7.7 C
София
вторник, февруари 27, 2024

„Билла”, „Лидл” и „Кауфланд” изпищяха: Кой ще озапти „бухалката“ КЗП? Ето глобите за милиони

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Политическата криза в България през последните години не намира решение, а това има редица последствия, някои от които не са толкова видими или определяни като значими от широката публика. Въпреки това обаче дейността на редица институции куца, а в някои направо има практики, нямащи нищо общо с отговорността на държавните органи.

Потвърждение за последното е работата на Комисията за защита на потребителите (КЗП), оплаквания от която има във времето по различни казуси. Промените в ръководството й сега са назрели, но не защото управляващите, които рядко имат едно мнение по далеч по-важни въпроси, се фокусираха напоследък върху създаването на механизъм за назначенията в регулаторите, а заради самоуправството на органа в няколко търговски вериги, които сезираха ресорния министър.

В това време търговските вериги са получили наказателни постановления за общо 4 млн. лв.

За няколко милиона лева

Проверка по рама

Заради това, че регулаторите в България са политически назначения и през последните над 10 г. са показали, че често се държат именно като такива, е логично бизнесът да не дава гласност пред медиите на случаи, в които е неправомерно ощетен, а да си търси правата по съдебен ред.

Неотдавна обаче директорът на една от веригите реши да хвърли камък в блатото. Изп. директор на „Билла България“ Вигинтас Шапокас разказа на брифинг в централата на веригата, че през лятото неназован потребител подава жалба в Комисията за защита на потребителите, че си е купил протеинов бар от марката „Борн уинър“ от определен бранд от обект на „Билла“ и след като го е изял, е стигнал до извода, че посоченото на опаковката съдържание на протеини е с 1 г по-малко.

Такава е официалната информация, с която държавният орган влиза на проверка във всички обекти на веригата, събира такива барове, изследва ги в лаборатория и установява, че наистина има 1 г по-малко протеин от посоченото количество. В резултат налага глоба не на производителя, а на търговеца – по 30 хил. лв. за всеки негов обект, или общо около 3 млн. лв. В разговори с колеги от други вериги Шапокас разбира, че и други са били глобени за нещо, което е отговорност на производителя.

Веригата води дела, с които оспорва глобите, и приключилите досега са с решения на съда в нейна полза. Проблемът е, че това струва излишни разходи и усилия.

Оказва се, че това не е единствената глобена верига за нещо, което продава, а не произвежда. Проверките от Комисията за защита на потребителите (КЗП) се проведоха масирано и кампанийно през май, юли и август. На база на тях с известно забавяне започнахме да получаваме на вълни актове, въз основа на които се съставят наказателни постановления. Прави впечатление, че през октомври имаше пауза във връчването на актове, но през ноември „ударно“ ни бяха връчени множество такива, казват от „Лидл България“ пред „Дневник“.

Статистиката на веригата показва, че са направени 61 проверки, а актовете са 64, защото за една проверка се съставят по средно 2 акта – всеки за различен вкус барче, наказателните постановления за 27, които са обжалвани и вече има 5 спечелени дела.

Магазин за Акумулатори

Присъдените разноски само за процесуална защита са 2100 лв., а общата стойност на наложените до момента санкции по 17-те наказателни постановления е 379 хил. лв., като на базата само на съставените актове сумата ще достигне 1.5 млн. лв. „А актове не са съставени по всички проверки все още – очакваме санкции до над 2.5 млн. лв., а при увеличаване на размера за всеки отделен случай – дори до 5 млн. лв.“, посочват от веригата.

Логично и от тази компания посочват, че всяка от проведените 61 проверки, както и образуваните въз основа на тях производства (които вече са над 60, а може да достигнат над 100) ангажира време на служители в магазините и централната администрация както при провеждането ѝ, така и при връчването на актовете, разглеждане на случая, комуникация с доставчика, препращането на документи, изготвяне на жалби и администриране на съдебни дела.

Целият ангажиран човешки ресурс подлежи на остойностяване и „Лидл“ разглежда възможността да търси правата си във връзка с претърпените вреди.

Сдружение за модерна търговия

От компанията отбелязват, че през лятото (активният туристически сезон) темата с протеиновите барчета на „Борн уинър“ е предмет на половината проверки на КЗП в магазините по цялото черноморско крайбрежие, т.е. очевидно е била абсолютен приоритет за тях.

Допълват, че през първата половина на тази година са станали обект на безпрецедентен брой проверки на КЗП, като налаганите по тях санкции са увеличени в пъти. Сред тях има примери за имуществени санкции по 35 хил. лв. за изчерпани промоционални артикули в четвъртия ден от промоция, при положение че в комуникационните материали изрично е посочено, че артикулът може да се изчерпа в първия ден, както и за ценови разлики между етикета на стока и реално платената от потребителя по-ниска цена, вследствие на направено намаление.

„За съжаление, имаме и още примери за необяснимо поведение в рамките на компетенциите на КЗП. Важно е цялостното поведение на органите по регулация и санкциониране да не е дискредитиращо тяхната репутация и отговорност, за да има доверие в институциите както от страна на бизнеса, така и от страна на гражданите“, допълват от компанията в отговорите си до „Дневник“.

Обект на проверки – общо пет, е и веригата „Фантастико“ като за момента там не са получили наказателни постановления. Друга голяма верига – „Кауфланд“, се е разминала със санкция за проетиновия бар, защото просто не го предлага. „Kaufland България“ не е била обект на проверки от КЗП по сигнал за протеинов бар, тъй като веригата не предлага конкретния артикул в асортимента си“, посочват от тази верига. В отговор на въпросите на „Дневник“ не коментират колко и на какви проверки са били обект от активността на комисията.

В хода на тези регулаторни ексцесии въпросният протеинов бар е обект на анализ, в резултат на който Българската агенция по безопасност на храните излиза със становище по два конкретни случая. И то е, че продуктите са съответстващи на законодателството. Заключението идва след определен вид химичен анализ, който показва известни разминавания между посоченото на етикета и установеното, но от документи, с които „Дневник“ разполага, се вижда, че изисканите от производителя спецификации обясняват това със специфичното съдържание на фибри – фруктоолигозахариди.

Търговските вериги пишат писмо на министъра

Очаквано в резултат на необяснимата атака с масовите проверки, които с малки изключения завършват с големи санкции, Сдружението за модерна търговия, в което членуват засегнатите, решава да сезира министъра на икономиката Богдан Богданов, който е ресорен на комисията.

Още през август сдружението го сезира с писмо, в което се посочва, че тези проверки създават впечатление за целенасочена кампания, а не за справедливо и последователно прилагане на законодателството за защита на потребителите.

По данни на сдружението в периода от февруари 2023 г. до август КЗП по свои собствени данни е извършила над 1400 проверки, основно на водещите търговски вериги за хранителни стоки. В организацията отчитат, че има промяна в поведението на контролния, орган като се проверяват сигнали и се налагат санкции по въпроси, които години наред регулаторът не е определял като нарушения. Виждат и непоследователно прилагане на закона, като по идентични казуси някои от поделенията на КЗП в страната констатират нарушение, а други не.

На очи бие и това, че една и съща практика се санкционира като отделно нарушение във всеки отделен магазин на търговската верига, което води до изкуствено мултиплициране в десетки и стотици нарушения и също толкова санкции за търговеца. Стига се до връчване на стотици актове и наказателни постановления в рамките на няколко дни, въпреки че инспекциите са в различни седмици и дори месеци. Това естествено затруднява обжалването им.

Сдружението отчита драстично завишаване на налаганите санкции, без да се отчитат тежестта и поредността на нарушението и изискванията на закона. Налице са фрапиращи случаи, когато за първо по ред нарушение се налагат санкции от 25-30 хил. лв. при предвиден в закона и утвърден от практиката размер от 1000 лв. Общо наложените глоби на веригите по случая с този бар са за 4 млн. лв.

Тези проверки не са предшествани от информация от регулатора, че се променя интерпретацията на закона, за да може бизнес операторите да се съобразят с това.

Целият ангажиран човешки ресурс подлежи на остойностяване и „Лидл“ разглежда възможността да търси правата си във връзка с претърпените вреди.

Сдружение за модерна търговия

Допълват, че оказването на натиск върху търговските вериги се отразява негативно на потребителите и със сигурност е показател за влошена бизнес среда.

По-късно през есента следва ново писмо до министъра и две срещи на представителите на сдружението със зам.-министъра на икономиката Ивайло Шотев. Сдружението получава отговор и от самия министър, който обявява, че проверки има, защото са получени и редица оплаквания от действията на комисията. Изразени са подкрепа и обещание за смяна в ръководството.

Комисията самоуправства, а данъкоплатецът плаща

В Министерството на икономиката и индустрията са постъпили множество оплаквания, не само един случай, за нерегламентирана намеса и целенасочена кампания срещу търговци от страна на КЗП, включително сме се запознали и с журналистически разследвания, които излязоха в публичното пространство. Това пише в отговори на ведомството до „Дневник“.

Всичко това компрометира доверието в КЗП като орган, упражняващ контрол в защита на потребителите, и налага предприемане на действия за обезпечаване на ефективното й функциониране, допълват от там. Така мотивират и извършената непланова проверка в КЗП от инспектората на министерството. Тя обхваща и сигнали от служители, свързани с:

  • конфликт на интереси
  • неправомерни уволнения
  • заплахи за наказания и уволнения на служителите в администрацията
  • неспазване на съдебни разпореждания
  • съмнителни отмени на издадени актове и др.

Значителна част от сигналите се потвърждават от проверката и засягат проблеми, породени от неспазване на законоустановените срокове, чести кадрови промени и нерегламентирана намеса, посочват от министерството.

Заради това са сезирани Агенцията за държавен финансов контрол, Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и Софийската градска прокуратура.

Предприемаме всички необходими законови действия, за да се подобри работата в институцията, уверяват още от министерството. То отчита ръст в жалбите срещу КЗП – с 60% през тази година в сравнение с 2022 г. и 2021 г.

На въпрос на „Дневник“ колко са разходите по делата, които глобените водят и печелят, от ведомството посочват, че те ще са за сметка на бюджета на Министерството на икономиката и индустрията, който е част от държавния бюджет – респективно за сметка на българските данъкоплатци.

Положението е „Имайте търпение“

Заради всичко това министърът на икономиката Богдан Богданов вече е предложил на Министерския съвет промени в Комисията за защита на потребителите. Промените имат подкрепата на министър-председателя Николай Денков, очаква се съгласуване и с вицепремиера Мария Габриел, като очакваме в най-кратки срокове промените да бъдат одобрени, посочват от министерството до „Дневник“.

По неофициална информация на изданието от източници в правителството предстоят промени, но кога не е известно. Причината за това са предизвикателства при разговорите по темата с партньорите от ГЕРБ (и ДПС). На най-високо ниво се смята, че промяната в ръководството на КЗП трябва да предхожда изработването на механизъм за подмяна на регулаторите. В петък, 1 декември, ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС се договориха, че ще разработят механизъм, по който да се взимат решения за назначенията в тях.

По информация на „Дневник“ от средите на управляващите столът на председателя на КЗП Стоил Алипиев отдавна се клати. Самият той наля масло в огъня, като не се яви пред подкомисията за борба с монополите и картелите през ноември, където трябваше да даде данни за дейността на ведомството си.

Алипиев е назначение на четвъртия служебен кабинет на президента Румен Радев, с премиер Гълъб Донев. Алипиев е назначен на поста през септември 2022 г. За членове са назначени Ангел Джалев и Константин Арабаджиев. Те заемат постовете на председателя Иван Френкев и членовете Николай Мравов и Велина Великова. „Служебното правителство на президента Румен Радев извърши поредното безпрецедентно нарушение на законодателството, като без никакви законови причини прекрати мандата на всички членове на Комисията за защита на потребителите“, подчертават тримата отстранени от КЗП в своя позиция тогава.

По-късно служебният министър на икономиката Никола Стоянов коментира пред БНТ, че КЗП е работела като „политическа бухалка“. По думите му имало много сигнали за незаконни назначения на хора, включително и на лице с криминално минало, свързано с престъпления в миналото. Проверката на настоящото ръководство на икономическото министерство реално стига до същия извод.

Материалът „Билла”, „Лидл” и „Кауфланд” изпищяха: Кой ще озапти „бухалката“ КЗП? Ето глобите за милиони е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Новините Днес

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ