България

Баташко клане на езика

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Продължителното общуване с политиците съвсем не е безопасно занимание. След известно време може да се окаже, че дори една молекула разум не е останала в главите на телевизионните водещи и репортери, принудени да изслушват всевъзможни глупости – въпреки че привидно са обръгнали на специалната операция по интелектуално щавене, на която всекидневно са подлагани.

Никой от репортерите дори не трепна, когато една от по-видните кирчовици, бившата вицепремиерка Константинова, обясняваше – след среща с останалите парламентарно представени партии – че не е имала „нито за една секунда и една молекула заблуждение“.

Както и да я оглеждаме тази фраза, все ще стигнем до извода, че тя изчегъртва от клетите репортери много повече от една молекула. Но те са свикнали с подобен език, дори се чувстват удобно, когато им говорят по този потресаващ начин – без изобщо да си дават сметка, че молекулите им опасно намаляват.

И, все пак, откъде се взе, ни в клин, ни в ръкав, „молекулата“? Може би кирчовци искат да ни подскажат, че както са се изхарвардирали, вече всичко анализират на молекулярно ниво? Това ли е?

Проверка по рама

Защото иначе политиците продължават да принизяват и оварваряват езика – в някои случаи дори направо го освиняват.

Особено, когато искат да афишират новите пристрастия на системни подлоги, каквито всъщност са си.

На Джилас принадлежат думите „Има само едно нещо, по-отвратително от комунизма – това са антикомунистите“.

Той, разбира се, има предвид късните, притворните антикомунисти, ситуационните подлоги на всеки режим – с тия човек направо не може да се размине у нас, те никнат отвсякъде. Можем да се възползваме от фразата на Джилас и да кажем: „Има само едно нещо, по-отвратително от корупцията – и това е говоренето за корупцията“.

Притворните антикорупционери, като кирчовци, бяха станали направо нетърпими – но сега, след изборите, отново сложиха тази плоча. А бяха на власт повече от половин година, но тогава – вместо да не оставят и една молекула корупция – предпочетоха да търгуват с проклетия „Газпром“ и сега от тях се разнася силен мирис на рубли.

На ПростоКирчо могат да му отворят един специален курс в Харвард – как да се бориш с корупцията и, в същото време, да колекционираш рубли. Този курс ще има голям успех сред мераклиите за харвардски „дипломи“ от Африка, и специално от Нигерия.

Магазин за Акумулатори

През годините нигерийски посредници ощавиха доста тукашни балами с всевъзможни предложения, но напоследък се покриха – изглежда, конкуренцията с кирчовци им се видя непосилна.

Освен щавенето, заедно с „Газпром“, на България, кирчовци подмениха и самия смисъл на антикорупционната борба – в това не може да има и една молекула съмнение. Подмениха го с фантасмагории и налудни обещания.

Достоен подгласник на Кирчо Фантазията беше неговият министър на транспорта (Събев), който беше дарил за изборната кампания през миналата година на „Продължаваме Промяната“ над 300 хиляди лева – напълно разумна инвестиция, за да станеш министър.

Но сетне молекулите му започнаха да намаляват с ускорени темпове: обеща да построи още пет моста над Дунав и да купи скоростни влакове за близо два милиарда лева.

Пак по негово време „Български пощи“ бяха атакувани с хакерска атака, останаха без нито една молекула дейност – а това се превърна в „Златната ера“ на куриерската фирма „Еконт“, собственост на същия фантасмагорик. Случайно – обаче полезно съвпадение.

Събев беше изчислил, че един час от неговото време струва 5700 евро. Да го е страх човек да пита, колко ли струва един час от времето на Баш Кирчо. Но да забравим тази тема, за да не го присетим да завърти в Страсбург някое дело срещу България.

Впрочем, една от характерните особености на шопинга на кирчовци е миксирането на налудни обещания с кротки, но бързи реализации – тип „Тука има – тука нема“. Врява по първото направление – блажена тишина по второто.

И едновременно с това – едно непрекъснато Баташко клане на езика, докато и една молекула не остане от него.

Самите изстъпления на кирчовци – в стил Барон Мюнхаузен – предостатъчно изтощават езика, защото той, по начало, се стряска от всяко преувеличение.

Поне в това отношение сиамският близнак на Кирчо – Асен Василев е по-премерен. Но и той трудно може да бъде изтърпян, когато започне да се прави на балама – а тази роля очевидно му отива. Той все не знае – или доколкото знае, нищо не знае.

Така той остана единственият човек в България, който – доколкото знаел – твърди, че не сме купували газ от „Газпром“, и то по времето, когато кирчовци най-усърдно пустосваха руснаците. Идеален е – ако ви трябва кошаревски свидетел.

Знаменателен бе телевизионният му спор с Делян Добрев – накрая взе от опонента си уличаващите фактури, които доказват далаверата с руския газ, и утре ще каже, че – доколкото знае – не ги е виждал. Без молекула съмнение.

Той е по-подходящ от ПростоКирчо, който е прекалено възторжен и дори говорят, че побийвал от време на време някой в премиерския си кабинет. Можеш да му покажеш два пръста, но той спокойно ще каже, че вижда един. И все още не е ясно, с кого си сверява времето, вероятно носи поне два часовника.

Много преди да цъфнат кирчовци, тук бяха корумпирали и антикомунистическото говорене – понеже с това се упражняваха абсолютни мижитурки, памперси някакви, особено настървени бяха по-младите подлоги – така е и досега.

Беше си проява на направо поразително нахалство, когато по повод смъртта на Горбачов, същите типове взеха да му благодарят за „свободата“, която той им бил дал. Баш на тях, които в „ония“ години не смееха дори да изрекат гласно думата „свобода“. Тия пък нямат изобщо молекули.

Пуснах в страницата си във Фейсбук фрагмент от интервюто си с Горбачов – и от близо 800 коментара, повечето бяха негативни.

Да се чуди човек на народния инстинкт – може би той все още не е изчегъртан изцяло, понеже Народа не губи и една молекула от времето си, за да пресмята кога е бил свободен – „тогава“ или сега, все едно – никога не е бил свободен. Но най-несвободните памперси да му говорят за свобода е наистина безподобна арогантност.

Впрочем, най-впечатляващата оценка, според мен, за Горбачов – флигорната на лъжепромяната – е тази на майката на писателя Еманюел Карер, известна историчка. Според нея, всичко се е случило въпреки Горбачов.

„Той нищо не бе освободил – казва тя – просто се бе оставил да се хванат за думите му и да му извият ръцете, и спъваше, доколкото можеше, процеса, който бе задвижил по непредпазливост. Той беше едновременно недоучен магьосник, демагог и селянин, който говореше на ужасен руски…“.

Алешковски е още по-ясен, той ще бъде разбран и от „освободените“ подлоги: „Горбачов ви натика отзад социализма с общочовешко лице, дето даже гълъбчето на Пикасо не може да го изкълве за триста години…“

Сега, предимно в Мрежата, най-яростните антикомунисти или русофоби са трийсетина годишни тъпанари, които не са изживели и една молекула от соца, това се отнася дори и за 40-годишните храбреци.

За четене пък при тях изобщо да не говорим – те биха пропсували дори Солженицин, ако случайно се спънат в него. Честито, задава се бодра смяна: по време на последната матура в 27 училища (български) всички ученици (българчета) получили двойки на изпита по „Български език и литература“.

Готови сме си за най-лошия Послеслов. То и сега е факт животинското незачитане на по-знаещите и по-опитните.

Животните превърнаха Истината в един Клошар – по-жалък и от реалните.

Преди време един приятел беше се опитал да помогне на възрастен мъж, който очевидно бил припаднал, изглеждал напълно прилично – но всички гледали да го отминат набързо, чак не го прескачали, но, всъщност, правели точно това.

Приятелят ми се обадил на телефон 112, обяснил случая, а първият въпрос към него бил: „Клошар ли е?“ После се оказало, че човекът бил бивш директор на училище.

И какво, ако припадналият е бил клошар? И толкова ли са се увеличили клошарите у нас?  И какво ще подскаже на „молекулярно ниво“ тази историйка?

Всъщност, продължаваме да се заблуждаваме – вече по всеки повод и за всичко. Настъпва Чудесен Ден за Новите Двойкаджии.

***

И автентичните гласове отдавна не са на мода – това особено е валидно за телевизиите. Колко акъл трябва да има една телевизия, че да купи излъчването на церемонията по награждаването със „Златната топка“ и да я остави на волностите на Валери Боянов (Би Ти Ви).

Заради това значителна част от изреченото в тази бляскава футболна вечер остана неразбрано/непреведено, а ни говореха истински знаменитости – от Анчелоти до Зидан, от победителят Бензема и Роналдо/Бразилеца и още много други. Те ни казваха нещо, но ние си слушахме Валери.

Един преводач не се бяха сетили да ангажират – поне от френски, церемонията беше в Париж, а ние знаем какви шовинисти са французите – няма да се оставят на нашия Валери. И така много важни послания отидоха в Сена.

Хората от днешните телевизии сякаш не вярват, че ще дочакат денят, когато ще бъдат респектирани от самите себе си…

Когато в края на 1993 година купих правата за „калчото“ (италианското футболно първенство) и започнах да го излъчвам  в копродукцията „Всяка неделя“, това беше нещо нечувано – и то продължи цели пет години.

Излъчвах и „НБА Екшън“,  което също купувах няколко години – и така Извънземните нахлуваха в българските домове. Калчото вървеше на живо, коментаторите се сбутваха в една мизерна стаичка в телевизионната кула. Разбира се, най-напред поканих Мичмана (Николай Колев), който извън всичко друго беше забележителен и с тънкото си чувство за хумор.

Но скоро той разбра, че просто не е готов за един чуждестранен шампионат, който си има своите уникални особености.

И понеже беше честен професионалист, сам се отдръпна. Но междувременно успя да направи една много точна преценка. По онова време много надуваха нападателя Киеза, но Мичмана кротко каза – „Много го надценяват това момче“ – и позна, Киеза си остана един средняк.

После ангажирах Борето Касабов, също и Витомир Саръиванов, а НБА коментираше Методи Манченко. Отворени, талантливи момчета, грамотни и с опита на предшествениците си. Те внесоха в коментарите си и една непозната до този момент емоционалност. И работата тръгна.

Но Мичмана се отдръпна, все пак. Имаше достатъчно молекули – за разлика от кирчовици и кирчовци – и знаеше, че трябва да остане предан на самия себе.

Пак по онова време специално купувах и някои мачове от испанското първенство – „Ел Класико“ и други. В един от тях Стоичков нарочно настъпи съдията. Испанските рефери обаче вече бяха наясно, с кого си имат работа – бягаха от него заднешком и само повтаряха „Но мамата!“

Мамата, мамата – но те сякаш предусещаха, че нашият човек ще стане, през 1994 година, футболният крал на света – когато му връчиха същата „Златна топка“.

Ето докъде стига вашият дописник, когато чуе, че някой нямал и една молекула заблуждение.

И се чуди, как точно да отговори – понеже е наясно, че някои хора са си заблудени изначално, изцяло, отгоре до долу, во веки веков, и изобщо не чуват „Мамата, мамата!“, което ги съпровожда навсякъде. Както и да е.

Трябва да се изследва ролята на политиците за обуначването на телевизиите. Те вече нямат никакви задръжки – и това е нормално, след като в политиката нахлуха толкова аналфабети и дори се напъват да управляват.

Нищо не могат да свършат без „дъртаците”

Един озадачаващ факт от последните избори: оказа се, че младите – от 18 до 29 години – почти поравно са гласували за кирчовци и ГЕРБ. Хубав повод пришълците да си изядат дипломите. Какъв сигнал получаваме от „младите“? Дали те не са преценили, че „силовото танго“ е за предпочитане при определени състояния на обществото?

Във всеки случай, време е да прогледнем какво, всъщност, представляват днешните „млади“. Тяхната безпомощност личи и по пренебрежителното им отношение към предишните поколения – толкова несъстоятелно, че човек се изкушава да им каже: „По-кротко – няма да имате нито реализацията ни, нито успехите ни, нито дори жените ни… Засега ни биете само с татусите и бицепсите си. Ще ви избягат жените, идиоти…“.

По едно време някои медии направиха цяла кампания срещу „дъртаците”. А сега се оказа, че много важни професии скоро ще бъдат мъртви, без участието на дъртаците.

Нищо не могат да свършат без тях. Накрая пак те ще закърпват и България – колкото е останало от нея.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”

Материалът Баташко клане на езика е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Новините Днес

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort