Д-р Красимир Хаджилазов е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната във Втора МБАЛ – София. Работил е в Клиниката по ендокринология на ВМА и болница „Токуда“ – София. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания. Д-р Хаджилазов обучава студенти специализанти по ендокринология, изнася лекции на пациентски организации в България.
Участва в национални и международни конференции и конгреси. Член е на Българското дружество по ендокринология.
Затлъстяването и отслабването са много често обсъждана тема. Но в повечето случаи анализите и коментарите не достигат дълбочината на процесите, водещи до наднормено тегло. И съответно крайните резултати много често са разочароващи. Затова с д-р Красимир Хаджилазов ще акцентираме точно на онези детайли, които да помогнат на хората да вникнат в същността на проблема, да коригират собственото си поведение в това отношение и да възприемат и прилагат конкретните за всеки човек подходящи подходи.
– Д-р Хаджилазов, в последно време редица медии се надпреварват да информират за изчезването от аптечната мрежа на „чудодейни“ лекарства, обещаващи много бързо отслабване. Как ще коментирате?
– Напоследък все по-често, особено в медиите и т.нар. „хайлайф“ среди, се обсъжда усилено стремежът за много бързо редуциране на телесното тегло: с едва дума как по-бързо и с повече се отслабва. Поради това станаха актуални и множеството репортажи и коментари по радиа и телевизии за изчезването от аптечната мрежа на едва ли „чудодейни“ лекарства, които, ако се прилагат един път седмично или всеки ден, водят до неимоверно бърз ефект върху телесното тегло.
Стига се дотам, че някои хора в стремежа си за още по-бърз ефект от използването на тези медикаменти, започнаха да ги прилагат още по-често от предписанията на производителите.
В резултат на това са претърпели рязък срив в метаболитните си процеси, което само по себе си е наложило и спешна медицинска помощ. Оказа се всъщност, че се оформя едва ли не една психоза, породена от една страна от този неимоверен стремеж за бързо и безгрижно отслабване. Но от друга – липсата на реална представа или може би информация какво всъщност представлява затлъстяването.
– Какво всъщност представлява затлъстяването?
– В медицинската литература в последните години са дадени редица формулировки по този въпрос, според които далеч не всичко опира до най-честото заключение, че затлъстяването едва ли не е само резултат от изразен дисбаланс между приема и разхода на енергия.
В днешно време се налага формулировката, разглеждаща затлъстяването като хронично метаболитно заболяване, причинено от взаимодействието на генетични, метаболитни, възпалителни, хормонални, социални, психологически, културални, поведенчески фактори. Именно затова прилаганите от някои хора медикаменти може и да не дадат очаквания ефект по отношение на телесното тегло.
Да, действително наднорменото тегло и затлъстяването в последните десетилетия се превърнаха в световна пандемия. Според данни на СЗО от 2019 г., в целия свят вече близо 2 милиарда души са с този социалнозначим проблем. В Европа над 40% от населението е засегнато от това. В света 124 милиона деца между 5 и 19 години са със затлъстяване, а при 4 от 5 подрастващи то продължава да е проблем и когато станат възрастни.
Данните за България: над 43% от населението над 15-годишна възраст са хора с наднормено тегло; 24% са със затлъстяване, като 10% от децата между 7 и 14 години също са затлъстели. Според статистиката по-голяма е честотата при мъжкия пол – около 39-40%, спрямо жените – 29-30%. Противно на повечето очаквания затлъстяване се наблюдава малко повече при хората от селата – 34%, спрямо живеещите в градовете – 30%.
Наднорменото тегло и затлъстяването са основа за отключването и развитието на редица социалнозначими заболявания, като захарен диабет тип 2; артериална хипертония; дислипидемия; исхемична болест на сърцето; мозъчносъдова болест; сънна апнея; нарушения в инфертилитета; понижаване нивата на андрогените и либидото, метаболитен синдром. От друга страна, може да се каже, че споменатите данни са най-общи, тъй като всъщност, проблемът „затлъстяване“ би бил с още по-големи цифрови изражения, ако бе по-реално диагностициран.
и във Фейсбук/media/source/202303/1680081392_str_12_21_d_r_krasimir_xadzilazov_endokrinolog_1.jpg“ title=“undefined“>
Д-р Красимир Хаджилазов
– Какво искате да кажете?
– Имам предвид следното: редица данни показват, че този проблем се неглижира малко или много и от самите хора с наднормено тегло и затлъстяване, както и от техни роднини. Неглижира се и от родителите на деца с този проблем. Но забележете, този проблем се неглижира и от част от лекарите. Тук е мястото да изнеса статистика:
• 65% от затлъстелите искат разговор с личния си лекар по този въпрос;
• 3% обаче са се почувствали обидени от разговор по тази тема;
• 81% от затлъстелите смятат, че това е заболяване;
• 80% са направили поне 1 опит за намаляване на телесното си тегло;
• 46% са загрижени за негативното въздействие на околните по отношение затлъстяването си, вкл. и при кандидатстване например за дадена работа;
• 7 от 10 родители на затлъстели деца признават за наличния проблем;
• На този фон 3 от 10 лекари смятат, че трябва да започнат първия разговор по въпроса като:
• 40% от затлъстелите, поискали медицинска помощ, я получават;
• 27% от лекарите стартират лечение.
Искам да обобщя, че от всичко гореизложено личи следното: наднорменото тегло и затлъстяването все повече се осмислят и като здравословен, и като психологически, и като физически, дори като социален проблем. Да, някои вероятно ще изтъкнат тезата, че има хора „затлъстели, но здрави“
Дори част от тях се гордеят с това, едва ли не напук на всичко гореизложено. В действителност трябва да отбележа, че реално същността на затлъстяването в човешката природа може да има различна генеза, поради което справянето с него може да е с доста различни ефекти, включително и да няма почти никакви или доста често – временни.
– До каква степен съвременният начин на живот допринася за увеличаването на телесното тегло?
– Статистиките показват недвусмислено и прогресивно нарастваща тенденция за увеличаване на телесното тегло при съвременния начин на живот. И то при всички възрастови групи, независимо от пола, придружаващите заболявания и генетичните заложби. В САЩ според NHANES честотата на затлъстяване се е повишила от 23% за периода 1988-1994 г. на 30% съответно за периода 1999-2000 г.
Най-голямо значение в тази насока се отдава на причини, свързани именно с начина на живот, особено в напредналите в икономическо и индустриално отношение страни. На първо място, повишеният прием на храни и напитки с висококалорично съдържание, висока енергийна плътност, висок гликемичен индекс, хидрогенирани мазнини и въобще, продукти с голямо съдържание на мазнини – особено наситени.
Едновременно с това, намалена физическа активност, стресово ежедневие, нередовно хранене, безсъние, чести пътувания със смяна на часови зони и съответно нарушаване режима на сън и хранене. Всички посочени аспекти се оказват решаващи за разгръщането на пандемията от затлъстяване в целия свят. За това съдействат и недостатъчната информираност и съответно познания за вида и начина на приготвяне на храните, както дори и предпочитаното от редица майки изкуствено хранене на кърмачетата. Т.е., тук вече вземането на мерки, коригиращи всичко гореизложено, би редуцирало телесното тегло. Сами по себе си, ,,инжекциите“ едва ли биха били чудодейни?!
– А тези фактори отнасят ли се за детска и тийнейджърска възраст?
– Много важен въпрос: в детска възраст и периода на пубертета увеличението на количеството на мастната тъкан се дължи на увеличение на броя на мастните клетки (между 3-5 пъти ) – т.нар. ,,хипертрофично затлъстяване” и то по цялото тяло. При него, дори впоследствие да се приложат различни диетични режими, би се намалил обемът им, но не и броят им. Ненапразно при такива хора след диети за отслабване се получава ,,увисване на етажи, ,,паласки” на големи (и неестетични) мастни депа с нагъване/подгъване на кожата предимно по корема и гръдния кош.
Ето защо и борбата с този толкова разпространен проблем трябва да започне още в ранна детска възраст. Защото неправилните хранителни навици и привички, съчетани с намален двигателен режим и особено с все повече увеличаващите се агресивни компютърни игри и филми, съдействат за изграждането на нездравословна култура на живот и възпитание въобще.
След пубертета и в зряла възраст увеличението на броя на мастните клетки значително намалява. Тук увеличението на обема на мастната тъкан се получава в резултат на увеличение на обема на мастните клетки – ,,хиперпластично затлъстяване”. Установено е, че то не е толкова генерализирано, а полово детерминирано: при мъжете най-вече по корема, по-малко по гръдния кош, и още по-малко по таза и крайниците (т.нар. ,,андроидно, абдоминално” разпределение на мастната тъкан). То се асоциира с по-голяма продукция на биологично-активни метаболити – адипокини, пептиди, хормони, както и с по-изразена инсулинова резистентност.
Съвкупността от всичко това води до увеличаването на заболеваемостта от захарен диабет тип 2, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, дислипидемия, жлъчно-каменна болест, някои форми на рак на дебелото черво, на млечната жлеза и пр. При женския пол прекомерният дисбаланс между прием и разход на калории води до увеличение обема на мастната тъкан предимно по ханша, бедрата (,,гиноидно затлъстяване”). Тук мастните клетки не достигат толкова големи размери, както при андроидното затлъстяване. Освен това тези мастни клетки са с по-малко намалена инсулинова чувствителност
Но въпреки това рискът за развитие на гореспоменатите заболявания е също по-голям спрямо жените с нормално телесно тегло. В периода на менопауза със значителното намаление до пълно отпадане секрецията на женските полови хормони настъпва почти изравняване със ситуацията при мъжете.
При хората в старческа възраст наднорменото тегло и затлъстяването като честота също са високи, като тук вече увеличението на мастната тъкан може да достигне 35-40%. На този фон обаче често намалява немастната маса, предимно за сметка на скелетно-мускулната маса. Това води до затрудняване в ходенето и по-малко като цяло физическа активност и възможност за нея.
На фона на всичко гореизложено дотук, в последните години се дискутира и споменатата по-горе група ,,здрави затлъстели” – хора със затлъстяване, но без налични отклонения в метаболитните показатели, липиден статус, кръвно-захарни нива, сърдечносъдови маркери. Споровете относно тази група са свързани с това доколко то е временно състояние като преход след време за развитие на болестност по типа на гореописаните. Всъщност при тях е увеличена мастната тъкан както подкожна, така и около органите, което най-малкото затруднява и обемно, и функционално тяхната дейност. Нарушава се и пълноценната физическа активност при такива хора, което занижава и качеството им на живот.
и във Фейсбук/media/source/202303/1680081392_12_02.jpg“ title=“undefined“>
Какво казва науката?
„Генетичните фактори са причина за увеличение на телесното тегло в около 2-5%. В тази насока са идентифицирани над 30 гена. Едни от тях се изразяват в мутации на даден ген и съответно задължително водят до затлъстяване още в ранна детска възраст и то изразено. Други генетични фактори са залегнали в специфични синдроми: Бардет-Бийдъл, Прадер-Уили, Коен и др., където затлъстяването е част от клиничната изява на съответния синдром. Много повече са обаче случаите със затлъстяване, при които не са установени конкретни генни аномалии, но пък затлъстяване се наблюдава във всички родственици на съответните фамилии. Подобна констатация се наблюдава и при определени етнически групи, националности. При всички гореизброени причини за затлъстяване прилагането на различни диетични похвати не оказват голям ефект.
Покачването на телесното тегло може да се индуцира и вторично в резултат на причини, настъпили в различни периоди от живота. Например, мозъчни травми, възпалителни процеси или тумори, засягащи центровете съответно на глада и апетита; заболявания, като синдром на Кушинг; поликистозна болест на яйчниците; депресивни разстройства; хипотиреоидизъм и др. също могат да увеличат натрупването на мазнини в тялото. При някои и задръжката на течности.
Т.е., тук подходът за намаление на телесното тегло е справяне с основното заболяване! Допълнително в тази насока могат да въздействат страничните ефекти при приема на редица медикаменти: глюкокортикоиди, антидепресанти, орални контрацептиви, антидиабетни и др.“, обясни лекарят.
Решението: Изготвяне на план за всеки отделен случай
„Винаги на първо място в справянето с проблема се поставя диетичният режим. Но се налага да го изразя по-конкретно: става дума за строго индивидуализиран диетичен режим за всеки човек. Т.е., съобразен с конкретната причина за затлъстяването, но и с възрастта, евентуално придружаващи заболявания, прием на медикаменти. Оттук трябва да се изготви съответен план за дадения случай, включващ конкретни цели: с колко може да се намали телесното тегло, и за какъв период от време. На този фон относно придружаващи хронични заболявания, лекувани с медикаменти със странични ефекти по отношение на теглото и метаболизма като цяло, се прецизира могат ли да се заменят с подобни, но без тези странични ефекти.
Трябва да се вземе предвид и ежедневието на пациента: работа цял ден седнал, наличие на хроничен стрес, типа личност (склонност към депресии, слаба или липсваща мотивация за отслабване, липса на реална самооценка за външния си вид и тегло и пр). В последните години редица клинични лаборатории по света и у нас се опитват да създадат, а някои вече предлагат варианти на тестове, чрез които при всеки човек да се определи кои точно хранителни продукти неговият организъм може да метаболизира и кои не.
Както и какво е удачно да консумира и да избягва. Някои от тестовете се свързват с кръвната група; други с наличието или липсата на ензимни системи, свързани с обработката на съответни храни. Досега обаче не е установен достоверен метод, чрез който всичко това да се реализира недвусмислено, както е при тестовете за хранителни алергии.
Принципите на каквато и да е форма на диетично хранене биха били винаги по-успешни, когато намалението на консумацията на храни и напитки е съчетано и с подходяща физическа активност. Тя непременно трябва да е съобразена с възможностите и особено с възрастта и евентуалните придружаващи заболявания. Така се стимулират и метаболитните процеси като цяло в организма, самочувствието, работоспособността.
Намалява се инсулиновата резистентност, артериалното налягане, стимулират се и бъбречните функции и пр. Дори само разходки по 20-30 мин. на ден оказват благоприятен ефект. Като цяло, постигната редукция на теглото в рамките на 5-6 месеца с около 5-8-10% от изходното води доказано до значими ползи за цялостния здравен статус“, каза специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
