18.8 C
София
вторник, април 16, 2024

Бивш министър на разпит – къде потъват $200 млн.

ПРОЧЕТИ СЪЩО


Вместо да се изясняват, обстоятелствата около 13-годишния договор за природен газ с турската държавна компания „Боташ“ само потъват във все по-гъста мъгла. Така поне изглеждаше на първото заседание на временната парламентарна комисия, разследваща договора, предаде „Сега”.

Депутатите бяха поканили двама министри на енергетиката – бившия Росен Христов и сегашния Румен Радев, както и ръководствата на държавните дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. Изслушването продължи почти 3 часа на висок градус,с много обвинения и съмнения, без да допринесе особено за изясняване на положението, при което „Булгаргаз” губи 200 милиона долара годишно.

Споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ бе подписано през януари 2023 г. от тогавашното служебно правителство. Президентът Румен Радев и назначените от него министри нарекоха сделката стратегически успех за енергийната сигурност на страната.

Опонентите на Радев обаче твърдяха, че е сключено в ущърб на България, и затова поискаха казусът да бъде проучен от временна комисия. Миналия октомври се разбра също, че Европейската комисия проверява сделката с „Боташ“ за евентуално нарушение на правилата на ЕС в областта на конкуренцията.

Обяснението на министъра

Проверка по рама

Основна фигура на изслушването беше бившият министър Росен Христов. Той обясни пред депутатите, че заради политическия консенсус да спрем руския газ е започнало търсене на алтернативни доставчици и маршрути. Единственият друг източник на газ по тръбопровод е Азербайджан, който е осигурил 1 млрд куб. м.

За да се покрият останалите 2-3 милиарда за нуждите на страната, е търсен втечнен газ, който се пренася по море, а после се разтоварва и регазифицира в специални терминали. В Гърция цените за ползване на терминал са били прекалено високи, обясни Христов, затова държавното ръководство се обърнало към Турция.

На среща между президентите Румен Радев и Реджеп Ердоган е било договорено да се разреши на „Боташ“ да преговаря с българските си колеги от „Булгаргаз“. Така се стигнало до договора между двете дружества, според който България ще плаша за 13 години напред на турската страна, за да й се резервира място в нейните терминали – около 1.8 млрд. куб. м.

Според Христов това споразумение е гарантирало, че при всякакви обстоятелства газовите нужди на страната ще бъдат удовлетворени, както и ще се позволи на България да търгува с други страни от Централна и Източна Европа, които търсят неруски газ. Той даже заяви, че това може да се преобразува в политическо влияние – даде пример с Австрия, която също търси неруски газ и в замяна на такъв може да ни допусне в Шенгенската зона.

Що се отнася до техническите условия по договора, включително цената, Христов прехвърли отговорността на „Булгаргаз“, която е водила преговорите. Той непрекъснато повтаряше, че договорът не е държавен, а е между търговски дружества. Затова, по думите му, не се налагало да минава за одобрение през Народното събрание.

Деница Златева, изпълнителният директор на „Булгаргаз“, разказа, че преди разговорите с „Боташ“ специалистите на дружеството са проучили всички маршрути за доставка на газ в региона.

Магазин за Акумулатори

Специално внимание е обърнато на терминалите по бреговете на Адриатическо море – в Хърватия и в Италия. В балканската страна обаче капацитетът е бил дългосрочно резервиран, а от Италия не можело да се гарантира сигурността на доставките. Така единствената алтернатива на този етап остават гръцките и турските терминали.

Възражения и спорове

Шефът на комисията Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) изрази недоумението на всички присъстващи с въпроса – защо договорът е сключен за цели 13 години. Радослав Рибарски (ПП-ДБ) изтъкна, че според условията нашата страна трябва да плаща за резервирания капацитет, независимо дали го ползва, или не. А соцдепутатът Борислав Гуцанов твърдеше, че това  коства на България по 486 000 долара на ден.

Според Христов срокът от 13 години бил избран, защото съответства на търговете, които „Булгаргаз“ провежда за доставка на втечнен газ: един тригодишен – от 2023 г. до 2026 г. и един десетгодишен – от 2026 г. до 2036 г., така че страната ни да разполага с гарантирано място в терминалите за всички нужни доставки.

„Не може в условията на криза да изчакваме безкрайно и да проточваме. Опитахме се и търговете да ги подготвим и да ги избутаме, така че решението да бъде взето от редовно правителство. В енергетиката 10-15 години не се води дълъг период“, оправда се ексминистърът.

Венко Сабрутев (ПП-ДБ) го натисна заради документ, в който предварително са били изредени условията по договора (term sheet – бел.а.), и който според него е бил предоставен на „Булгаргаз“ вече подписан от Христов, тоест тогавашният министър е поставил пред свършен факт дружеството.

Раздразнен, Христов поиска депутатът да покаже въпросния документ. Депутатът се оказа прав – имало първоначален вариант на документа, одобрен и подписан от служебния министър, но официалният текст бил подписан от представители на „Булгаргаз“ и „Боташ“, поясни шефката на „Булгаргаз“.

Борислав Гуцанов обяви, че договорът предоставя цялата ни газопреносна мрежа на разположение на „Боташ“. А Йордан Тодоров от „Възраждане“ цитира доклад на Росен Христов до правителството от януари 2023 г., в който, по думите му, се казва, че „Булгаргаз“ става агент на турската компания. Христов отвърна, че „Боташ“ няма лиценз да търгува у нас, но може да резервира капацитет в българската мрежа, както всяка друга компания, като мине през определена процедура.

Депутатите постоянно питаха как е определено какви обеми да се резервират в Турция и на каква цена. И изтъкваха, че резервираният капацитет – 53 хиляди мегаватчаса, надхвърля с много настоящото потребление на страната.

Росен Христов пък повтаряше, че енергийните доставки в света непрекъснато се препятстват от проблеми, най-вече аварии, и трябва да се гарантира енергийната сигурност.

Той непрекъснато говореше и за това, че България трябва да стане износител за европейските страни, които се опитват да намалят зависимостта си от руски газ, и уверяваше, че ако това се направи, договореният капацитет дори няма да бъде достатъчен. „Комисионите за кого са?“, подразни го Венко Сабрутев. „Комисионите са ваша специалност. Вие сте с посредниците“, сопна му се Христов.

Жечо Станков определи ситуацията като „бъркотия“. „С политическо решение държавното дружество е вкарано в една посока, в която не знам колко време чисто финансово „Булгаргаз“ ще издържи на този напън“, разтревожи се депутатът, който е бивш зам.-министър на енергетиката.

По думите му заради споразумението разходите на „Булгаргаз“ скачат на годишна база с 200 милиона долара. Росен Христов коментира, че единственият вариант за по-евтин газ остава Русия.

Станков му отговори, че не става въпрос за газ, а за капацитет, който гръцкият терминал в Александруполис може да осигури на многократно по-ниска цена. Деница Златева пък се стресна от приказките за финансовото състояние на „Булгаргаз“ и започна да уверява, че то е добро.

Депутатите ще продължат разискванията следващата седмица.

Материалът Бивш министър на разпит – къде потъват $200 млн. е публикуван за пръв път на Narod.bg.



Source link

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ