17.8 C
София
понеделник, май 27, 2024

Д-р Златко Димитров: 6% от хората са с хранителна алергия

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Алергиите към храни са много масови, но невинаги се проявяват така, че да знаем за тях. Специално за читателите на в. “Доктор” д-р Димитров обясни как се проявяват и лекуват хранителните алергии. 

Визитка

♦ Д-р Златко Димитров е завършил Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 2003 г.

През 2010 г. придобива специалност „Детски болести“, през 2013 г. взема специалност „Клинична алергология“ и през 2018 г. – специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. 

♦ Д-р Димитров е част от екипа на Клиниката по детски болести на „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ и на „Арт Клиник“. 

♦ Професионалните му интереси са в диагностиката и лечението на алергичен ринит, бронхиална астма, хранителни алергии. Извършва функционално изследване на дишането, бронхопровокационни проби и кожноалергично тестуване. 

Проверка по рама

– Д-р Димитров, кои са най-честите алергии?

– Най-висока е честотата на алергичния ринит – 25 до 30%. Смята се, че до 2050 г. вече 50% от хората ще имат някакво алергично заболяване, като процентът на алергичния ринит ще се запази, което означава, че неминуемо ще се увеличи броят на пациентите с този вид алергия. На второ място по честота се нарежда бронхиалната астма. Това заболяване на долните дихателни пътища засяга 10% от населението. След това се нареждат хранителната алергия и медикаментозната алергия. Малко по-редки, за щастие, са алергичните реакции след ужилване от насекоми. 

– Какво представляват хранителната алергия и хранителната непоносимост? Защо хората им отдават толкова голямо значение?

– За разлика от приема на лекарства ежедневно приемаме храна, и то няколко пъти дневно. Затова всяка нежелана реакция неволно се свързва с приетата храна и всеки, преживял алергична реакция, първо мисли за храна-алерген. Но трябва да разграничим хранителната алергия, която представлява реакция с имунен механизъм, от хранителна непоносимост, която е много по-широко понятие.

При нея са възможни няколко механизма. Може да са неимунни и да се дължат на дефицит на определени ензими, които не разграждат храната, и това води до натрупването й в храносмилателната система със всички неблагоприятни последици от това. Другият механизъм е директното въздействие на храната върху клетките, което води до освобождаване на определени вещества. Тези реакции са от токсичен тип. Затова, когато говорим за непоносимост, трябва винаги да уточняваме какъв вид са реакциите. 

Ще дам пример с лактозната непоносимост, която е свързана с ниски нива на ензима лактаза, който разгражда лактозата (млечната захар). Когато хора, които страдат от лактозна непоносимост, приемат по-голямо количество мляко, ензимът не се справя с разграждането на цялото количество и се проявяват симптоми от страна на храносмилателната система.

Магазин за Акумулатори

Но тази реакция не е алергична по механизъм (не е имунологична). Възрастни пациенти с лактозна непоносимост може да приемат ориентировъчно до 60 – 70 мл мляко, без да имат нежелани реакции. Но ако приемат повече, развиват симптоми на лактозна непоносимост. 

Ако приемаме вещества, които са с близка структура с тази на хистамина, например престояла риба, се получава ефект, подобен на хистамина, тоест можем да получим зачервяване и обрив. Това  обаче не е алергична реакция към риба, защото механизмът й не е имунен. На рибата не реагират нашите специфични антитела, а както при отравяне сме внесли вещество, което води до нежелани реакции.

Тези два примера обясняват разликата между алергичната реакция, която има имунен механизъм, и непоносимостта от ензимен тип или непоносимостта, свързана с директно внасяне на токсични за организма вещества.

– Има ли някаква генетична предразположеност у хората, които правят алергии?

– Разбира се, има генетичен терен за алергиите. Преди 15 – 20 години бяха известни само няколко хромозоми с гени, свързани с отключването на алергии, а сега са около 20. Унаследяват се определени участъци в хромозомите, които водят до повишен риск за хранителна алергия.

Този риск уточняваме, когато разпитваме родителите на децата пациенти. Питаме и възрастни пациенти за техните родители. Наличието на един родител с алергия увеличава риска при детето с 30 – 40%, докато при двама родители с алергия рискът скача на 50%, а ако има и друг близък роднина с алергично заболяване, този риск може да достигне 60%. 

– Кои храни по-често водят до алергии или всяка храна потенциално може да стане алерген?

– И двете твърдения са верни. Всяка храна може да стане алерген при конкретен индивид. Но има храни, които се свързват с много по-висока честота на алергичните реакции. Например средната честота на хранителните алергии у населението е 6%, като по-голяма част от тези алергии са свързани с няколко храни. Когато говорим за деца, водещият алерген е кравето мляко, следвано от яйцата, соята, морските дарове и ядките.

Докато при възрастните зависимостта е обратна – на млякото се падат много по-малко алергични реакции, а преобладава алергията към ядки, соя, риба и морски дарове. После се нареждат яйцата и млякото. Така че има значение на каква възраст е пациентът.

и във Фейсбук/media/source/202311/1698919807_str_23_d_r_zlatko_dimitrov_alergolog.jpg“ title=“undefined“>

Д-р Златко Димитров

– Какви са симптомите при хранителна алергия?

– Симптомите са условно два типа – бърз и късен тип алергична реакция. При бързия тип може да се наблюдават кожни обриви, отоци или комбинирано обрив и оток, внезапно появило се повръщане и след кратък период от време – диария.

В по-редки случаи настъпва промяна в съзнанието, затруднено дишане (задух) и спад на кръвното налягане, което общо наричаме анафилактичен шок. Анафилаксията е стереотипът на бързата системна реакция. Освен всички изредени симптоми анафилакцията може да включва симптоми от страна на храносмилателната система с различни степени на тежест. 

Късните клетъчномедиирани реакции може да протичат с обрив, но обикновено отокът липсва. Те често засягат храносмилателната система и по-рядко – дихателната системна, с възпалителни инфилтрати в белия дроб.

– Как се лекуват хранителните алергии?

– Първо, чрез избягване на храната, която е възможната причина за алергичната реакция. Ако още не е доказана като причина, се елиминират повече храни, които са възможни алергени. Благодарение на продължителното елиминиране на причината за хранителната алергия имунната система изгражда толеранс към тази храна, тоест вече не реагира след повторен прием.

Елиминационните диети, които назначаваме при хранителна алергия, намаляват броя паметови клетки на имунната система, които отговарят след това за по-бързото производство на антитела и възпалителни медиатори. Това намалява риска пациентът да развие алергична реакция към същата храна в бъдеще. Но трябва да е спазвал достатъчно дълго елиминационната диета. Това се проверява с алергологично изследване. 

Вторият начин за лечение на хранителна алергия е така наречената десенсибилизация, която се прави в болнично заведение. По определена схема и протоколи се дава храната, предизвикала алергичната реакция. Това, от своя страна, води до изграждане на регулаторен тип толеранс.

Защото се въздейства върху Т-регулаторните клетки, които „привикват“ към алергена (изграждат имунен толеранс) и не реагират на този вид храна. Лечението чрез десенсибилизация обикновено се използва при пациенти над 5-годишна възраст. Успеваемостта не е достатъчно висока и крие повече рискове, отколкото елиминационната диета. Използва се при пациенти, за които сме сигурни, че е малко вероятно да изградят естествен толеранс към храната чрез елиминационна диета. Понеже десенсибилизацията крие риск от остра алергична реакция, се прави в болница.

– Колко време трябва да продължи елиминационната диета, защото някои хора цял живот не хапват от това, което смятат, че ги алергизира?

– Елиминационната диета продължава различен период в зависимост от вида алергична реакция. Например, ако установим алергичен проптоколит (чревно възпаление) в кърмаческа възраст, може да предвидим, че за една година е много вероятно детето да изгради толеранс към кравето мляко.

Периодите за спазване на диетата са по-дълги, когато алергени са яйца, риба или морски дарове. Най-дълго може да продължава алергията към ядки, към нея спонтанното изграждане на толеранс е много ниско. Затова най-често при алергия към ядки се използва десенсибилизация. 

Ако пациентът е минал неуспешно десенсибилизация или е направил диетична грешка, вследствие на която е получил алергична реакция, вече се налага приложение на медикаменти за лечение на алергичната реакция.

Използваме антихистамини (противоалергични медикаменти), кортикостероиди и водно-солеви разтвори. Основното лекарство, което трябва да имат всички пациенти за спешни случаи, е Адреналин. То се прилага при анафилактичен шок, при тежък алергичен оток и спасява живота на алергичните пациенти. 

Мара КАЛЧЕВА

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ