Кой говори от твоето име, когато не си там?
Брад Стайгър (Brad Steiger) е едно от емблематичните имена в изследването на НЛО, паранормални явления и всичко, което науката избягва да обяснява. С над 175 книги, хиляди часове лекции и безброй интервюта, Стайгър е оставил незаличим отпечатък в алтернативната история на Америка. Но неговата собствена история – или по-точно, историята за негов двойник – надминава дори най-смелите хипотези.
Странното раздвояване на личността
Първите свидетелства за появата на „втория Стайгър“ датират от средата на 80-те години. Тогава Брад започва да получава писма от фенове и последователи, в които се казва, че са присъствали на негови изказвания, на които той никога не е бил. Според тях, той е изнасял речи, които влизат в пряко противоречие с позициите му, а понякога дори е нападал уфологичната общност. Това противоречи на цялата му кариера, изградена върху защита и популяризиране на паранормалното.
Стайгър разказва, че в едно от писмата се описва как се е подигравал с публиката на конференция в Охайо, наричайки вярващите в извънземни „заблудени фанатици“. По-късно, негов приятел, присъствал на събитието, свидетелства, че човекът, който се е представял за Стайгър, е изглеждал идентично, но се е държал като пълна противоположност – студено, цинично, без капка емпатия. Публиката била объркана, но никой не се усъмнил в самоличността му.
Подобни случаи започват да се трупат. В друг случай, няколко слушатели твърдят, че са го чули да развенчава теорията за древни астронавти – теория, която Стайгър активно подкрепя от 70-те години. Инцидентите са толкова многобройни, че изследователят започва да се пита дали не е цел на координирана кампания за дискредитиране.
Появата на публични записи
С напредването на 90-те, се появяват и видео и аудио записи, в които човек, идентичен на Стайгър, участва в събития, които той категорично отрича да е посещавал. Гласът, движенията, маниерите – всичко изглежда автентично. Но при внимателен преглед, се откриват дребни несъответствия: леко по-различна интонация, променен диалект, липса на обичайния хумор и живост. В един от записите, т.нар. „втори Стайгър“ говори с лек акцент, какъвто истинският никога не е имал.
Появяват се и свидетели, които твърдят, че са видели двама „Стейгъровци“ едновременно – на различни места, в различни щати, дори в различни часови зони. Това изключва възможността за просто объркване или човешка грешка. Един от най-странните случаи е, когато в Ню Йорк, по време на конвенция, двама участници твърдят, че са говорили с Брад Стайгър в рамките на 20 минути – единият в сградата на събитието, другият в близкото кафене. И двамата описват разговори, но със съвсем различно съдържание и настроение.
Теории – от шпионаж до интердименсионални пробиви
Теория 1: Дезинформация и психологическа операция (PSYOP)
Според някои експерти, Брад Стайгър може да е бил мишена на програма за манипулация на общественото мнение, финансирана от тайни правителствени структури. Целта – да се дискредитира уфологичното движение чрез подмяна на ключови фигури с „двойници“, които да сеят объркване, подигравка и недоверие. Има свидетелства, че по време на Студената война подобни техники са били разработвани.
Теория 2: Клониране или биомимикрия
Появяват се спекулации, че съществуват технологии за създаване на напълно идентични хора – клонинги или синтетични „биоагенти“. В случая със Стайгър, предполагаемият двойник може да е част от експеримент. Някои стигат още по-далеч – предполагат, че се касае за хуманоиден репликант с вградени спомени и поведение, програмирано да имитира човешки характер, но със заложени „дефекти“ за саботаж.
Теория 3: Интердименсионално преливане
Може би най-фантастичната – но и най-поетична – хипотеза. Светът, в който живеем, не е единствен. Понякога между измеренията се случват пробиви. Според тази теория, двойникът на Стайгър е самият той – но от паралелна реалност. Възможно е, в онази реалност, Стайгър да е скептик, отричащ уфологията и паранормалното. Пробивът между световете ги е събрал… случайно или умишлено?
Теория 4: Ефектът на Мандела
Все по-популярен в последното десетилетие, ефектът на Мандела описва случаи, в които голям брой хора си спомнят едно и също събитие по начин, различен от „официалната“ история. В случая със Стайгър, възможно е спомените на свидетелите да са реални… но от друг времеви поток. Това би обяснило противоречията и объркването – различни версии на реалността, припокриващи се в нашия свят.
Срещата със Сейгън – фалшива памет или режисиран спектакъл?
Един от най-странните епизоди в цялата сага е разказът на множество хора, които твърдят, че са видели как Стайгър публично унижава астрофизика Карл Сейгън в научен дебат. Проблемът? Нито един запис не съществува. Нито едно официално събитие не документира такава среща. А самият Стайгър отрича някога да е срещал Сейгън.
Но разказите са много и детайлни. Един слушател дори твърди, че помни фразата: „Карл, понякога науката е слепец, който не иска да види звездите“. Друга жена описва сблъсъка между двамата в ресторант в Аризона, като дори предоставя ескиз на масата, на която са седели.
Историята, която не се вписва в ничия биография
Случаят с Брад Стайгър и неговия двойник остава една от най-загадъчните, но и най-символични истории в света на паранормалното. Той поставя фундаментални въпроси: Какво е идентичността? Можем ли да бъдем повече от едно „аз“? И какво се случва, когато сянката ни придобие самостоятелно съществуване?
Дали това е лична халюцинация, мащабна дезинформация или пробив в тъканта на реалността – няма значение. Историята на Стайгър ни напомня, че светът не е това, което изглежда. Понякога, онзи, когото виждаме в огледалото, не е самият ние – а някой друг, който също търси смисъл… от другата страна.
Тази статия е проект на HiddenTruth.site и разглежда мистериозния случай с Брад Стайгър – изследовател на аномални явления, който до края на живота си е преследван от мистериозен двойник.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
