Борислав Цеков, доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и председател на Института за модерна политика, направи коментар по горещите обществено-политически теми в страната и по света пред изданието „Марица“.
– Д-р Цеков, възможно ли е в този състав на парламента да се създадат тематични мнозинства, които да опитат да поправят конституцията, без да се налага да се свиква Велико народно събрание?
– При този състав на парламента се съмнявам, че може да се оформи такова мнозинство. По-скоро ще е като част от един по-цялостен пакет от действия, който е свързан със съставянето на правителство и с неговата програма. Тогава би могло, но трябва да се има предвид, че възможностите за промяна от обикновеното Народно събрание, които се оферират в пространството, са твърде ограничени. Настоящият парламент не може да прави промени в съотношенията на властите, определени от конституцията. Само Велико народно събрание може да ги направи – така че, каквито и заявки да има, реалностите и действащата уредба са в тази посока.
– Значи, ако искаме големи промени, то задължително винаги опираме до Велико народно събрание?
– Промени, които се отнасят до изменения в съотношението на властите, в изменение на конституционните органи. Примерно да се орежат правомощия на една власт или да се дадат нови на друга. Тези промени може да се правят само от Велико народно събрание – всичко останало е в компетентността на сегашното.
– Към нови избори ли вървим?
– Ще се направят всички възможни опити за съставяне на правителство и по-скоро ще видим редовен кабинет, ако не с първия, то с третия мандат, но зависи вече на кого ще бъде даден. Предсрочните избори изглеждат най-вероятен изход, но те са и най-вредният за държавата. На следващите избори ще бъдат наказани партиите, които най-много пречат за съставяне на правителство, които отказват диалог в името на големите цели, които са пред нацията. Вече имаме една такава наказана партия, която бе изхвърлена от политиката и от властта – тази на Слави Трифонов. Да се готвят следващите!
– Трябва ли да взимаме на сериозно идеите на Слави Трифонов за президентска република? Ще се стигне ли наистина за референдум за такова нещо?
– Не! Маргинална партия – маргинални идеи! Заедно с това – напълно невъзможни и конституционно недопустими идеи. Референдум за промяна на формата на държавно управление е недопустим, защото, ако използваме лексиката на господин Трифонов, суверенът е решил, че такъв тип промени може да се правят единствено от Велико народно събрание, а не с референдум. И това е изключително от компетентността на ВНС, която никой друг, включително национален референдум, не може да изземва. Това повелява конституцията, така че и да се опитат да събират някаква подписка, Конституционният съд ще я спре. Както навремето спря част от въпросите за национален референдум, който пък бе иницииран от тогавашния президент Росен Плевнелиев. Няма да има такъв референдум, каквото и да си приказваме на политическо и махленско ниво.
– Какви са възможностите на ГЕРБ да получи мнозинство с неофициална подкрепа от някои партии?
– Това е изцяло политически въпрос – хипотетично е възможно. Забелязват се някои първоначални индикации, че се върви към такъв развой на събитията, но аз си оставам умерен скептик за това.
– А какво отражение ще имат у нас междинните избори в САЩ на 8 ноември, които може да променят мнозинствата в Конгреса и Сената. Прогнозите са, че Републиканската партия може да вземе и двете камари. Да очакваме ли промяна в подкрепата за Украйна?
– У нас трябва да се осъзнае нещо, което като че ли не се разбира. Двете американски партии не са хомогенни субекти – те са сложни коалиции от разнородни идеологически течения, тематични организации и отделни политически крила. Те имат свои по-крайни крила, които не приемат политиката на партията, но тяхното влияние е пределно малко. Разбира се, те са гласовити и когато техният глас не съответства на европейските разбирания, този глас се хиперболизира тук, в Европа. По отношение на Украйна – това, което прави администрацията на Байдън, има пълната подкрепа и на двете партии – и на Демократическата, която има мнозинство, и на Републиканската, която досега е в опозиция. Няма кой знае какви различия в мнозинствата на двете партии. И Демократическата партия има една крайна левица – нещо като американско „Възраждане”, да речем, която е против политиката на Байдън. Онзи ден 30-тина конгресмени от крайната левица излязоха със свои предложения за политиката към Украйна, за незабавни преговори с Русия и т.н. Това е едно малцинствено мнение, което не определя политиката на партията. По същия начин и в Републиканската партия има една крайна десница, която си има и свои конгресмени, и публични говорители – един от тях е често цитираният в Европа водещ по Fox News Тъкър Карлсън. Там може да се видят някои от организациите, които са неправителствени, но са част от съзвездието около Републиканската партия – на ветераните, на фондация „Херитидж”, които са финансирани от един от мощните спонсори на републиканците – мултимилиардера Чарлз Кох. Становището на тази крайна десница, което, подчертавам, е малцинство, също е различно от мнозинството в партията по отношение на Украйна. То се състои в това, че крайната десница казва, че не може да се подписва празен чек на Украйна. Те казват: „Ние също имаме финансови нужди за решаване“. Според тях помощта, която се оказва, трябва да е много по-ясно контролирана, конкретна и целева. Това са вътрешнополитически дебати, които са и предизборни. Има обаче факти, които трябва да се знаят, преди да се говори какво ще стане, когато републиканците вземат мнозинство.
– Кое роди американската Червена вълна?
– Републиканската партия със сигурност ще получи сериозно мнозинство в Долната камара и така ще има Червена вълна (цвета на партията). Това изцяло се дължи на президента Доналд Тръмп и на подкрепата, която има за него. Много е вероятно да се получи и червена победа в Сената, но там нещата са още на кантар. Дори при такива мнозинства трябва да се знае, че законът за ленд лийз, на който се базира военнотехническата помощ и въоръженията, които се доставят на Украйна, не може да бъде отменен! Дори да предположим, че и мнозинството в Републиканската партия се съгласи с крайната десница и опита за направи съществени промени или да отмени този закон в долната камара, това ще се сблъска вероятно с бариерата в Сената. Защото там не е достатъчно да имаш мнозинство от 50+1, а за да минат закони, много често е необходимо да има поне 60 сенатори, заради т. нар. „процедура по филибустеринг”. Тя стимулира в Сената да се търсят консенсусни решения. Няма никакъв шанс нито Демократическата, нито Републиканската партия да имат 60 сенатори мнозинство.
– Значи при републиканско мнозинство чакаме повече контрол върху разходването на помощта, но не и кардинална промяна в политиката?
– Това, което очаквам, е да има по-ясен контрол върху отпускането на военната и икономическа помощ за Украйна, а президентът Байдън си остава на власт, независимо кой е в Конгреса.
– И все пак, ако влязат много конгресмени, които споделят желанието на Русия войната да се спре сега и да не се връщат окупирани територии, това не е ли проблем?
– Малцинствата в двете партии, които искат това, сумарно не правят мнозинство. Какви са вътрешнополитическите дебати, до които се стига до крайните решения в американската политика, в случая няма никакво значение. Виждаме, че дори в една на практика диктатура, каквато е Руската федерация, в онова, което те наричат „парламент”, но дори и там от време на време се чуват гласове на депутати или фракции, които критикуват Путин. И това по никакъв начин не влияе на официалната политика на Москва. По същия начин това, че има някакви политически малцинство в американската система, по никакъв начин не влияе на посоката, която има американската политика, особено на международната арена.
– Чакаме ли завръщането на Доналд Тръмп на изборите през 2024-та?
– Много е вероятно и до голяма степен зависи от убедителността, с която успеят да спечелят републиканците на 8 ноември. Ако за кандидатурата на президента Тръмп мога да кажа, че е „много вероятна”, то това, за което мога със сигурност да кажа и на 100% е вероятно, е това, че на следващите избори ще имаме, ако не Тръмп, то поне тръмпист в Белия дом. Най-вероятната фигура – а той вече тича по тъчлинията и загрява, е губернаторът от Флорида Рон де Сантис. Това са очакванията – Тръмп или про-Тръмп кандидат.
