Д-р Румен Батакчиев е специалист по пневмология и фтизиатрия в Многопрофилна транспортна болница – Пловдив. Притежава правоспособност за извършване на високоспециализирана дейност “Интервенционална пулмология” – второ ниво; придобива и квалификация по високоспециализирана дейност “Конвенционална фибробронхоспокия”. Работил е в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ “Стоян Киркович” – Стара Загора.
Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по белодробни болести, Европейското респираторно дружество.
Какви са причинителите на атипичните пневмонии, кои са рисковите фактори, как протичат и как се лекуват, вижте в интервюто с д-р Румен Батакчиев.
– Д-р Батакчиев, кое е правилното определение на диагнозата „атипична пневмония“?
– Първо да отбележа, че това е огромна и обширна тема, не бихме могли да обхванем всички аспекти, затова ще се спрем на характерното. Терминът „атипична пневмония“ се използва най-вече заради различния ход и диагностика на тези заболявания, както и нуждата от по-специфично лечение.
– Какви са причинителите на тези атипични пневмонии?
– Тези заболявания се причиняват от една огромна група бактерии; микроорганизми, които са нещо средно между бактерии и вируси; а също и от някои вируси. Включително и различни паразитни заболявания, зоонози и т.н. По тази причина са обобщени три основни причинителя и ние ще се концентрираме именно на тях.
Навсякъде по света се приема, че т.нар. легионела пневмофила, хламидофила пневмония и микоплазма пневмония причиняват атипична пневмония. Като това са системни инфекции, които имат белодробни прояви, но и различни форми.
Въпреки че има и много орнитози, и Ку-треска също влиза в тази класификация. Ако щете – и вирусните пневмонии.
и във Фейсбук/media/source/202303/1678357106_str_23_d_r_rumen_batakciev_specialist_po_pnevlogotiya_i_ftiziatriya.jpg“ title=“undefined“>
Д-р Румен Батакчиев
– Какво трябва да научим за всяка от тези инфекции?
– Ще започнем с най-интересния причинител – легионела пневмофила, който, за щастие, е най-рядък. Той причинява инфекция, която може да има 2 форми. Едната е т.нар. понтиак треска, която е грипоподобно заболяване с по-малко симптоми и протича по-леко.
Тежката форма се нарича легионерска болест
По принцип, този микроорганизъм обитава топъл и влажен климат, но интересното и характерното за него е, че успява да избегне имунния отговор и да се размножава в самите клетки, които убиват бактериите. Затова при определени обстоятелства, при подходящия гостоприемник, когато са налице нарушения в имунната система, може да доведе до тези особено тежки форми, каквато е легионерската болест. Тя протича с много висока температура, със загуба на съзнание, с остра дихателна недостатъчност, до септичен шок и полиорганна недостатъчност.
– А лесно ли се открива и доказва наличието на тези болести?
– Тези болести се доказват трудно, защото не подлежат на конвенционалните микробиологични методи. За да се изолира една бактерия, тя трябва да се посее на определена хранителна среда, да реагира на дадени реактиви, да се види, да се докаже. При тези инфекции е различен начинът, по който се размножават, затова превес вземат новите методи за генетично доказване.
Използват се и други диагностични методи, като PSR тест например, който обаче е само за един вид от причинителите. Наличие на някаква предполагаема експозиция на тези инфекции е пребиваването във водна среда; някакъв аерозол, който може да е вдишан от непрофилактирани климатици; работа в СПА центрове; пътуване в страни със средиземноморски климат.
– Какво ще кажете за микоплазмата?
– Тя също е малко по-особен вид, защото е бактерия, но не притежава клетъчна стена и паразитира вътре в клетката. По тази причина има по-лек ход. Обикновено се развива със суха кашлица, болки в гърлото, много често може да се изкара на крак, често се самоограничава. Предава се от човек на човек в затворени колективи: общежития, старчески домове, казарми и т.н.
Но не всеки ще се разболее, ако има контакт с този причинител. Усложнения могат да настъпят при пак рисковите групи пациенти, които са с потисната имунна система. Тази инфекция може да се развие и да засегне и други органи. Вследствие на което може да възникне възпаления, като ендокардит, енцефалит, както и обостряне на автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит например.
Лекува се с антибиотици, които трябва да засягат точно този вид и те са по-различни от стандартните, които се изписват.
Хламидофилата има подобен на микоплазмата ход. При нея се наблюдава по-скоро проява в горните дихателни пътища: болки в гърлото, главоболие, усилена секреция от носа, суха кашлица, дискретни рентгеновите изменения. И зависи кого засяга, защото един здрав организъм няма да има проблем. На прицел отново са рисковите групи.
Може би е любопитно да отбележа, че „пневмония на крак“, „ходеща пневмония“ – са все синоними на атипична пневмония.
Яна БОЯДЖИЕВА
