32.8 C
София
вторник, юли 16, 2024

Д-р Андрей Харитонов, к.м.н.: Гастритът не боли!

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Вкусната храна е един от основните източници на удоволствие за човека, но в днешно време всеки втори е с гастрит, хроничен панкреатит, “пясък” в жлъчния мехур и дисбактериоза. Дали това означава, че хора с такива оплаквания трябва да останат на лечебна диета и да се откажат от вкусните ястия? Или пък не? Как съвременната наука опровергава най-разпространените ограничения и разобличава глупавите методи за диагностика и лечение?

Вижте в преводното интервю с руския експерт по гастроентерология д-р Андрей Харитонов, к.м.н., който прави на пух и прах най-вредните заблуди, които пречат на хората да се наслаждават на живота. Както и какъв начин на хранене в крайна сметка, е полезен за нашия чревен тракт.

– Д-р Харитонов, в своята книга вие отделяте съществено внимание на митовете за стомашно-чревния тракт. Може ли да назовете топ 3 на най-вредните заблуди?

–  На първо място, бих поставил мита за това, че храната директно може да увреди стомаха и червата. Едва ли не, има продукти, които драскат и нараняват лигавицата, та затова боли коремът. Както и че сухоежбината е страшен грях, който поражда гастрит, а супите, о, те са нашето спасение.

– А каква тогава е истината?

– Истината е, че гастритът не се среща у всеки човек, както е прието да се смята. За да се определи дали човек страда от гастрит или не, задължително е нужна биопсия, за да се проучи откъснатото парченце от лигавицата под микроскоп. А не просто гастроскопия. И най-важното – сам по себе си, гастритът не може да боли, защото в стомашната лигавица няма нервни окончания, които да отразяват болката. И, да, никаква храна не може „да разяде“,  да корозира или да надраска стомашната лигавица. Това може да го направи етанолът в твърдите алкохолни напитки или например, оцетната есенция, тъй като при попадане в стомаха тя предизвиква изгаряне. 

Проверка по рама

Що се отнася до сухоежбината, и тук няма нищо критично. В процеса на дъвкане храната се напоява със слюнка. Плюс това, че и самият стомашен сок е течност. Най-много човек да изпита дискомфорт, ако има недостиг на слюнка. Тогава е достатъчно просто да си пийва вода, когато яде сандвич или бутерброд. На организма му е все едно дали в стомаха влиза течност във вид на напитка или във вид на супа. Не са установени никакви значими научни преимущества на „първото“, т.е., супите.

От какво тогава възникват болката и тежестта в стомаха?

– Изследвания показват, че повечето хора се оплакват от болки в стомаха, киселини, тежест след ядене и прочее подобни симптоми съвсем не заради гастрит. След изследвания, се оказва, че те страдат от т.нар. функционална диспепсия. Това е нарушение на стомашната функция при липса на явно увреждане на органа. Симптомите на диспепсията възникват заради повишена чувствителност на нервите в стомаха (а те там са много) към различни фактори. Това може да е разтежение на стомаха от храна или течност, въздействие на нормалното за стомаха ниво на солна киселина и почти нормален жлъчен сок. Депресията, силните стресове, тревогата засилват симптомите. Често човек с функционална диспепсия е с високо ниво на тревожност. 

Споменах, че в стомашната лигавица няма нервни окончания. Нима мислите, че това е противоречие? Не, не е. Функционалната диспепсия бива „обезпечена“ с нерви, които са разположени по-дълбоко от лигавицата. Тези нерви изпращат сигнал в главния мозък, също задействан в механизма на функционалната диспепсия. Именно затова, когато човек с диспепсия не се е наспал или се е притеснил, може да си докара поредния пристъп на болка и парене в стомаха (ситуацията с червата е подобна, тяхното функционално разстройство се нарича синдром на раздразненото черво).  

Основните методи за лечение на това състояние е коригиране в начина на живот, намаляване на тревогата, нормализиране на съня, а също и прием на някои групи препарати. Да не забравяме и за невромодулаторите – лекарства за понижаване повишената чувствителност на нервите в стомаха (или пък в червата при синдром на раздразненото черво). Към тях, в частност, се отнасят антидепресантите. 

и във Фейсбук/media/source/202310/1697704612_str_28_d_r_andrei_xaritonov.jpg“ title=“undefined“>

Магазин за Акумулатори

Д-р Андрей Харитонов

– Да преминем към втората заблуда – коя е тя?

– Мит номер две е изцеляващата сила на лечебните диети. Навремето, когато се появиха, още ги нямаше повечето съвременни лекарства за стомашно-чревния тракт. Може и да са облекчавали състоянието на болните тези лечебни диети, въпреки че до голяма степен, това е свързано с ефекта плацебо, т.е., самоуспокоение. В днешно време изследванията ясно показват, че тези диети, без лекарства, практически не действат. Най-много временно да помогнат за избягване на едни или други продукти, които се понасят по-трудно в период на болест. Но когато човек реши да се отклони от такава диета, всички проблеми отново изплуват. 

Докато приемът на необходимите препарати действително лекува, при това без спазване на строги ограничения 

Т.е., не е нужно хората с такива оплаквания да се измъчват само с прясно-варено-задушено. Само да не си помислите, че съвременната гастроентерология приветства чипсовете и сладкото газирано. И причината не е в това, че сами по себе си, пържените картофки и газираната вода директно увреждат стомаха. Опасността идва от излишните количества сол и захар. 

При злоупотреба са тях нараства опасността от развитие на най-различни заболявания, включително патологии в стомашно-чревния тракт. Така например, редовният прием на много солена храна повишава скоростта на делене на стомашните клетки. А това винаги е риск от „счупване“ в клетката и развитие на рак. Затова – не повече от 5 г сол и не повече от 25 г захар на ден.  

– Стигнахме до третия мит…

– Аз бих отбелязал цяла група заблуди, които са основани… на реални научни факти. Но те се интерпретират и трансформират неправилно в лъжливи заключения. Сега например в социалните мрежи е популярна фразата „пропускливи черва“ . Феноменът повишена чревна пропускливост действително съществува в науката и медицината. Той възниква при някои заболявания, но такъв феномен се развива далеч не у всички пациенти, а при един и същи човек може да се появява и изчезва.

  И, разбира се, повишената чревна пропускливост съвсем не води до такива ужасни последствия, каквито й се приписват. Пак от същата серия: глутенът предизвиква възпаление в червата. Да, това се случва при цьолиакия, но тази болест се среща при не повече от 1% от населението на Земята. А твърдят, че глутенът уврежда червата на всички ни. 

И пак сега упорито говорят за оттичането на жлъчния сок. Защото нарушеното оттичане, както казват всичките интернет-гуру, предизвиквало море от проблеми. Започвайки от колита и стигайки до мигрената и нарушение на менструалния цикъл.

– Но действително много хора имат проблеми с жлъчката. Какво да правят те?

– В рисковата група за жлъчно-каменна болест са до 20% от хората. При това, наличието на утайка съвсем не изисква задължително лечение. Често е достатъчно наблюдение, коригиране на храненето и добавяне на физическа активност. „Да разгонваш жлъчния сок“ с цел профилактика на образуването на камъни, е напълно безсмислено.

Както и да пиеш топла вода сутрин със същата цел. Не е необходимо жлъчният мехур специално „да се отключва“! Той винаги се съкращава в отговор на познаване на храната (по мирис, вкус, външен вид). И, разбира се, работи активно при постъпване на храна – на първо място, при попадане на мазнини и белтъчини в тънките черва. 

– Вярно ли е, че при заседнал начин на живот и модерното сега интервално гладуване нараства рискът от застояване на жлъчен сок и образуване на камъни?

– Ако човек е в рисковата група (наднормено тегло, повишен холестерол, захарен диабет, наследствена предразположеност), заседналият начин на живот и нередовното хранене действително могат да повишат риска от жлъчно-каменна болест. Жлъчният сок застоява при дълги периоди на гладуване, формира се утайка, която може да се превърне в камък.

Няма точни данни какъв е оптималният интервал между отделните приеми на храна, но се счита, че при продължително гладуване (от порядъка на 12 часа) вероятността от развитие на утайка в мехура е по-висока. Затова, ако човек вечеря в 6-7 вечерта, е хубаво на другата сутрин да закуси. Но не става дума за никакви „подобрения за оттичане на жлъчката“. Просто се хранете нормално и се движете повече. При необходимост, докторът ще ви назначи препарати, които да променят състава на жлъчния сок и да стимулират синтеза на жлъчни киселини.

Яна БОЯДЖИЕВА

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ