Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Близък на скандалният цигански барон Йордан Илиев е на път да се измъкне безнаказано от дело за кражба на държавни пари, чрез фиктивни договори за строителство. Илиев също участва в аферата, довела до източване на близо 1,2 млн. лева от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, но прехвърля вината на своя роднина Янко Янков. Самата врътка е напълно незаконна, но прокуратурата – има ли учудени? – изобщо не си прави труда да прогледне за купищата доказателства срещу Илиев. Така единственият обвиняем остава братовчед му Янко. Друг е въпроса дали и той ще понесе отговорност…
След едно десетилетие ходене по мъките, делото срещу Янков още е до под кривата круша. Преди време съдът във Велико Търново му даде две години и половина затвор, но на втора инстанция присъдата е отменена и делото трябва да започне отново. Евентуално, защото давността за престъплението изтича съвсем скоро, обясняват пред „Уикенд” юристи.
Организатора на измамната схема Йордан Илиев е печално известен с купената си титла на архонт през 2011 г, а иначе е брат на бившият депутат от ДПС и преди това общински съветник в София от ГЕРБ Илия Илиев. Срещу братя Илиеви, братовчеда Янко и техни роднини през годините се водят множество дела за кражби на милиони левове. По част от тях има постановени условни присъда, но повечето още се влачат по съдебните инстанции.
Историята на всеки един от казусите е напълно идентична. Фирми от обръча около циганските барони печелят обществени поръчки за строителство или ремонт от държавни и общински дружества. Илиеви прибират парите, а ако работата все пак е свършена, макар и през пръсти, то сметките са надписани многократно. Самата схема действа от времето на Тройната коалиция и се възпроизвежда до ден днешен. Босовете прибират стотици милиони левове, а в замяна принуждават хиляди роми да изберат правилната бюлетина на изборите. Казват, че известна част от сумите са доставяни лично на Ахмед Доган, който години наред е покровител на бандата.
По подобен начин е ограбен и Великотърновския университет. През далечната 2008 г. висшето училище обявява конкурс за строителство на нов корпус. Предвидените 3 млн. лева би трябвало да предизвикат солиден интерес сред фирмите в бранша. За онези години това си е сериозна сума! Да, ама не. Оферти подават само две фирми, които по една случайност са свързани с клана Илиеви. При разглеждане им се оказва, че документите на едната са непълни. Така за победител с оферта от 2,8 милиона лева е обявена „Енерджи груп 2003” на скандалният архонт Йордан Илиев.
Като човек врял и кипял в подобни схеми, Илиев решава да не си цапа ръцете лично. Вместо да налива бетон, той набързо сключва договор за превъзлагане на строежа със своя братовчед Янко Янков и контролираната от него компания „Еврострой-80”. Университетът така и не е уведомен за това, вероятно защото подобно нещо е забранено. Друг е въпроса дали прокурорите, които разследват случая, са наясно с това, или просто се правят на разсеяни.
След тайното превъзлагане, Янко Янков ръководи строежа между 2009 и 2012 г. Изготвя документи за свършени дейност и представя фактури за купени материали. Голяма част от тях са фалшифицирани, показва разследването след като от университета се оплакват от калпавото строителство. Назначената от прокуратурата експертиза показва, че реално свършената работа е за 1 674 327 лева, но заради фалшивите документи университета плаща 2 800 120 лв. Разликата от 1 125 784 изчезва в обръча от фирми около циганските барони.
Подобни измами няма как да се случат без съдействие на хора от университета, разясняват пред „Уикенд” посветени. По закон специално специален служител трябва да контролира целият процес, издаваните документи и основанията за плащане. В случая това е тогавашната шефка на отдел „Капитално строителство, ремонт и поддръжка” във ВТУ Нели Стоева. По време на разследването самата тя е уличена в съставяне на фалшиви документи и след самопризнания, се отърва с условна присъда. Да припомним, че 13 години след разплитането на аферата, Стоева е единствената наказана за наглата кражба.
Докато прокуратурата наивно чака и останалите измамници да си признаят, Йордан Илиев и Янко Янков започват да заличават следите си. Така фирмата на Янков „Еврострой-80”, през която са откраднати парите, е прехвърлена на безработен негов роднина от Горна Оряховица. Подобна съдба има и сключилата договора „Енерджи груп 2003”. Вместо у архонтът Йордан Илиев, през 2015 г. тя се озовава в ръцете на сърбина Миодраг Стаменкович. Към онзи момент фирмата вече е успяла да открадне с подобни схеми десетки милиони левове по договори с държавни и общински фирми, които така и не са изпълнени. Отделно е от това е забъркана и в ДДС афери.
Според юристи, когато фирма е разследвана за данъчни измами, собственикът и няма как да я прехвърли на подставено лице като сърбина Стаменкович. Е, понякога стават и чудеса! В случая с братовчеда на Йордан Илиев Янко Янков прехвърлянето така и не го спасява от съд, заради подписваните лично от него фалшиви документи. Друг е въпроса дали делото някога ще приключи с присъда.
Новият собственик на „Енерджи груп 2003” Миодраг Стаменкович, ако въобще подозира за това, продължава да печели нови договори с различни държавни институции. Схемата на работа явно си остава старата, защото и делата за откраднати милиони левове следват едно след друго. В крайна сметка на сръбския „собственик” му се налага да обяви фирмата във фалит. Самата процедура се точи доста години заради купищата претенции от измамени клиенти.
Ликвидацията на „Енерджи груп 2003” става факт едва миналата есен. От документите по фалита става ясно, че освен данъчните, които така и не могат да си върнат близо половин милион лева ДДС, сред завлечените е и Столична община, която безуспешно си търси 49 000 лв. Няма данни Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” да е правил опит да си възстанови откраднатите с фалшиви фактури 1 125 784 лева. Вероятно от висшето учебно заведение са наясно, че само си губят времето…
Майката държи банди джебчии
Братята Йордан и Илия Илиеви са от ромският клан на кардарашите, който според експерти контролират джебчийството, просията и проституцията. Нелегалната дейност на фамилията лъсна покрай дело срещу майка им Наталия Дочева. Тя бе призната за виновна за участие в организирана престъпна група за трафик на хора към Италия. Престъпленията са извършени от петима българи и един италиански гражданин в периода 2002-2006 г. Организатор на групата е бил съпругът й Янко Миланов, бивш шеф на ромското мешере, който умира преди произнасяне на присъдата.
Съдебното преследване срещу Наталия Дочева започва, след като италианските ченгета залавят няколко просещи деца. От разпитите им става ясно, че хората на Наталия са ги малтретирали, чупели ръце и крака и държали гладни, за да ги карат да просят или крадат. Печалбите стигали до 100 000 евро на ден. Според италианските власти за две години и половина бандата праща „на работа” там над 200 български момчета и момичета между 6 и 14 години.
Спечелените пари се изпращали в България чрез фирми за бързи преводи. Според италиански експерти за 3 години босовете са натрупали повече от 10 милиона евро печалба, който се препирали чрез фирми на синовете на Наталия.
Заради факта, че Дочева и съпругът и Янко действат от България, италианските власти подадоха сигнал към МВР да им бъде търсена отговорност тук. След повдигането на обвинението срещу Дочева с казуса се зае и комисията „Кушлев”. През 2014 г. тя поиска от съда конфискация на имоти и банкови депозии за 1,2 млн. лева, собственост на Наталия Дочева.
Материалът Цигански барон се измъкна за кражба на 1,2 млн. лв. е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
