И друг път съм изказвал възмущението си от цинизма на новите българи, които от висотата на своето неправдоподобно забогатяване в рекордни срокове, имат навика да броят залъците на простосмъртните. Най-вече на пенсионерите – едва ли не много пари им давала държавата. По правило подходът на водещите неолиберални фундаменталисти от породата на Красен Станчев, Георги Ганев, Владимир Каролев, Мартин Заимов, Левон Хампарцумян и така нататъка се базира върху фетишизацията на сексуалните показатели, бюджетни рестрикции, тотална приватизация и безконтролни цени.
Естествено орязване на социалните приоритети на държавата според директивите на техните ментори по пазарна икономика от двете страни на Атлантика В това число и спонсорите от паяжината на Сорос и Ко.
Сит на гладен не вярва
Старата, банална сентенция е изтъркана от употреба, но уви винаги и навсякъде е вярна. На поредното потвърждение станахме свидетели в последните седмици, когато нелепото Народно събрание, формирано след двата скоростни парламентарни вот,а обсъждаше темата за пенсиите. И в крайна сметка малко преди финала депутатите стигнаха до задънена улица, като забъркаха каша от добри намерения, политически сметки, актуализации, индексации и спекулации. Все пак казуса си остава под номер 1 за всеки следващ Парламент и за всяко ново правителство. Така че има и положителен резултат. Наред със съвременните вариации на древната мъдрост, гласяща, че сит на гладен не вярва. Какво имам предвид?
Очевидно силните на деня у нас по право се страхуват от преяждане с най сиромашките пенсии в Европа. Тук е моментът за едно кратко отклонение към Халкидики в гръцка Македония, където наскоро видях с очите си как доволно, достойно и нашироко почиват възрастни хора от Сърбия и от пишман държавата със столица Скопие. Да не говорим за третата възраст от южната съседка, която е сред най-дълголетните на стария континент. Без съмнение и заради безкрайните социални екстри в Гърция. Така беше преди финансовата криза, а вероятно системата още работи, като имаме предвид, че под една или друга форма през изминалото десетилетие Атина получи близо 500 милиарда евро от Брюксел, които никога няма да издължи в пълен обем. Да се върнем обаче на наш терен и по-специално на жълтите павета….
В пленарната зала неведнъж се чуха дълбокосмислени разсъждение за рисковете пред бюджета и целокупната финансова стабилност при адекватно повишаване на пенсионните ставки. Най-вече от представители на самозванците, нарекли себе си “партии на протеста”. А корифеят на икономическата мисъл Тошко, но не африканския, а Ямболски, се възмути от предизборното наддаване, каквото според него означава грижа за най-уязвимата социално-демографска категория българи.
Бивши социални министри и видни капиталистите се опитаха да дърпат ръчната спирачка с прекалена загриженост за финансите и балансите, а върхът на цинизма бепокорен от дългогодишния шеф на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Този член на глобалната масонска ложа на богопомазаните сподели в една своя медийна изява, че се страхува от скок в пенсиите, защото така се помпала инфлацията, която щяла да изяде горницата от доходите. А за да не остане съмнение на кой господар се кланя почетният консул на Канада, той уточни, че повишаването на цените било неизбежно, тъй като това бил пътят за създаване на “новото богатство”. Ето как излиза, че господин Левон се страхува от инфлационен коефициент при доходите, но не му пука за зловещата скъпотия у нас спрямо стандарта на живота. На плебеите естествено, а не на загрижените за остеритета по рецепта на отиващата си Меркел.
Има ли морал в “експертизата”
Като чета и слушам откровението на специалисти като Хампарцумян и на аматьори като Тошко Йорданов на секундата се замислям за моралната допирателна в тяхната експертиза. За члена на “глобалния римски клуб” е нормално да бъде перфиден и циничен спрямо лошия човешки материал и да брани своята каста, но нали оръжиеносецът на Слави Трифонов уж минава за момче от народа. Защо споменатия Тошко и подобни правдолюбци с луксозни лимузини не попита дали е нормално колегите на Хампарцумян от висшия банков мениджмънт да получават по стотина бона на месец, а може би и милиони годишно чрез всевъзможни бонуси и екстри? Как по друг начин може да се определи сегашната абсурдна ситуация, при която служителите плащат, когато предоставят абсолютно безвъзмездно своите пари на банките, чиито босове прибират стотици хиляди и милиони от безпомощните клиенти, подложени на жесток рекет чрез нулеви лихви и постоянно растящи разходи за “добър ден”.
Наистина, няма подобно безумие – да даваш парите си срещу нещо, а отсреща тези които би трябвало да ги съхраняват и умножават, си гласуват пет пъти по-високи възнаграждения в сравнение с президентите на САЩ Русия и Китай.
Къде е балансът в преяждането
Странно, но факт . застъпниците на сексуалните правила, вторачени в баланса и разчети, хич не се вълнуват от раздутите до прахосване разходи по етажите на казионната пирамида, съпътствани от драстични деформации извращения. Да погледнем набързо част от менютата на Чиновническата партия по ведомост и Европрограми, легализирано от шайката на Бойко Борисов с елементарна електорална цел.
Нормално ли е да остават шапките си с по 20 огромни заплати при пенсиониране за чиновниците от Съдебната система и МВР, които по никакъв начин не могат да бъдат поставени под знаменателя на високорисковите професия? Въобще нормално ли е най-тлъстите възнаграждения механично да бъдат индексирани при всяка промяна в минималната или в средната заплата? И още – нормално ли е главният бирник от КЕВР, пенсионерът Иван Иванов, да получава над 15 бона на месец, а онзи ден да отпуснат за неговото ведомство 30% отгоре ДМА ала Данков?! И то в момент, когато се обявяват новите смазващи цени на тока, парното, водата, повличащи нагоре инфлацията, от която се опасява господин Левон?
Има ли смисъл да прибавям и осветените заплати от по 30 хиляди лв на месец за управителите на Държавната ББР, използвана като златен кладенец от определени фаворити на Борисов и компания.? Или финансовия разгул с “Автомагистрали”, откъдето властта раздава милиони и милиарди на личности и кръгове, близки до тях? Или на адекватните финансови десерти в ЦИК? Или грабенето като за световно от евро кацата без дъно в министерства, агенции, общини или многоцифрените подаръци за определени федерации и клубове, направени от спортното ведомство през трите мандата на ГГЕРБ и патерици?
Защо обаче ни баламосватс алабализми за баланс и аванс, след като абсолютно излишните американски фантоми струва точно колкото 10 актуализации на толкова опасните за бюджета пенсии. Да, ама данък “Сателит” не подлежи на обсъждане, без значение кой е от двете страни на “Дондуков”
Автор: Георги Атанасов
Източник: narod
