Мнения и Коментари

Барба Ганьос се пенсионира! Заедно с него си отиват простащината, диктатурата и олигарсите

Игра на Богове -Възходът на падението

Май не остана симпатизант на ГЕРБ, с които Борисов да не се е снимал за целите на партийната фейсбук пропаганда. Не бяха пожалени и децата на актива на доскорошната управляваща партия. Те се щракат като под калъп с „Бат’ Бойко“, разбира се, „с разрешението“ на родителите си.

Въпреки тези и други предизборни хватки като визитата на Борисов при турския автократ Ердоган и заклинанията му срещу машинния вот, социолозите вече единодушно виждат партията му като опозиция в следващия парламент. Убедителните послания на миналогодишните антиправителствени протести, закономерното износване на харизмата на Борисов и американските антикорупционни санкции срещу свързани с управлението му олигарси засилват и очакванията за скорошното му политическо пенсиониране.

Дали ще бъде и клиент на прокуратурата, е още рано да се каже. Както написа Мартин Георгиев в „Сега“ обаче, „има 7 скандала, по които Борисов може да стане обвиняем“. В „списъка“ са „Ало, Ваньо“, „Мата Хари с евро и кюлчета“ и т.н. Във всеки случай занапред той няма да има големи ресурси да дърпа задкулисно конците на държавата, както през 2014 г.

Тогава „гаражът“ му в Банкя, където се е провела прословутата му среща с банкера Цветан Василев малко преди да бъде срината КТБ, се издигна до неформален център на властта. Сега по всичко личи, че бившият Първи ще има много повече време за внуците и магнолиите си и за лакърдии за прословутия си „зайчарник“.

Разбира се, мирното отстраняване на Борисов от властта няма да превърне България автоматично в средностатистическа държава от ЕС, т.е. в нормална страна. Една карикатура на диктатор ще отиде в историята, но същинското нормализиране ще дойде, когато промяната се случи и в средните и по-ниските нива на държавното управление. Свършеното до момента от служебното правителство и много високите нива на одобрение за дейността му чертаят модел на успешни държавнически действия и след изборите.

Проверка по рама

Предизвестеното оставане на „токсичната“ ГЕРБ в опозиция за дълъг период от време, няма да нормализира като с магическа пръчка българската политика. Тя дори може да стане още по-непредсказуема, а моделът – още по-поляризиран, но и по-плуралистичен. Важното е да бъде реабилитирано Политическото, разбирано като върховенство на закона и прилагане на принципите на правовата държава, партийна конкуренция без дебелата сянка на олигархични интереси и активно гражданско участие в политическия процес.

Независимо какви сценарии ще се реализират в краткосрочен и средносрочен план, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че без Борисов във властта българската политика ще претърпи поне пет съществени промени. И те ще бъдат трайни, защото на хоризонта не се вижда негов автентичен „наследник“, дори сред политическите му опоненти.

А и обществото стана чувствително не само към корупцията, но и към арогантността в управлението му. Случаят със Слави Трифонов е по-различен – макар че има сходен авторитарен стил на поведение с този на Борисов, той няма как да стане премиер, освен това все още е нов, т.е. неизхабен политик. На всичкото отгоре занапред ще бъде пръв сред равни между лидерите на „партиите на протеста“.

Кои са логичните промени след „ерата Борисов“?

1. В обозримо бъдеще България надали ще има премиер с вулгарен език като неговия. Дълго време харесван от мнозина българи заради близкия си до „народния“ изказ, Борисов прекрачи немислими за един политик дори по нашите географски ширини граници на политическо говорене. Веднъж нарече журналистите, с които разговоря, „мисирки“, макар че впоследствие се извини. За протестиращите срещу управлението му, които пишели критични постове, каза че са „тулупи“. В един от изтеклите скандални записи, в които глас, удивително приличащ на Борисовия, „коли и беси“ в държавата, пък „главният герой“ говори цинизми за президента Радев. И добавя: „Той не може да е държавен глава тоя тъпанар“.

2. Парламентът занапред няма да е гумен печат на нечия воля. От 2009 г. насам, особено през последните години, Борисов обезличи Народното събрание и го превърна в обикновен придатък на изпълнителната власт. Многобройни са примерите, които илюстрират как той нарежда на парламентарната група на ГЕРБ да гласува по един или друг въпрос.

Не спазваше и елементарното благоприличие да се явява на парламентарен контрол. За капак като премиер в оставка, излязъл междувременно в отпуск, не се яви на изслушване в 45-ото Народно събрание, защото постъпи в болница след скъсан менискус. Случката остави горчив привкус за шашма в опит да се финтират не само депутатите, но и общественото мнение.

Първоначално Борисов дезавуира парламента чрез всепроникващото си присъствие на телевизионния екран, откъдето обявяваше решенията си. След това тази роля се пое от т.нар. Севда ТВ. Става въпрос за излъчваните пряко във фейсбук негови обиколки из страната, докато шофира сам „джипка“ на НСО и разговаря, по правило“ с някой министър.

Натрупалата се обществена нетърпимост към такъв стил на поведение няма да позволи, поне в обозримо бъдеще, България да има подобен министър-председател. Ролята на парламента ще нараства. Това е неизбежно, защото все по-рядко ще има стабилни мнозинства. За да е успешно управлението, партиите трябва да овладеят изкуството да договарят компромиси, трябва да се формира същинска коалиционна култура. Тези развития са силно вероятни с оглед на задаващите се чести предсрочни избори като пречистващо средство на демокрацията.

3. Авторитарното лидерство в ГЕРБ също е обречено, но тази промяна ще е по-бавна. Борисов все още държи в мъртва хватка своето творение. На 4 април се видя, че „факторът Цветанов“ е много силно надценяван. Лидерът на ГЕРБ е преизбиран с ким-чен-ун-овско мнозинство. Когато беше притиснат до стената от скандалите и протестите м.г., в партията не се видяха дори минимални признаци за опозиционност.

Властта на Борисов в ГЕРБ обаче неизбежно ще отслабва с намаляването на финансовите, материалните и символните ресурси, които тя разпределя на партийната клиентела. В нея влизат две основни групи. Досега лоялните бизнес мрежи бяха захранвани чрез „правилни“ обществени поръчки по европрограмите и директно чрез държавни фирми-разпределители.

ГЕРБ все още има хегемония върху местната власт и така контролира администрацията, а чрез служителите й и техните семейства и приятелско-роднинските им кръгове. На много места препитанието на маса хора продължава да зависи от благоволението на кмета или местния партиен феодал.

Ако иска да оцелее, партията трябва да се освободи от създателя си и да докаже, че наистина изповядва идеологията, която прави възможно членството й в ЕНП. Ако това не се случи, ГЕРБ най-вероятно ще последва съдбата на СДС – ще се маргинализира постепенно като се превърне в треторазредна политическа формация.

4. Надали следващите премиери ще са оплетени в отношения с олигарси като Борисов. Той е със спорно минало и е постоянно атакуван за връзки със силовата групировка СИК и съмнителни „герои на капитализма“. Има характерни отношения и с мнозина крупни бизнесмени, което продължава да дава храна на тезата за политико-олигархичната симбиоза в „превзетата“ държава България.

Някои от бизнесмените бяха квалифицирани като „олигарси“ в американски държавни документи. Първият е Делян Пеевски, бивш депутат от ДПС, чийто бизнес и медийно влияние разцъфтяха при управлението на ГЕРБ. Вторият е обвиненият в 18 престъпления хазартен бос Васил Божков, който твърди официално, че е плащал „данък спокойствие“ на Борисов и финансовия му министър Горанов, за да не закачат бизнеса му. И двамата са санкционирани по „закона Магнитски“.

Топли отношения в публичното пространство с Борисов демонстрира Кирил Домусчиев. Той и брат му притежаваха групата на „Нова телевизия“ почти две години – период, през който в мениджмънта й навлязоха ръководни кадри от свързвания с Пеевски „Канал 3“. Тъкмо тогава „Нова телевизия“ „заблестя“ изцяло с проправителствената си редакционна линия.

На този фон като част от политическия фолклор звучат някои по-стари изцепки на Борисов за крупни бизнесмени. Например за Валентин Златев, тогава изпълнителен директор на „Лукойл България“: „Вальо лъже на карти и с него не играя“ . От играта му „на вързано“ на тенис с боса на „Хепи“ Орлин Попов, пък е печалбата от 10 000 кебапчета.

Впоследствие премиерът почерпи с тях публиката на стадиона на „Лудогорец“ в Разград по случай влизането на отбора в българската „А“ група. Малка подробност е, че още тогава спонсори на клуба са братя Домусчиеви. В най-ново време се разбра за близките отношения на Борисов с боса на „Градус“ Иван Ангелов – знаково е как премиерът съдействал на фирмата за износ на яйца в Турция.

5. И накрая, за финал – трудно е да си представим, че за в бъдеще България ще има за премиер политик, който може да се озове, макар и погрешка, на корицата на книга като „Барба Ганьос“ (превод на „Бай Ганьо“) в Гърция. Премиер, който е бивш пожарникар и охранител, сдобил се със славата на „еднокнижник“, който не може да разговаря на „четири очи“ с „приятелите“ си – правителствените и държавни ръководители на държавите-членки на ЕС. Но за сметка на това пък свойски им козирува и се превръща в обект на шеги и закачки дори на международната сцена.

Коментар на Иво Инджов за „Дневник”

 

Вижте още:

Рашков: „Изключително изобретателни са у нас купувачите на гласове.” Схемите са от кварталният магазин, през аптеките и продължават на всякакво ниво.

Пъкленият план на Бойко за тотален хаос вече е в ход – в Пазарджик „протестират” срещу спрян проект на ГЕРБ

Започна се! Първи арестуван кмет от ГЕРБ

 

Диета без глад

Back to top button