Политическата несигурност в България притеснява международните ѝ партньори. Това заяви в интервю пред Нова телевизия Рафаел Лос, който е част от екипа на Европейския съвет за външна политика. Той се фокусира в областта на сигурността и отбраната. Разказва ни, че процесите в отношенията между Русия и НАТО са непредсказуеми.
„Страните членки на Алианса осъзнават, че Русия се превърна в заплаха, на която трябва да се обърне сериозно внимание. Целият този процес на трансформация на представата за руската държава започна още през 2014 година, когато се състоя анексирането на Крим. Тогава страните членки разгърнаха многонационални бойни групи на различни места и увеличиха разходите си за отбрана. Всичко това се потвърди и по време на Срещата на върха във Вашингтон. Държавите членки продължават да се движат в посока на увеличаване на силите си за отбрана и възпиране. Те искат да знаят, че могат да се защитят при необходимост, Междувременно обаче стремежът им е и да продължават с подкрепата си за страдащата от руската агресия Украйна“, посочи Лос.
На въпрос как, според него, ще се развие войната в Украйна и близо ли сме до мира или той вече е напълно невъзможен, той отговори: „Мисля, че все още има надежда за мирно уреждане на конфликта. За съжаление обаче, сигналите, които получаваме от Москва и Пекин, не са толкова обнадеждаващи. Те като че ли не разбират, че мирът може да се постигне само чрез признаване и приемане на териториалната цялост на Украйна. Държа да подчертая, че не може да има никакви преговори за съдбата на Украйна без нейно участие. Властта в Киев трябва да вземе решението как дефинира мира. Това е важно, защото в момента изглежда така сякаш евентуално временно прекратяване на огъня, за което се говори, може просто да се превърне в тактическа пауза и даде достатъчно време на Русия за нова атака. В крайна сметка става дума за колективните усилия на целия свят – включително на страни като Индия и Китай, да „натиснат спирачката“ на руската агресия в Украйна и до напомнят на Путин, че трябва да се сложи край на войната“.
Експертът по сигурност има свой прочит на „мирната мисия“ на унгарския премиер Виктор Орбан. „Виктор Орбан несъмнено е ексцентричен и интересен за наблюдение – както за ЕС, така и за НАТО. Когато говорим за Европейския съюз, като че ли неговото влияние се усеща по-силно там, особено когато става дума за усилията на общността да подкрепя Украйна с финансова и военна помощ. Мисля си, че пътуванията на Орбан имат една цел – неговата собствена полза и изгода. Той желае да представи себе си както в международен план, така и на местно ниво, като политик, който може да отиде навсякъде, да се срещне с международни лидери, които го уважават. Той иска да размаха пръст на колегите си в ЕС и да им каже, че те не могат да направят нищо, за да спрат посещенията му при Путин или при Доналд Тръмп“, заяви Лос.
Преди известно време руският президент заяви, че войната би могла да приключи веднага, ако Украйна се изтегли от четири области и се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО. Рафаел Лос коментира готови ли са обаче украинците да направят компромис и да дадат на руския президент онова, което иска. „До известна степен това беше фалшиво предложение. Той иска Украйна да напусне територии, които дори и в момента Русия не контролира. Без значение по кой път ще поемат украинските власти по отношение на предложенията на Путин и мирните преговори, въпросът как да се поддържа едно примирие със сигурност ще бъде ключов. Това, което Украйна иска, и което все още не е получила, са гаранции за подкрепа, ако Русия вземе решението отново да я нападне. Що се отнася до обикновените хора в Украйна – те продължават да са много упорити и постоянни във възгледите си. Те не са готови и нямат намерение да се откажат от амбицията си да си възвърнат официално признатите граници и територии от 1991 година. Те са готови да продължат битката, въпреки тежките щети. Мисля, че атаката по детската болница в Киев подчертава, че хората в Украйна имат два избора – да се борят и да победят или да загубят всичко, но борейки се. Ако погледнете назад във времето, ще видите, че подобен тип атаки не са прецедент за Русия. Това, на което трябва да се обърне внимание, е датата, на която всичко се случи – непосредствено преди началото на срещата на върха на НАТО. Путин е запознат с календара на Алианса, така че тази атака вероятно е начин той да се противопостави на опитите на НАТО да демонстрира силата и единството си. Той се опитва да даде знак, че никой не може да му се противопостави и, че може да прави всичко, което реши“.
По думите на Лос срещата на върха на Алианса е затвърдила тезата, че пътят на Украйна към НАТО е необратим. „В момента се правят опити за „изграждането на мост“, по който Киев да премине и да стане част от НАТО. „Спрямо изводите от Срещата на върха – този мост е изграден от консолидирана инфраструктурна подкрепа, която да улесни доставянето на потоци от финансова помощ до Киев. Знаете, че НАТО пое ангажимент да продължи да подкрепя Украйна. Става дума за обещаната военна помощ от 40 милиарда евро. Има и други мерки, част от цял пакет, чрез които Алиансът иска да помогне, въпреки несигурната обстановка и потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Основният проблем, пред който са изправени както Украйна, така и САЩ, е непредсказуемостта на Доналд Тръмп. Никой никога не знае какъв е неговият следващ ход. Мисля си, че от перспективата на НАТО и Украйна работата с Джо Байдън е далеч по-лесна. Неговите действия са по-последователни и предсказуеми. Разбира се, не можем да кажем, че и позициите на Байдън не са ядосвали и учудвали Украйна назад във времето. Спомняте си рестрикциите върху трансфера на оръжия. В крайна сметка обаче Киев и НАТО ще трябва да намерят пресечна точка с победителя от президентската надпревара в САЩ без значение кой е той. Това се дължи на основната роля на Америка във всички процеси“, казва политикът.
В средите на демократите се засилват гласовете за това, че Джо Байдън трябва да бъде сменен с друг кандидат за президент. Лос коментира и тази тема: „Това е големият въпрос, който всички си задават. Много хора коментират физическото и умственото състояние на настоящия американски президент. Аз лично се учудвам, че подобно внимание не се обръща на личността на Тръмп, който също е в напреднала възраст. Присъствието на Байдън във Вашингтон трябваше да даде отговор на два въпроса – способен ли е той да спечели още една президентска битка срещу Тръмп и ще може ли да участва адекватно в процесите в НАТО в качеството си на американски президент през следващите години? Към момента обаче все още няма категоричен отговор. Това, което със сигурност знаем, е, че САЩ имат незаменима роля в Алианса. Всичко обаче е в ръцете на демократите и на избирателите в САЩ“.
Военната помощ за Украйна е важна тема и за България, като в последно време в страната има доста противоречия относно позицията ни. Лос не скри и как гледа светът на разделението в България по отношение на това как и дали трябва да се помага на Киев. „Помощта на България винаги е била високо ценена от европейските ѝ партньори. Страната ви не само прави Алианса по-силен, а и помага на Украйна с боеприпаси. Това със сигурност не остава незабелязано. Това, което ни притеснява обаче, е политическата несигурност в България, както и рекордният брой избори, проведени в страната в последно време. Знаете, че в момента на масата стоят много важни решения, които трябва да бъдат взети със здрава ръка, казуси, в които гласът на България трябва да бъде чут. Точно затова политическата криза в страната притеснява част от международните ви партньори“.
Алиансът празнува своята 75-а годишнина. Лос обяви кои са ключовите приоритети в неговата работа. „Основният приоритет остава непроменен с годините – единност. НАТО е съюз, който работи на базата на консенсуса. Мнението на всяка страна-членка е важно при вземането на решения. Смятам, че всеки един генерален секретар на НАТО трябва да насърчава този диалог и консенсус. Разбира се, през годините е имало сериозни неразбирателства. Като пример мога да посоча отношенията между Турция и Гърция. Алиансът обаче винаги е успявал да покаже колко важна е колективната сигурност. Това определено ще остане така и занапред“.