Доц. д-р Васил Василев започва работа като уролог веднага след дипломирането си през 2003 г. в Клиниката по урология на УМБАЛ “Александровска”, София. Интересите и работата му са насочени към иновативните безкръвни и лазерни техники в урологията и през годините преминава редица обучения в чужбина.
През 2009 г. става асистент в Катедрата по урология към МУ, гр. София, 2013 г. – главен асистент, а от 2021 г. е доцент.
От 2013 г. разполага със собствен урологичен център “Д-р Василев”, с който разширява възможностите за консултации и лечение на пациентите в амбулаторни условия.
Хроничният простатит е доста масово заболяване сред мъжете, но за жалост, трудно лечимо. Разговаряме по темата с доц. д-р Васил Василев.
– Доц. Василев, защо едно от най-честите страдания при мъжете – простатитът, при немалка част от пациентите преминава в хронична форма?
– Обикновено, със започването на антибиотичното лечение, симптомите на острия простатит отминават за няколко дни, което обаче не означава със сигурност пълно излекуване. Въпреки че те са изчезнали в момента, понякога е възможно инфекцията да остане в простатата и да премине в хронична форма, а след време симптомите да се проявят отново.
Причината за това е специфичната анатомия на жлезата, която е изградена от хиляди малки кухини, където инфекцията се е „загнездила” и впоследствие много трудно може да бъде отстранена. Имунната система и тялото реагират срещу тези инфектирани кухини и се опитват да ги „ограничат”, като се отлагат калциеви соли около тях и се образуват така характерните за хроничния простатит калцификати в простатата.
И в действителност много често при трансуретрална резекция на простатата наблюдаваме въпросните микроабсцеси, от които изтича гной или около които са се образували калцификати.
Всичко това е и причината за типичното циклично протичане на болестта – редуват се периоди без оплакване и такива на влошаване. Много често, при смяна на сезоните (есен/зима) или при някакъв общ спад на имунитета пациентите усещат обостряне и засилване на оплакванията, тъй като балансът между бактериите и имунната система се нарушава и инфекцията се реактивира.
Впоследствие оплакванията се подобряват или дори изчезват, дали вследствие на антибиотично лечение или от само себе си, и така до следващото влошаване. Продължителността на светлите периоди е различна и индивидуална, но най-често те продължават с месеци.
Специфичната анатомия на простатата, в комбинация с образуваните калцификати, фиброзни участъци със съответно по-слабо локално кръвообръщение, са основната причина за трудното проникване на антибиотиците в достатъчна ефективна концентрация в засегнатите зони.
Това е и основната причина за трудното и продължително лечение на болестта и използването на дълги (28-40 дни) антибиотични курсове. И именно кратките курсове на лечение на острия простатит (5-7-10 дни) са най-честата причина за хронифициране на болестта, защото ефективната доза на антибиотика е ниска и част от инфекцията продължава да персистира.
– След всички специфики и особености на хроничния простатит, които посочихте, как се лекува това заболяване?
– Ако трябва да опишем лечението на хроничния простатит с една дума, без никакво колебание бих го нарекъл „трудно”. Трудно, много трудно, а понякога дори невъзможно. Не са единици пациентите, които са се лекували с години и буквално са опитали „всичко”, без особен резултат. И това не е проблем само в България, а в цял свят и навсякъде колегите уролози срещат изключителни трудности в лечението на тази болест.
Доказателство за това са хилядите томове и публикации, изписани по темата, както и предлаганите стотици различни методи за лечение, без нито един от тях да дава категорично решение на проблема. Съвсем логично е пациентите с разочарование да питат защо е така, няма ли нещо което да ги излекува?
А проблемите не са един и два. Много често не можем да открием конкретния причинител и опитите за избор на антибиотик са чисто на принципа „проба-грешка”. От друга страна, естеството на инфекцията и анатомията на простатата са такива, че бактериите се ограничават в тъканта на жлезата и се образуват малки кухини, пълни с гной, където инфекцията си тлее.
и във Фейсбук/media/source/202305/1683622082_25_01.jpg“ title=“undefined“>
Концентрацията на антибиотиците във въпросните кухини е много по-ниска от нужната, за да изкорени инфекцията и за да достигнем необходимите количества, дозата ще се приближи до токсичната. Освен това, вследствие на множеството антибиотични курсове, бактериите стават резистентни.
Всичко изброено по-горе е причина за неспиращото търсене на нови и различни методи за лечение, включващи не само антибиотичното лечение, но и опит за подсилване на локалния имунитет, биостимулация, релаксация на простатата, обезболяване и др. Лечението трябва да е комплексно и индивидуално при всеки пациент и да не се фокусира единствено към инфекцията и антибиотика.
То трябва да е съобразено с всички аспекти на болестта – симптоми, емоционално състояние и качество на живот, без да „забравяме”, че не става въпрос само за простата, а за пациент с болна простатна жлеза и да обърнем внимание и на мъжа, живеещ с този проблем.
– Има ли място физиотерапията при хроничния простатит?
– При хроничния простатит физиотерапията се използва за подсилване ефекта на антибиотиците чрез повишаване на кръвотока в малкия таз и подобряване на пропускливостта на капилярите в простатата, подсилване на локалния имунитет, намаляване на болката и възпалението.
– Кои физиотерапевтични методи са показали ефект в практиката ви?
– Импулсно-лазерната физиотерапия е качествено нов подход за неинвазивно лечение на хроничен малко-тазов болков синдром, бактериален и хроничен простатит. Тя обединява две революционни технологии – високоинтензивен лазер и ударно-вълнова (shockwave) терапия, с които едновременно се третират зоната между тестисите и ануса (т.нар. перинеум) и се въздейства върху простатата. Методът е одобрен от FDA и се използва много успешно както за лечение на хроничен простатит, така и на проблеми с ерекцията. Препоръчват се 6-8 процедури от по 30 минути, като на пациентите не се налага дори да се събличат напълно.
При високоинтензивната лазерна физиотерапия се използва лазер с достатъчно голяма мощност, за да проникне в дълбочина през кожата и да достигне да простатата (оттук и името високоинтензивен). Лазерната светлина пренася голямо и насочено количество фотоенергия, която действа благоприятно на засегнатите органи по няколко механизма – клетъчна биостимулация, имуностимулация и обезболяване. Методът е напълно безболезнен и безопасен, като процедурите продължават няколко минути, а пациентите не усещат дискомфорт.
„Шокуейв“ е друг метод за физиотерапия, при който се използват ударни вълни върху перинеума, които проникват в малкия таз и стимулират кръвообращението и неоваскуларизацията и по този начин подпомагат оздравителния процес. Шокуейв терапията е широко използвана както за лечение на хроничен простатит, така и на проблеми с ерекцията.
При импулсно-лазерната терапия се използва комбинираното действие на двата метода в един сеанс, като по този начин се постига комплексно въздействие върху простатата. При проведено от нас клинично проучване при 30 пациенти с хроничен простатит, проследени за период от половин година, след 6 процедури магнитна терапия резултатите показват, че използването на комбинацията от магнитна терапия и лазер има по-добър и силен ефект от прилагането на двата метода поотделно.
Разбира се, съществуват и успешно се прилагат и редица други методи на физиотерапия, но би било невъзможно да представим всички. Тук е важна ролята на специалиста, който да препоръча най-ефективния вариант за борба с болестта при всеки пациент, съобразено със съвременните постижения в областта на медицината и техниката.
Като заключение за лечението на хроничния простатит е важно да кажем, че ролята на уролога не е само да предпише конкретна терапия или изследване, а да обърне внимание и да не забравя и човека, пациента, с този проблем. Често става въпрос за мъже, които от години се борят с болестта и за тях тя се е превърнала в кошмар. И няколко окуражителни думи, вместо апокалиптични прогнози, помагат толкова, колкото и самото лечение.
Милена ВАСИЛЕВА
