SARS-CoV-2 няма да изчезне и ще продължи да циркулира, и почти сигурно да еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е колко по-неприятни.
Но дори и да не станем свидели на рязко покачване на леталитета, положението е достатъчно катастрофално и такова, каквото е. Тъй като към тези вируси не се изгражда траен имунитет и следва да се очакват реинфекции веднъж на всеки няколко години, може би и по-често. Вирусът няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно. Това казва в интервю за БТА Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от департамента по генетика в университета в Станфорд. Вижте още как бившият кабинет на ГЕРБ съзнателно изби 40 000 българи с коронавируса, за да опази заграбеното от народа.
– В каква насока са последните промени във вируса и какво в тях предизвиква притеснение у вас?
SARS-CoV-2 убива „само” около процент от заразените, молекулярните му свойства са такива, че е изключително заразен и това прави овладяването на епидемиите трудно. Не невъзможно, но трудно и неудобно. Поради тази причина вече имаме около 15 милиона починали от него по света (официалната смъртност глобално е 5 милиона, но реалното число е около 15 милиона).
Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е близък роднина на SARS-CoV-1, с общо взето същите аксесорни протеини, само че с много по-оптимизиран за човешкия организъм S протеин, но въпреки това смъртността при него е десет пъти по-малка. А би трябвало да е обратното, ако всичко останало беше същото и единствената разлика беше този добре оптимизиран S протеин. Още повече, че до момента по-нататъшните еволюционни оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 винаги са водели до повишаване на вирулентността.
Това най-вероятно означава, че останалата част на вируса е значително по-безобидна от тази на SARS-CoV-1. И съответно, че е налице еволюционен потенциал за бъдещи версии на вируса, които да съчетават тази много висока заразност с по-висока смъртност.
– Вие застъпвате тезата за стратегията „Нулев Ковид“. Какво представлява тази стратегия и дали би постигнала резултат, за колко време и при какви загуби?
Елиминацията на вируса е единствената възможна стратегия и това се разбира от всеки, който разполага с пълната информация по темата.
Искам дебело да подчертая, че радикалното в случая не е елиминационната стратегия, а отказът от нея. Елиминационната стратегия е подходът към всяко опасно заразно заболяване от десетилетия насам и тя всъщност е една от дефиниращите характеристики на модерната цивилизация – от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите държави в Европа, Северна Америка, Източна Азия и прочее, се радват на общо взето безметежно съществуване, освободени от грижата за присъствието на опасни патогени в средата около тях. За разлика от живеещите в т.нар. Трети свят, една от дефиниращите характеристики на който е точно обратното – широкото разпространение на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца представлява доброволно зачеркване на тези постижения и тотално цивилизационно сриване на всички държави, които са решили да „живеят с вируса“, към Третия свят.
Причината това да не се разбира от масовата общественост е, че обществото не разполага с нужната информация по две причини. Първо, имаше мащабна добре организирана пропагандна дезинформационна кампания по темата. Второ, повечето представители на научната общественост или най-страхливо си замълчаха и предпочетоха да се държат конформистки по въпроса, или проявиха просто липса на образованост по него.
Тъжният резултат от всичко това е, че много хора си мислят, че става дума за някаква измама, или пък за сравнително безобиден патоген, или че проблемът ще се реши от само себе си, или че нищо не може да се направи. Което няма нищо общо с истината.
Има алгоритъм за решаване на проблема и ако той се следва, проблемът ще бъде решен. Ето както се случва всеки път, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на местно ниво са следните: Разделяне на региони, пътуването между които се спира; Налагане на максимално сериозен локдаун, т.е. всичко без абсолютно жизненонеобходимите дейности се спира и се прекратява всякакъв контакт между отделните домакинства; Тества се масово цялото население (има трикове, които позволяват това да се направи и без да се пуска отделна PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, болници, специално изградени карантинни центрове и пр.);
Масовото тестване се повтаря, докато не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се елиминира район по район и постепенно „зелените“ райони се сливат един с друг като се позволява пътуването между тях; Същевременно се налага сериозен контрол върху границите. Което означава твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничаване на броя хора, влизащи в страната, за да не се внесе пак вирусът.
Слабото място в тази стратегия е, че се иска едно минимално ниво на съгласие с нея от населението. То беше налице миналата пролет при първите локдауни, но се изпари в резултат на мащабната дезинформационна кампания. И на нещо друго много важно – липсата на икономическа подкрепа.
Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, ако трябва да се наложи пауза в икономиката за няколко месеца. Има си жизненонеобходими сектори, които трябва да продължат да работят, и хората, работещи в тях, следва да го правят с нужните предпазни облекла, докато се ограничава заразата. Но повечето хора не са заети в тези сектори. Както впрочем се видя и миналата пролет. А и в момента вече не говорим за спешна криза – нещата могат да се подготвят логистично предварително, да съвпаднат с период на ниско разпространение на вируса между две вълни (когато елиминацията ще е много по-лесна), хората да са снабдени с провизии предварително, да е организирано раздаване на продукти от първа необходимост по домовете и т.н.
Фундаменталният проблем и причината вирусът да не беше елиминиран глобално миналата пролет, както трябваше да бъде направено, е, че трябва да се плаща на хората, за да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари трябва да се вземат отнякъде, а тъй като повечето хора нямат нищо, това „отнякъде“ са богатите в обществото. Плащането, за да не се работи, заплашва да срине основите на икономическата система като много опасен прецедент.
Поради тази причина миналата пролет беше наложено вето върху елиминацията на вируса от слоевете в обществото, които щяха да загубят от едно такова преразпределение. От тях тръгна и дезинформационната пропагандна кампания, за да се пресекат всякакви такива идеи в зародиш. Политиката, която се следва оттогава насам, е на масово заразяване и смърт.
По мое мнение, реално 40 000 починали в България (у нас се отчитат само половината от починалите), които ще стават все повече, бяха умишлено умъртвени с цел много малката прослойка хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от богатството си, което е така или иначе престъпно придобито в почти всички случаи (ученият не споменава изрично престъпната групировка ГЕРБ, но на всички е ясно за коя върхушка говори, б.ред.)
Ако се разбираше от масовия човек, че той по никакъв начин не е изправен единствено пред възможностите – или да остане без препитание, или да трябва да заложи на наглед малкия шанс да умре или да остане инвалид за цял живот, ако се зарази от Ковид-19 – обществените настроения щяха да са съвсем различни. Но след година и половина мощна пропаганда, съчетана с липса на реална съпротива от научния и медицински елит, хората, които го разбират това, се броят на пръсти.
– Как Ковид би ограничил живота, ако продължим да живеем с него?
На хората от началото на пандемията се пробутват следните лъжи: Вирусът е опасен само за най-възрастните и тези с разклатено здраве; Единствените два възможни изхода от него са или смърт (в много редки случаи), или пълно възстановяване; След преболедуване човек си е решил проблема завинаги, като е изградил траен имунитет; Дори и да се реинфектира след това, всички следващи реинфекции ще са безвредни. Но това няма нищо общо с реалната ситуация.
SARS-CoV-2 няма да изчезне и ще продължи да циркулира, и почти сигурно да еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е колко по-неприятни. Но дори и да не станем свидели на рязко покачване на леталитета, положението е достатъчно катастрофално и такова, каквото е. Тъй като към тези вируси не се изгражда траен имунитет и следва да се очакват реинфекции веднъж на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е SARS коронавирус, не обикновена настинка.
А знаехме още от SARS-1 през 2003 г., че много от оцелелите остават с много сериозни трайни увреждания. При SARS-2 е същото, просто процентът е по-малък, защото е по-малко вирулентен вирус.
Нещото, което не се обяснява на обществеността, за което научната общественост носи основна вина, е какво точно означава ендемичен Ковид-19. Той означава, че човек като мен, на 36 години, преди пандемията можеше да очаква да живее около 80-85 години, ако се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади голям късмет да надживее 60-годишна възраст.
Това е така, защото за тези следващи 25 години той може да очаква да хване Ковид пет-десет пъти. Но само един тежък епизод е достатъчен да се стигне до загуба на половината белодробен капацитет, увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, мозъка, развиване на автоимунни заболявания, и т.н. А какво става, когато един така вече увреден човек, се зарази отново? Трети път? Четвърти път? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И дори и да не се стигне до бърз летален край, за какво качество на живота говорим? И колко продуктивен икономически ще е един такъв човек?
Такъв ще бъде светът, в който се „живее с Ковид“. Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години в резултат на ХИВ епидемията там. Но кой разумен човек би искал да живее с продължителност на живота от 40 години? Това буквално ни връща към Средновековието.
– Какво е мястото на ваксините в борбата с пандемията?
Ваксината не фигурираше в алгоритъма за решаване на проблема. Това е, защото тя не е нито необходимо, нито достатъчно условие за решаването му. Вирусът може да бъде елиминиран и без нито една ваксинация, а със сегашните ваксини и сто процента от населението да се ваксинира, пак ще има големи вълни на заразяване. Ваксината може да помогне обаче много, понеже все пак редуцира съществено трансмисията. Но далеч не достатъчно, за да е решение на проблема сама по себе си.
А какво означава ендемичен Ковид в изцяло ваксинирана популация? Ако ефективността на ваксината е 90% спрямо тежко протичане в рамките на една година (което в момента е оптимистично предположение), означава, че човек, дори и да се ваксинира най-редовно всяка година, ще преживява средно по една Ковид инфекция, еквивалентна на това да не е ваксиниран, на всяко десетилетие (плюс вероятно още инфекции, които обаче ще са „леки“, тъй като ефективността спрямо инфекция е много по-ниска).
Освен ако не носи N95 маски навсякъде и по всяко време. До какво ще доведе това откъм трайни увреждания? Пак говорим за драстична редукция на продължителността на живота, дори и всички да се ваксинират. Освен ако не се появят чудодейни, напълно стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не бива да се разчита на чудеса.
– Възможно ли е все пак този вирус да изчезне?
Вирусът няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно. Големият въпрос е колко по-опасен ще стане. Известни са някои мутации, които би следвало да го направят значително по-смъртоносен, и които също така, поне на теория, би трябвало да му осигурят селективно предимство. Дали ще тръгне в тази насока, не се знае.
Но парадоксалното в ситуацията е, че би било по-добре той да направи точно това, и то колкото се може по-бързо. SARS-1 уби 800 човека и беше елиминиран, тъй като смъртността беше 10%. А SARS-2 до момента е убил 15 милиона.
Отчасти понеже е много по-труден за овладяване, но до голяма степен и понеже смъртността е по-ниска и концентрирана при възрастните хора, което значеше, че е много по-лесно политически да се нормализира ендемичността на вируса.
Съответно най-лошият сценарий е вирусът да еволюира бавно и постепенно към все по-висока вирулентност, като при всяка стъпка от тази прогресия масовата смърт и инвалидизация се нормализират на все по-високи нива. А от един момент нататък съпротивителните сили на популацията ще бъдат вероятно притъпени и на директно биологично ниво, в резултат на натрупващите се неврологични увреждания.
Докато ако станем свидетели на рязък скок във вирулентността, от 1% до примерно 5 – 10% леталитет, това е по-вероятно да създаде най-накрая нужния обществен натиск, за да се вземат сериозни мерки.
– Въпросът би ли се решил с лекарство?
В момента се шуми много около молнупиравира на Мерк. Но това не е решение. Няма достатъчно обществено разбиране за механизмите на патогенезата на вируса – при много хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се реплицира, след което това води до патологична хиперреакция на собствената имунна система.
И от този етап нататък антивирусните средства не помагат особено, тъй като не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова тогава се прилагат имуносупресанти и затова и ремдесивирът нямаше почи никакъв ефект след първата седмица, и по същия начин моноклоналните антитела работят най-добре, ако се вземат рано. И затова и беше толкова трагично при предишните вълни да се наблюдава как роднини на хора на вентилатор отчаяно търсеха донори на плазма, която няма никакъв ефект, ако се е стигнало вече до слагане на вентилатор.
Същите ограничения важат и за молнупиравира и за други такива медикаменти, които ще се появят. Ще трябва да се вземе рано, за да е ефективен. Това лекарство едва ли някога ще се продава в аптеката, като се има предвид, че струва $700. Като се имат предвид практическите реалности на здравните системи в повечето държави, колко и кои хора ще успеят да се доберат до лекарството навреме в рамките на няколко дни? И дори и тогава ефективността е пак само 50%.
Коментари
Коментара
There is no ads to display, Please add some
