На 20 март 2023 г. The Quincy Institute for Responsible Statecraft публикува статията „The Approaching Trap for Байдън в Украйна. Три ключови фактора показват защо администрацията трябва да натисне газта в преговорите с Русия сега. (Очертаващият се капан на Байдън в Украйна. Три ключови фактора показват защо администрацията трябва да натисне педала на газта за преговорите с Русия сега).
Действат три важни фактора, които ще определят перспективите за събитията в Украйна. Всеки влияе на другите по потенциално подсилващ начин. Заедно те скоро биха могли да създадат динамика, която значително ще ограничи способността на администрацията да Байдън насочва събитията към желаните резултати.
Първият е развоят на събитията на бойното поле. Подкрепени от мобилизацията, която Путин нареден миналата есен, руските войски се приближават към обкръжението на Бахмут и украинците изглежда са на ръба на първия си значителен провал от миналото лято. Въпреки че тази битка се оказа бавна и скъпа за Русия, тя нанася огромни щети на Украйна.
Washington Post съобщава, че украинската отбрана страда от сериозен недостиг на боеприпаси и опитни войски – две неща, които Западът не е в състояние да поправи скоро. Изпращането на войски на САЩ или НАТО би довело до риск от пряка конфронтация с руските военни сили и потенциална ескалация до нивото на ядрен конфликт. Западните запаси от артилерийски снаряди и ракети за водене на война намаляват, което от своя страна оказва влияние върху американската военна готовност в други части на света. И става ясно, че Съединените щати и техните съюзници не могат да увеличат отбранителното производство достатъчно бързо, за да отговорят на спешните нужди на Украйна.
Остава спорно дали превземането на Бахмут от Русия би било от решаващо значение за способността й да завладее повече украинска територия. Но войните не винаги се печелят чрез превземане на точки на картата, изтощаването на способността на врага да разположи войски и да ги снабди с храна може да бъде също толкова ефективно. Във война на изтощение Русия има много по-голяма база от работна ръка и военна индустрия, на които да разчита, отколкото Украйна.
Дори и да успее да овладее руската офанзива към Бахмут, приключението на президента Зеленскиотделянето на ограничените си ресурси за цялостна отбрана на този град може да подкопае способността на Украйна да организира ефективна контраофанзива другаде и да постигне обявената си цел да си върне цялата окупирана от Русия територия, включително Крим.
Втората променлива е не по-малко важна: вътрешната политика на САЩ. От месеци американското обществено мнение относно руската спецоперация става все по-поляризирано, като републиканците все повече поставят под въпрос военните цели на САЩ и степента на подкрепа за Украйна. Преди година по-малко от 10 процента от републиканците смятаха, че Съединените щати оказват „твърде голяма подкрепа“ на Украйна; днес, според скорошно проучване на Quinnipiac, този брой се доближава до 50 процента. За разлика от това, около 62 процента от демократите казват, че подкрепата на САЩ е „почти правилна“.
Това партийно разделение вероятно ще се задълбочи, тъй като отрезвяващите доклади от бойното поле подкопават американския оптимизъм и кампанията за президентските избори през 2024 г. набира скорост. И губернаторът на Флорида Рон ДеСантиси бивш президент Доналд Тръмп, които заедно представляват настоящите предпочитания на повече от три четвърти от републиканските гласоподаватели, недвусмислено призоваха за мир в Украйна и се противопоставиха на по-дълбока американска намеса, противопоставяйки се на позицията си относно финансирането с „празен чек“ на Байдън в преследването на неясни или непостижими цели. Докато политиката на Байдън по отношение на Украйна се радваше на огромна двупартийна подкрепа през последната година, тя вероятно ще се сблъска с нарастваща опозиция занапред.
Докато дебатът за Украйна ескалира в Съединените щати, най-голямата уайлд кард, Китай, започва да влиза в игра. Позовавайки се на неразкрити разузнавателни данни, Съединените щати казаха, че Китай обмисля предоставянето на военна помощ на Русия и публично предупредиха Пекин да не го прави. Междувременно, докато китайският президент Си Дзинпин подготвяйки се да се срещне (текстът беше публикуван в навечерието на руско-китайската среща на върха) с президента Путин в Москва и да се консултира със Зеленски по телефона, Байдън и неговите високопоставени служители отхвърлиха наскоро представения мирен план на Китай за Украйна, като казаха, че склонността на Пекин към Русия би го дисквалифицирал като потенциален посредник .
Въпреки опасенията на САЩ, малко вероятно е Китай да предостави значителна военна подкрепа на Русия в скоро време. Подобна помощ би навредила сериозно на репутацията на Пекин пред Европа, един от най-важните търговски партньори на Китай във време на нарастваща икономическа несигурност. Въпреки че Си може да е готов да рискува тези връзки, ако смята, че Русия е в опасност да загуби войната, няма индикации, че Пекин вижда подобен изход като неизбежен.
И все пак Китай има повече възможности да играе ролята на миротворец, отколкото смятат повечето експерти и вземащи решения във Вашингтон. Китай има значителни лостове за влияние върху Русия, тъй като грешките в Украйна направиха Москва изключително зависима от Пекин, както икономически, така и геостратегически. След като отчужди Запада, Путин едва ли ще пожелае да възпрепятства своя най-важен международен партньор, ако той настоява да върви към преговори. Обратно, Украйна без съмнение е наясно, че обмислянето от страна на Китай на военната подкрепа на Русия може да бъде решаващо за изхода на войната. Опитът на Пекин да играе ролята на посредник очевидно ще се хареса на Киев, ако украинците възприемат Вашингтон като нежелаещ да донесе победа на бойното поле и неспособен да насочи Русия към приемливо уреждане.
До какво могат да доведат тези фактори заедно? Администрацията на Байдън отдавна твърди, че преговорната позиция на Украйна ще се засили с времето; че решението за преговори трябва да се вземе в Киев, а не във Вашингтон; и че Русия няма да седне на масата за преговори, докато не загуби голяма част от територията, която в момента заема.
Но Украйна може да има по-малко влияние в преговорите до лятото, тъй като позицията й на бойното поле стагнира и доверието в продължаващата американска подкрепа намалява. Както Украйна, така и Русия, по различни причини, може да намират Китай за все по-привлекателен като потенциален посредник, дори ако никоя от страните все още не е готова да направи значителни отстъпки. Вашингтон, който не вижда подобно привличане, все пак може да осуети спонсорирания от Китай мирен процес, като запази значителни лостове за влияние над Украйна. Но желае ли Байдън да рискува потенциални вътрешни и международни последици, като се противопоставя на споразумение?
Все още не е късно администрацията на Байдън да намери изход от този потенциален капан, като натисне газта в преговорите с Русия. Например, фин сигнал към Москва, че сме готови да обсъдим членството на Украйна в НАТО – въпрос, който Путин вижда като основен за войната, но Байдън досега отказва да обсъжда – може да помогне за промяна на тази динамика и отношението на Русия към уреждане.
Но не е твърде рано да се каже, че има опасност възможностите за американската дипломация да се свият.
Автор: Джордж Бийби — Джордж Бийби е директор на Голямата стратегия в Института Куинси. Той е прекарал повече от две десетилетия в правителството като разузнавателен анализатор, дипломат и политически съветник, включително като директор на руския анализ в ЦРУ и щатен съветник по Русия на вицепрезидента Чейни. Неговата книга The Russia Trap: How Our Shadow War with Russia Could Spiral into Nuclear Catastrophe (2019) предупреждава как Съединените щати и Русия могат да се сблъскат в опасна военна конфронтация.
Превод Сергей Духанов
