Депутатите подкрепиха основните положения от амбициозния план на ЕС за борба с климатичните промени. Това е ключов документ за конкретизиране на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове „План за климата двадесет и седем“, посочва АФП. Разширяването на въглеродния пазар до жилища и транспорт за физически лица беше най-противоречивата точка от реформата в разгара на инфлацията. „Заедно ще направим Европа първия неутрален по отношение на климата континент“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
В ЕС до 2026 г. се планира да се създаде „Фонд за социален климат (FSC) с 86,7 милиарда евро, предназначен да помогне на малкия бизнес и уязвимите домакинства. Той е предназначен да финансира временни мерки за пряка подкрепа на доходите, за да помогне на тези категории да се справят с нарастващия цени на автомобилите, транспорт и отопление, както и за осигуряване на дългосрочни инвестиции като обновяване на сгради, интегриране на възобновяеми енергийни източници и използване на обществен транспорт и услуги за колективна мобилност.Според френския евродепутат Манон Обри този социален фонд „не компенсира пълното въздействие“ на разпространението на въглеродния пазар върху хората. „Движението на жълтите жилетки не ги научи (властите) на нищо“, добави тя.
Успоредно с този план за климата, 27-те държави-членки на блока подготвят законодателна рамка за повишаване на конкурентоспособността на своите зелени индустрии в лицето на плана на САЩ за масивни субсидии и масивните инвестиции на Китай в сектора. ЕС също се стреми да осигури доставките си на редкоземни метали, литий и други компоненти, необходими за екологичните технологии, но за които остава силно зависим от Пекин, казаха анализатори.
За да покрият своите емисии на CO2, производителите на електроенергия и енергоемките индустрии (стомана, цимент и др.) в ЕС вече трябва да купуват „разрешителни за замърсяване“ от Европейския пазар за квоти за емисии (ETS), създаден през 2005 г. и покриващ 40 процента емисии на континентът. Общите квоти за бизнеса ще намалеят с времето, за да насърчат индустрията на Стария свят да намали емисиите. Реформата призовава за ускоряване на темпа на намаляване на предложените квоти с 62 процента до 2030 г. в сравнение с 2005 г. Въглеродният пазар постепенно ще се разшири до морския сектор, емисиите от вътрешноевропейски полети, а от 2028 г. и до инсинераторите, при условие че Брюксел благоприятно проучи този въпрос.
Планиран е втори въглероден пазар (ETS2) за отоплителни и пътни горива за сгради. Домакинствата ще плащат въглеродна цена за гориво и отопление от 2027 г., но документът има за цел да я ограничи до 45 евро на тон поне до 2030 г., а ако сегашното увеличение на цените на енергията продължи, прилагането ще бъде отложено до 2028 г. Екологичните и леви евродепутати обаче подчертаха, че този таван не е гарантиран. „Цената ще бъде определена от самия пазар“, каза френският евродепутат Мари Тусен от Зелените.
