Служебното правителство окончателно се самозабрави. Институциите се използват като бухалка. Корупционните скандали валят един след друг. Овладяването на държавата продължава чрез нови вълни уволнения. Наглостта на кохортата му (по думите на самия Радев) стигна дотам областен управител да заплашва депутат, че е задал въпрос на служебния премиер. Въпрос!
Тази военизирана хунта няма да се спре пред нищо. Това не е преувеличение, нито шега. Тя не разбира човешките отношения в общоприетия смисъл, нормите, законите, устройството на държавата, частната собственост, неформалните йерархии, живия живот, собственото мнение, а различията я дразнят дълбинно.
Лъч надежда е, че българските интелектуалци започнаха да се пробуждат и да надигат глас.
Стефан Цанев (доайенът на българските писатели) – „В държавата в момента върви пълзящ преврат. Ситуацията напомня 1934 година. Радев обсеби властта.“
Проф. Антонина Желязкова (една от последните живи дисиденти от 80-те години) – „Желю Желев прозря, че известно време ще ни управляват военни. Не с танкове, а през политическата йерархия. Дано е познал и в другата част от прогнозите си, че няма да се стигне до брутално суспендиране на демокрацията, на правата и свободите. И че няма да продължи дълго управлението на военните.“
Проф. Тодор Танев (политолог, министър на образованието, основал публичната администрация у нас) – „Прекомерната власт на Радев се опитва да разруши парламентаризма. Това е квазивоенна хунта, която може да завземе държавността“.
Валерия Велева (журналист) – „България под „бащинската ръка“ на Радев е територия на разломи, в които едни кохорти ще се бият с други кохорти. Отдавна съм разкрила и обосновала неговия последователен стремеж да разруши партийната система, заради егото му да блесне като единствен авторитет в държавата Но никога не съм допускала, че българският президент ще раздели българите на кохорти – българите от неговата кохорта срещу българи от другите кохорти.“
Проф. Огнян Минчев (политолог) – „Българският президент на практика узурпира цялата власт. Той изчегъртва, той сменя, той си създава условия за мащабна и все по-експанзираща еднолична власт. Радев, който на практика дойде отникъде на върха на българската държава, без да има нито ден в политиката преди това, който използва ситуацията, за да разшири властта си в пъти над конституционните й рамки, пак не е доволен и иска цялата власт. Иска президентска република.
Е, видяхте ли сега къде ви заведе Радев с вдигнатия юмрук? Нищо още не сте видяли! Има още много да гледате. За съжаление – всички заедно ще гледаме. Само едно нещо можете да направите за да си измиете срама – да идвате всяка вечер на площада с шадравана и да му казвате да си ходи.“
Вероятно пропускам някои, за което се извинявам. Поточетата обаче тръгнаха. Трябва да продължат, за да направят река. Бързо! Да се спре тази латиноамериканска узурпация. Военен президент. Военен премиер. Военен министър на външните работи. Военен министър на отбраната. Надолу по институции са стотици и от един и същи кръг. Време е да се вкара в оборот и темата за аналозите с П2 в Италия.
Основен крепител на този модел в момента и слабо звено за демокрацията се явява Бойко Борисов. Основен защитник на президентския узурпационен модел е неговата партия. Тя в момента е най-голямата в държавата. Заливат медиите и бранят служебния кабинет по всички параграфи: незаконното невнасяне на бюджета в парламента, запазването на президентския контрол върху службите за сигурност и т.н. Каквито и да са мотивите, този съюз е злокобен за България. Злокобен с главно З.
Той е опасност от най-висока степен. Той става все по-силен. Ясно е как ще свърши. В един буркан не могат да живеят два паяка. Въпросът е, че това ще е поредното изгубено историческо време за държавата, криза в кризата, тежки икономически и социални последствия, доразрушени институции. Затова трябва да се търси отговор на следния въпрос: носи ли вече ГЕРБ солидарна отговорност за злоупотребите с власт на служебния кабинет след като се държи като негов парламентарен и политически представител? Смени ли ГЕРБ – ИТН в президентския сценарий за разбиване и смяна на модела на управление на държавата?
Серия от въпроси. Не знам дали българското общество ще се осмели да ги задава. Не знам дали ще се развълнува от случващото се, защото е уморено и объркано. Но съм обнадежден от надигането на българските интелектуалци от всички страни. На техния глас и позиция. На изправянето им в защита на ценности, които бяха позабравени.
Източник: „Епицентър.бг“
