Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Продължителното общуване с политиците съвсем не е безопасно занимание. След известно време може да се окаже, че дори една молекула разум не е останала в главите на телевизионните водещи и репортери, принудени да изслушват всевъзможни глупости – въпреки че привидно са обръгнали на специалната операция по интелектуално щавене, на която всекидневно са подлагани.
Никой от репортерите дори не трепна, когато една от по-видните кирчовици, бившата вицепремиерка Константинова, обясняваше – след среща с останалите парламентарно представени партии – че не е имала „нито за една секунда и една молекула заблуждение“.
Както и да я оглеждаме тази фраза, все ще стигнем до извода, че тя изчегъртва от клетите репортери много повече от една молекула. Но те са свикнали с подобен език, дори се чувстват удобно, когато им говорят по този потресаващ начин – без изобщо да си дават сметка, че молекулите им опасно намаляват.
И, все пак, откъде се взе, ни в клин, ни в ръкав, „молекулата“? Може би кирчовци искат да ни подскажат, че както са се изхарвардирали, вече всичко анализират на молекулярно ниво? Това ли е?
Защото иначе политиците продължават да принизяват и оварваряват езика – в някои случаи дори направо го освиняват.
Особено, когато искат да афишират новите пристрастия на системни подлоги, каквито всъщност са си.
На Джилас принадлежат думите „Има само едно нещо, по-отвратително от комунизма – това са антикомунистите“.
Той, разбира се, има предвид късните, притворните антикомунисти, ситуационните подлоги на всеки режим – с тия човек направо не може да се размине у нас, те никнат отвсякъде. Можем да се възползваме от фразата на Джилас и да кажем: „Има само едно нещо, по-отвратително от корупцията – и това е говоренето за корупцията“.
Притворните антикорупционери, като кирчовци, бяха станали направо нетърпими – но сега, след изборите, отново сложиха тази плоча. А бяха на власт повече от половин година, но тогава – вместо да не оставят и една молекула корупция – предпочетоха да търгуват с проклетия „Газпром“ и сега от тях се разнася силен мирис на рубли.
На ПростоКирчо могат да му отворят един специален курс в Харвард – как да се бориш с корупцията и, в същото време, да колекционираш рубли. Този курс ще има голям успех сред мераклиите за харвардски „дипломи“ от Африка, и специално от Нигерия.
През годините нигерийски посредници ощавиха доста тукашни балами с всевъзможни предложения, но напоследък се покриха – изглежда, конкуренцията с кирчовци им се видя непосилна.
Освен щавенето, заедно с „Газпром“, на България, кирчовци подмениха и самия смисъл на антикорупционната борба – в това не може да има и една молекула съмнение. Подмениха го с фантасмагории и налудни обещания.
Достоен подгласник на Кирчо Фантазията беше неговият министър на транспорта (Събев), който беше дарил за изборната кампания през миналата година на „Продължаваме Промяната“ над 300 хиляди лева – напълно разумна инвестиция, за да станеш министър.
Но сетне молекулите му започнаха да намаляват с ускорени темпове: обеща да построи още пет моста над Дунав и да купи скоростни влакове за близо два милиарда лева.
Пак по негово време „Български пощи“ бяха атакувани с хакерска атака, останаха без нито една молекула дейност – а това се превърна в „Златната ера“ на куриерската фирма „Еконт“, собственост на същия фантасмагорик. Случайно – обаче полезно съвпадение.
Събев беше изчислил, че един час от неговото време струва 5700 евро. Да го е страх човек да пита, колко ли струва един час от времето на Баш Кирчо. Но да забравим тази тема, за да не го присетим да завърти в Страсбург някое дело срещу България.
Впрочем, една от характерните особености на шопинга на кирчовци е миксирането на налудни обещания с кротки, но бързи реализации – тип „Тука има – тука нема“. Врява по първото направление – блажена тишина по второто.
И едновременно с това – едно непрекъснато Баташко клане на езика, докато и една молекула не остане от него.
Самите изстъпления на кирчовци – в стил Барон Мюнхаузен – предостатъчно изтощават езика, защото той, по начало, се стряска от всяко преувеличение.
Поне в това отношение сиамският близнак на Кирчо – Асен Василев е по-премерен. Но и той трудно може да бъде изтърпян, когато започне да се прави на балама – а тази роля очевидно му отива. Той все не знае – или доколкото знае, нищо не знае.
Така той остана единственият човек в България, който – доколкото знаел – твърди, че не сме купували газ от „Газпром“, и то по времето, когато кирчовци най-усърдно пустосваха руснаците. Идеален е – ако ви трябва кошаревски свидетел.
Знаменателен бе телевизионният му спор с Делян Добрев – накрая взе от опонента си уличаващите фактури, които доказват далаверата с руския газ, и утре ще каже, че – доколкото знае – не ги е виждал. Без молекула съмнение.
Той е по-подходящ от ПростоКирчо, който е прекалено възторжен и дори говорят, че побийвал от време на време някой в премиерския си кабинет. Можеш да му покажеш два пръста, но той спокойно ще каже, че вижда един. И все още не е ясно, с кого си сверява времето, вероятно носи поне два часовника.
Много преди да цъфнат кирчовци, тук бяха корумпирали и антикомунистическото говорене – понеже с това се упражняваха абсолютни мижитурки, памперси някакви, особено настървени бяха по-младите подлоги – така е и досега.
Беше си проява на направо поразително нахалство, когато по повод смъртта на Горбачов, същите типове взеха да му благодарят за „свободата“, която той им бил дал. Баш на тях, които в „ония“ години не смееха дори да изрекат гласно думата „свобода“. Тия пък нямат изобщо молекули.
Пуснах в страницата си във Фейсбук фрагмент от интервюто си с Горбачов – и от близо 800 коментара, повечето бяха негативни.
Да се чуди човек на народния инстинкт – може би той все още не е изчегъртан изцяло, понеже Народа не губи и една молекула от времето си, за да пресмята кога е бил свободен – „тогава“ или сега, все едно – никога не е бил свободен. Но най-несвободните памперси да му говорят за свобода е наистина безподобна арогантност.
Впрочем, най-впечатляващата оценка, според мен, за Горбачов – флигорната на лъжепромяната – е тази на майката на писателя Еманюел Карер, известна историчка. Според нея, всичко се е случило въпреки Горбачов.
„Той нищо не бе освободил – казва тя – просто се бе оставил да се хванат за думите му и да му извият ръцете, и спъваше, доколкото можеше, процеса, който бе задвижил по непредпазливост. Той беше едновременно недоучен магьосник, демагог и селянин, който говореше на ужасен руски…“.
Алешковски е още по-ясен, той ще бъде разбран и от „освободените“ подлоги: „Горбачов ви натика отзад социализма с общочовешко лице, дето даже гълъбчето на Пикасо не може да го изкълве за триста години…“
Сега, предимно в Мрежата, най-яростните антикомунисти или русофоби са трийсетина годишни тъпанари, които не са изживели и една молекула от соца, това се отнася дори и за 40-годишните храбреци.
За четене пък при тях изобщо да не говорим – те биха пропсували дори Солженицин, ако случайно се спънат в него. Честито, задава се бодра смяна: по време на последната матура в 27 училища (български) всички ученици (българчета) получили двойки на изпита по „Български език и литература“.
Готови сме си за най-лошия Послеслов. То и сега е факт животинското незачитане на по-знаещите и по-опитните.
Животните превърнаха Истината в един Клошар – по-жалък и от реалните.
Преди време един приятел беше се опитал да помогне на възрастен мъж, който очевидно бил припаднал, изглеждал напълно прилично – но всички гледали да го отминат набързо, чак не го прескачали, но, всъщност, правели точно това.
Приятелят ми се обадил на телефон 112, обяснил случая, а първият въпрос към него бил: „Клошар ли е?“ После се оказало, че човекът бил бивш директор на училище.
И какво, ако припадналият е бил клошар? И толкова ли са се увеличили клошарите у нас? И какво ще подскаже на „молекулярно ниво“ тази историйка?
Всъщност, продължаваме да се заблуждаваме – вече по всеки повод и за всичко. Настъпва Чудесен Ден за Новите Двойкаджии.
***
И автентичните гласове отдавна не са на мода – това особено е валидно за телевизиите. Колко акъл трябва да има една телевизия, че да купи излъчването на церемонията по награждаването със „Златната топка“ и да я остави на волностите на Валери Боянов (Би Ти Ви).
Заради това значителна част от изреченото в тази бляскава футболна вечер остана неразбрано/непреведено, а ни говореха истински знаменитости – от Анчелоти до Зидан, от победителят Бензема и Роналдо/Бразилеца и още много други. Те ни казваха нещо, но ние си слушахме Валери.
Един преводач не се бяха сетили да ангажират – поне от френски, церемонията беше в Париж, а ние знаем какви шовинисти са французите – няма да се оставят на нашия Валери. И така много важни послания отидоха в Сена.
Хората от днешните телевизии сякаш не вярват, че ще дочакат денят, когато ще бъдат респектирани от самите себе си…
Когато в края на 1993 година купих правата за „калчото“ (италианското футболно първенство) и започнах да го излъчвам в копродукцията „Всяка неделя“, това беше нещо нечувано – и то продължи цели пет години.
Излъчвах и „НБА Екшън“, което също купувах няколко години – и така Извънземните нахлуваха в българските домове. Калчото вървеше на живо, коментаторите се сбутваха в една мизерна стаичка в телевизионната кула. Разбира се, най-напред поканих Мичмана (Николай Колев), който извън всичко друго беше забележителен и с тънкото си чувство за хумор.
Но скоро той разбра, че просто не е готов за един чуждестранен шампионат, който си има своите уникални особености.
И понеже беше честен професионалист, сам се отдръпна. Но междувременно успя да направи една много точна преценка. По онова време много надуваха нападателя Киеза, но Мичмана кротко каза – „Много го надценяват това момче“ – и позна, Киеза си остана един средняк.
После ангажирах Борето Касабов, също и Витомир Саръиванов, а НБА коментираше Методи Манченко. Отворени, талантливи момчета, грамотни и с опита на предшествениците си. Те внесоха в коментарите си и една непозната до този момент емоционалност. И работата тръгна.
Но Мичмана се отдръпна, все пак. Имаше достатъчно молекули – за разлика от кирчовици и кирчовци – и знаеше, че трябва да остане предан на самия себе.
Пак по онова време специално купувах и някои мачове от испанското първенство – „Ел Класико“ и други. В един от тях Стоичков нарочно настъпи съдията. Испанските рефери обаче вече бяха наясно, с кого си имат работа – бягаха от него заднешком и само повтаряха „Но мамата!“
Мамата, мамата – но те сякаш предусещаха, че нашият човек ще стане, през 1994 година, футболният крал на света – когато му връчиха същата „Златна топка“.
Ето докъде стига вашият дописник, когато чуе, че някой нямал и една молекула заблуждение.
И се чуди, как точно да отговори – понеже е наясно, че някои хора са си заблудени изначално, изцяло, отгоре до долу, во веки веков, и изобщо не чуват „Мамата, мамата!“, което ги съпровожда навсякъде. Както и да е.
Трябва да се изследва ролята на политиците за обуначването на телевизиите. Те вече нямат никакви задръжки – и това е нормално, след като в политиката нахлуха толкова аналфабети и дори се напъват да управляват.
Нищо не могат да свършат без „дъртаците”
Един озадачаващ факт от последните избори: оказа се, че младите – от 18 до 29 години – почти поравно са гласували за кирчовци и ГЕРБ. Хубав повод пришълците да си изядат дипломите. Какъв сигнал получаваме от „младите“? Дали те не са преценили, че „силовото танго“ е за предпочитане при определени състояния на обществото?
Във всеки случай, време е да прогледнем какво, всъщност, представляват днешните „млади“. Тяхната безпомощност личи и по пренебрежителното им отношение към предишните поколения – толкова несъстоятелно, че човек се изкушава да им каже: „По-кротко – няма да имате нито реализацията ни, нито успехите ни, нито дори жените ни… Засега ни биете само с татусите и бицепсите си. Ще ви избягат жените, идиоти…“.
По едно време някои медии направиха цяла кампания срещу „дъртаците”. А сега се оказа, че много важни професии скоро ще бъдат мъртви, без участието на дъртаците.
Нищо не могат да свършат без тях. Накрая пак те ще закърпват и България – колкото е останало от нея.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”
Материалът Баташко клане на езика е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
