Един призрак броди из България – призракът на правителство на малцинството. Ако ще има редовен кабинет, може да е само такъв. Заради което много хора се притесняват в аванс – ама как така на малцинството, без подкрепа, гаранции, стабилност? Но е добре да се поразсъждава този облак вещае ли наистина лошо време. Не е ли единственият възможен лъч за изход от кризата?
Най-напред нека споменем три задължителни факта, свързани с такъв кабинет. Първо, той може да е само около ПП – ДБ. Западните партньори няма
да допуснат Бойко Борисов да направи каквото и да е правителство –
пределно ясно е след двукратните санкции „Магнитски“. Затова ПП – ДБ говорят за такъв свой кабинет, а Борисов не говори за свой – държи да се присламчи официално към техния. Второ, такъв официален съюз е невъзможен, защото означава протестът да изпере Борисов до бяло. Такова непорочно бяло, в което сам той не вярва, че врагът може да го облече. Тоест правителство на мнозинството няма как да има. Трето, като няма на малцинството или мнозинството, остава единичното – на президента Румен Радев.
Разбира се, може да се допусне, че ПП – ДБ ще спечелят с немалка преднина пред ГЕРБ, а в парламента ще влязат 2-3 формации, които в проучванията са на ръба му – и гласовете ще стигнат за мнозинство. Но това е все едно да вярваш, че Путин и Байдън си чатят с мемета вечер за отмора (хипотетично възможно, практически – не).
Какви биха били предимствата и недостатъците на един кабинет на малцинството на ПП – ДБ. Първо негативите:
За всяко едно решение ще има люти спорове. Опозицията ще разкаже играта на министрите и подкрепящите ги депутати по най-малките поводи. За големи – да не говорим. Извиване на ръце. Изнудване. Ежедневни изглагации пред публика. Компромиси на светло и тъмно. Минимална възможност за дългосрочни политики и стратегии. Блокиране. Бойкотиране. Подлагане на динени кори. Десислава Атанасова и Цвета Караянчева (ако стане депутат) ще се превърнат в ораторите на Републиката, което ясно как ще повлияе на качеството на дебата. Но за да го има правителството, целият този отбор все пак ще трябва да не го събаря. „А, договорили сте се… Излишни циркове!“, ще си кажат хората.
Преди да изредим позитивите на кабинет на малцинството, нека помислим какви биха били негативите и при евентуален на мнозинството. То ще е сложно, шарено, просто защото в ситуацията друг вариант няма (нещо като четворната коалиция).
Негативите биха били почти същите,
като при малцинството: люти спорове на тъмно и светло, компромиси в аванс и в движение, динени кори, дългосрочност… колкото при четворната коалиция. И, разбира се, най-вероятно един бял Борисов, редом до окончателно сломен протест.
Заради всичко това плюсовете на един кабинет на малцинството на ПП – ДБ са доста повече:
В чисто партиен аспект: Двете формации оцеляват, задачата „изриване на ГЕРБ и Борисов“ се съхраняват за нататък. Дава се възможност обществото да види способен ли е Борисов (и ДПС) да надмогва политиканстването. На местни избори по-добре да се явиш като управляващ, отколкото като опозиция.
С оглед на управленската технология: Спорът и аргументите са най-добрият механизъм за производство на добри решения. Време може да се загуби, но качеството не страда. Освен това постоянният стремеж малцинството да търси съмишленици в различни посоки сближава, отваря нови експертни, професионални, а и чисто политически опции. Политиците обикновено си говорят на тъмно, а когато е на светло – плакатно. От полза ще е, ако бъдат принудени публично да защитават професионални позиции.
С това са свързани и предимствата за самата демокрация:
Всичко е на масата, на показ, защитава все всекидневно
в дебат. Аргументираш, убеждаваш… Ако не си прав или недостатъчно силен – отстъпваш – отново е по законите на демокрацията. В пряка връзка са отговорността и контролът. Постоянното доказване пред някого те държи буден, диалогичен, търсещ. И по-трудно може да крадеш, лъжеш, своеволничиш, разпределяш територии (3-5-8…), да лобираш за тоз-оня.
Ние като общество забравихме, по-точно – никога не сме обръщали достатъчно внимание, че най-важно е да съобразяваме именно
демокрацията в управленския процес
А и в политиката по принцип. Демокрацията не е един човек да прави каквото поиска, както бе при „мнозинствата“ на Борисов. Нито на тъмно да се вършат договорки, както при двойни и тройни коалиции. Тя е процес, в който частите на обществото постигат консенсус след публично съревнование на идеите си. Ако няма консенсус, то поне оцеляват по-читавите идеи – но пак след ежедневно публично състезание. Самите идеи се стимулират в конкуренция. Няма съвършени неща, затова този модел също има недостатъци, или пък никога не се постига. Но няма по-добър от него и следва да е цел – колкото по-близо до него, толкова по-добре. Правителство на малцинството не е панацея, но е възможно най-близо до този модел.
Нека за финал отново „приземим“ нещата. И се запитаме кой парламент е по-добър – този, който прокарва договорена зад кулисите обща воля, макар да е наречена „на мнозинството“?; или който сблъсква няколко недоговорени воли, търсещи чрез люти спорове истината? Няма как като граждани да предпочетем първото. Интересен в този аспект бе краткият парламент след първите избори през 2021 г. Той събра пъстър букет от хора и партии. Леко смешен, леко налудничав бе този парламент, не излъчи мнозинство. Но именно тогава
имаше дебат, сблъсък, истински парламентаризъм
Трудно свикнахме със спорещи по цял ден депутати, но това е именно парламентаризмът. Той си пое глътка въздух след ерите на Бойко Борисов. Защото другото в наши условия е именно това – „демокрация“ като при Борисов.
Накратко: кабинет на малцинството, управление на малцинството не са неща, което трябва да ни плашат. Особено, след като няма друг вариант за редовна власт. Позитивите са доста, следва да бъдат потърсени. Всичко това би било и нещо ново, с което продължаваме по пътя на демократичното израстване.
Автор: ДИЯН БОЖИДАРОВ
Източник: „СЕГА“
