20.8 C
София
понеделник, октомври 2, 2023

Д-р Емеран Майер: Нашата храносмилателна система е суперкомпютър

ПРОЧЕТИ СЪЩО

“Тепърва започваме да осъзнаваме, че живеещите в червата микроби – чревната микробиота, и сигналните молекули, които те произвеждат от широкия си набор от гени – микробиомът, са сред основните компоненти на системите, които регулират приема на храна, метаболизма и телесното тегло, имунната ни система, както и развитието и здравето на мозъка ни”, казва д-р Емеран Майер в книгата си “Вторият мозък – как микробите в червата влияят на настроенията, решенията и здравето ни“ (Издателство “Изток-Запад”). Д-р Майер – директор на Центъра по невробиология на стреса към Калифорнийския университет в Лос Анджелис – показва как мозъкът, червата и трилионите микроорганизми, живеещи в червата, общуват помежду си и поддържат човешкото здраве. Публикуваме откъс от книгата.




От 70-те години на миналия век насам сме свидетели на нови предизвикателства за човешкото здраве, като затлъстяването и свързаните с него метаболитни нарушения, автоимунните заболявания, възпалителните заболявания на червата, астмата и алергиите, както и болестите на развиващия се и на стареещия мозък, като аутизъм, алцхаймер и паркинсон.

Най-малко 2,8 милиона души умират всяка година в резултат от наднормено тегло или затлъстяване. В световен мащаб 44% от случаите на диабет, 23% от хората с исхемична болест на сърцето и 7–41% от случаите на някои видове рак се отдават на наднормено тегло и затлъстяване. 

До този момент за поддържане на цялостното ни здраве пренебрегвахме решаващата роля на две от най-сложните и важни системи в тялото ни: червата (храносмилателната система) и мозъка (нервната система). 




Връзката между ума и тялото далеч не е мит, а биологичен факт и съществена брънка, която трябва да разбираме, когато става въпрос за здравето на целия ни организъм. 

Съгласно концепцията за оста черва – мозък храносмилателната ни система е много по-сложна и мощна, отколкото сме предполагали по-рано. Последните проучвания показват, че в тясно взаимодействие с микробите, които живеят в тях, червата могат да влияят на основните ни емоции, чувствителността ни към болка и социалните ни взаимодействия, дори да направляват много от нашите решения – и то не само свързаните с хранителните ни предпочитания и размера на порциите, а и едни от най-важните решения в живота ни. 




Храносмилателната система има способности, които превъзхождат всички останали органи, дори си съперничи с мозъка. Тя има собствена нервна система, известна в научната литература като ентерична нервна система (ЕНС), и често се нарича „втори мозък“. Този втори мозък се състои от 50–100 милиона нервни клетки, колкото има гръбначният мозък.

Проверка по рама

Имунните клетки в червата съставляват най-големия дял на имунната систем – в стената на червата живеят повече имунни клетки, отколкото циркулират в кръвта или се намират в костния мозък. И има основателна причина за струпването на тези клетки точно на това място, защото е изложено на потенциално смъртоносни микроорганизми, постъпващи с храната ни.




Чревната имунна система е в състояние да идентифицира и унищожи един-единствен вид опасни бактериални нашественици в храносмилателната система, когато случайно погълнем замърсена храна или вода. Още по-забележително е, че разпознава малкия брой потенциално смъртоносни бактерии в океана от трилиони други доброжелателни микроби, живеещи в червата – чревната микробиота. Изпълнението на тази трудна задача ни гарантира живот в пълна хармония с нашата чревна микробиота. 

Лигавицата на червата е осеяна с огромен брой ендокринни клетки – специализирани клетки, които съдържат до двайсет различни вида хормони, които при нужда се освобождават в кръвния поток. Ако можете да съберете всички тези ендокринни клетки в една маса, тя ще е по-голяма от всички ендокринни органи – гонадите, щитовидната жлеза, хипофизата и надбъбречните жлези – взети заедно. 

и във Фейсбук/media/source/202308/1693385425_shutterstock_1158780715.jpg“ title=“undefined“>




Червата са и най-голямото хранилище на серотонин – 95% от серотонина в организма. 

Серотонинът е сигнална молекула, която играе ключова роля в оста черва – мозък. Тя е от съществено значение не само за нормалното функциониране на червата, например за перисталтиката, която придвижва храната през храносмилателната система, но също така играе решаваща роля за такива жизненоважни функции, като съня, апетита, чувствителността към болка, настроението и цялостното здравословно състояние. 

Магазин за Акумулатори

Ако единствената функция на червата ни е да се занимават с храносмилането, защо ще съдържат този несравним набор от специализирани клетки и сигнални системи? Един от отговорите на този въпрос е тяхната функция на огромен сетивен орган, който има най-голямата повърхност в нашите тела. В разгънат вид червата ни са с размерите на баскетболно игрище и са пълни с хиляди малки сензори, които кодират огромното количество информация, съдържаща се в храната ни, под формата на сигнални молекули: от сладко до горчиво, от горещо до студено, от пикантно до успокояващо. 




Червата са свързани с мозъка чрез дебели нервни кабели, които могат да предават информация в двете посоки, и използват също за комуникация кръвния поток: хормони и възпалителни сигнални молекули, произвеждани от червата, предават сигнали до мозъка, а хормони, произвеждани от мозъка, предават сигнали до различните клетки в червата, като гладката мускулатура, нервите и имунните клетки, като променят техните функции.

Много от сигналите от червата до мозъка пораждат вътрешни усещания, като чувство за ситост след хубаво хранене, гадене и дискомфорт, добро разположение, но също така задействат реакции на мозъка обратно към червата, като по този начин предизвикват различни чревни реакции. Мозъкът не забравя тези усещания. Вътрешните усещания се съхраняват в огромни бази данни в мозъка, за да бъдат използвани по-късно при вземането на решения. 

Това, което усещаме в червата си, в крайна сметка ще повлияе не само на решенията, които вземаме по отношение на това какво да ядем и пием, но също и на хората, с които избираме да прекараме времето си, и начина, по който оценяваме важна информация в качеството си на служители, съдебни заседатели или лидери. 




Възходът на чревния микробиом 

Експоненциално нараснаха знанията за бактериите, археите, гъбите и вирусите, които живеят в червата, наричани събирателно чревна микробиота. Въпреки че тези невидими микроорганизми числено ни превъзхождат (в червата има 100 000 пъти повече микроби, отколкото са жителите на Земята), хората са научили за тяхното съществуване едва преди около 300 години, когато холандският учен Антони ван Льовенхук прави съществени подобрения на микроскопа и наблюдава живи микроорганизми от зъбна плака, които нарекъл „анималкули“. Оттогава досега са настъпили значителни технологични промени във възможностите ни да идентифицираме тези микроорганизми. 

Проектът „Човешки микробиом“ е инициатива на Националния институт по здравеопазване на САЩ, стартирал през октомври 2007 г. с цел идентифициране и охарактеризиране на микроорганизмите, които съжителстват с нас. Идеята е да се подобри разбирането на микробните компоненти на нашия генетичен и метаболитен пейзаж и как те допринасят за нормалната ни физиология и предразположеност към заболявания. През последното десетилетие темата за чревния микробиом се разпространи практически във всички специалности на медицината, дори в толкова силно различаващи се специалности, като психиатрия и хирургия. 

Разнообразието и изобилието на чревните микроби се променя по време на човешкия живот. То е ниско през първите три години от живота, когато се създава стабилен чревен микробиом, достига своя максимум в зряла възраст и намалява с напредването на възрастта.

Ранният период на ниско разнообразие съвпада с времето на уязвимост към разстройства на неврологичното развитие, като аутизъм и тревожност, а късният период на ниско разнообразие съвпада с развитието на невродегенеративни заболявания, като болестта на Паркинсон и на Алцхаймер. Може да се предположи, че тези състояния на ниско разнообразие са рискови фактори за развитието на такива заболявания.

Мара КАЛЧЕВА

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ