Наш читател попита колко дълго човек може да отлага операцията по повод камъни в жлъчката. Защо не бива да се страхувате, а да планирате операция при такава диагноза, вижте в интервюто с д-р Спас Иванов.
Визитка
♦ Д-р Спас Иванов е специалист-хирург в МБАЛ „Вита“, с над 13-годишен опит в лапароскопските операции на дебело черво, ректум, жлъчно-чернодробна система, хернии, включително хиатални; бариатрични и метаболитни операции. Работил е като специалист-хирург в УМБАЛ „Св.
Иван Рилски“, УМБАЛ „Царица Йонна-ИСУЛ“, болница „Пирогов“, София.
♦ Д-р Иванов е участвал в хоспитации (практика) в Австрия и Германия. Притежава сертификат „Основи на лапароскопската хирургия“ от ВМА, проф. Н.Владов; сертификат IFSO Бариатрична хирургия; сертификат Bariatric Akademi Frankfurt. Член е на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия.
– Д-р Иванов, кога и при какви обстоятелства могат да се образуват камъни в жлъчния мехур?
– Първо да отбележа, че освен в жлъчния мехур, където най-често се образуват камъни, това може да се случи, макар и по-рядко и в жлъчните канали. Процесът на образуване на камъни най-достъпно може да се обясни така: жлъчният мехур представлява резервоар, в който се събира жлъчката (разбирайте жлъчните сокове, течното съдържание).
А тези жлъчни сокове се образуват в големи количества от черния дроб – някъде между 800 и 1200 мл. за 24 часа. Функцията на жлъчката е емулгиране, т.е., сливане на мазнините. Отделянето на жлъчни сокове се стимулира по специални сигнали по време на хранене. От своя страна, жлъчният мехур представлява една торбичка, мехче, което събира и концентрира това голямо количество жлъчни сокове.
Затова в жлъчния мехур тази жлъчка е по-вискозна, т.е., гъста и лепкава. Тя всъщност, представлява един колоиден разтвор, който е в много силно равновесие. Но когато се наруши това равновесие, възниква т.нар. преципитация (отделяне на твърди частици), в случая на малки песъчинки, по-големи камъни и т.н. Понеже говорим за причини, ще отбележа, че жлъчните камъни са три вида – холестеринови, пигментни и смесени. За тяхното образуване допринасят различни състояния, но смятам, че не е нужно да ги коментираме в това интервю. Ще допълня обаче, че има и възпалителна компонента, която също може да доведе до прецитипиране на песъчинки и камъни.
– Какво включва терапията на жлъчно-каменната болест. Опитва ли се консервативно лечение, преди да се стигне до отстраняване на жлъчния мехур?
– Лечението на камъните в жлъчния мехур е изключително оперативно. Но за да стигнем до операция, трябва да има индикации за нея. Т.е, първо, да има доказано ехографски най-често или с някакъв друг метод, камък в жлъчния мехур. И второ, да има оплаквания от страна на пациента – от тежест и дискомфорт след по-обилно хранене, до по-силни кризи и възпаление. Когато са налице тези фактори, има индикации за оперативно лечение. При асимптомните форми, т.е., когато има камъни без никакви симптоми, по-скоро не се стига до операция, а болният само се наблюдава.
В тези случаи може да се опита консервативно лечение, което обаче е свързано с много условности. Изразява се в прием на едно лекарство (урсодезоксихолева киселина), което може да разгражда камъните. Особеното в случая обаче е, че по този начин могат да се разграждат само холестериновите конкременти. Мога да кажа, че такова лечение почти не се практикува както в България, така и в цял свят. Защото при това лечение може да се провокират много остри кризи, сериозно възпаление и в крайна сметка, да се наложи операция по спешност.
– Лапароскопският метод ли преобладава при оперативно лечение или понякога се налага и отворена операция?
– Разбира се, основният оперативен метод е лапароскопската операция. Може би ще е любопитно да научите, че първата лапароскопска холицистектомия, т.е., първото отстраняване на жлъчния мехур, е направена още през 1985 г. от немския хирург д-р Ерик Нюе. И вече от 90-те години насам това се е превърнало в златен стандарт. Всяка операция трябва да започва по този начин. И ако настъпи някакъв проблем или се появят усложнения, винаги може да се премине към отворена операция. Но е почти изключено и нецелесъобразно първично да се тръгне към отворена операция и то при баналните форми, т.е., при простите, неусложнени форми на заболяването.
Всички лапароскопски операции, в т.ч. лапароскопската холицистектомия, имат редица предимства пред отворената операция. На първо място, много по-минимална травма на организма; много по-бързо възстановяване, липса на някакъв сериозен белег. Имайте предвид, че големите разрези са предпоставка за следоперативни хернии, а този риск при лапароскопските също е минимизиран, тъй като разрезите са малки, както и болката е много по-слаба.
– А може ли да се каже, че и рискът от усложнения е по-малък при лапароскопската операция?
– Усложненията съпътстват всяка оперативна интервенция, независимо дали е на жлъчен мехур или на друг орган. В това отношение всичко е строго индивидуално:
зависи от състоянието на пациента; от възраст; от придружаващите болести; от формата на жлъчно-каменната болест, в смисъл дали е неусложнена или усложнена. Така че потенциалните, евентуалните усложнения ги има, независимо какъв вид е операцията. Но, да, със сигурност те са редуцирани при лапароскопската техника. Там имаме много по-добра визуализация, много по-активно и селективно откриваме структурите.
и във Фейсбук/media/source/202310/1697793932_str_23_d_r_spas_ivanov_1.jpg“ title=“undefined“>
Д-р Спас Иванов
– А удачно ли е да засегнем самия механизъм на провеждане на операцията?
– Може би е добре пациентите да знаят, че всяка лапароскопска операция се извършва задължително под обща анестезия. Не съществува друг начин за лапароскопска операция, тъй като надуваме корема с газ, който е въглероден диоксид. Така се подпира диафрагмата и се нарушава механиката на дишането, затова трябва пациентът да е интубиран. Може би това е най-важното, което трябва да знаят. А относно самата техника, там вече има различни модификации: може да стане с 3 дупчици, може и с 4. При някои по-селектирани болни може да стане през една дупка – през пъпа, за да няма белег.
– Какво е постоперативното състояние на пациентите или по-скоро какво трябва да е тяхното постоперативно поведение? Някакви ограничения?
– Не, ограничения няма. Няма никакъв проблем такъв човек да живее без жлъчен мехур. Най-честият страничен ефект, който може да се случи, е свързан с това голямо количество жлъчка, което се излива от черния дроб през жлъчните пътища в дванадесетопръстника и после в тънките черва (както казах, то е около литър). Затова през първите месеци пациентите получават т.нар. хологенна диария, т.е., може да има по-чести и кашави изхождания за няколко месеца. Но впоследствие състоянието се нормализира.
Относно храненето – спазване на определен диетичен режим най-много за седмица-две. Разбира се, с по-лека храна, както е при болна жлъчка: да се избягва пикантно, мазно, шоколад, кафе, алкохол- концентрат. След което преминават към по-нормален начин на хранене.
– Има хора, които се страхуват да се подложат дори на щадящата лапароскопска операция. Какво ще им препоръчате?
– В никакъв случай не бива да се страхуват и да отлагат операцията. Напротив, трябва да мислят за планова операция именно, за да избегнат рисковете. Когато има налице индикациите, които вече посочих: доказан ехографски конкремент или конкременти в жлъчен мехур и клиника, т.е., оплаквания от тежест, болка; когато са получили един или няколко пъти кризи, да мислят за планова операция.
Защото рисковете при една операция по спешност или вече настъпилата жлъчно-каменна болест са много по-сериозни. Една т.нар. банална холицистектомия преминава много гладко и леко, без никакви усложнения. Докато вече усложнените форми крият повече рискове. Затова е важно хората, когато имат индикации, да не го отлагат.
Ще се повторя, но най-съществена полза от този разговор ще има, ако наблегнем на това, че при наличие на индикации е хубаво да се посети гастроентеролог или още по-добре – коремен хирург. И да се мисли за по-навременно премахване на мехура, преди да са настъпили усложнения, които действително крият повече рискове.
– Колко често вие, хирурзите, имате такива пациенти?
– Това е една от най-честите патологии в коремната хирургия, почти ежедневно извършваме такива операции. Има периоди, когато се обострят по-често, например през пролетта, около великденските празници, когато се консумират повече яйца, мазно агнешко, листни зеленчуци. Също и есенно време.
Яна БОЯДЖИЕВА
