България

ГЕНОЦИД: Ордите на Путин готвят Гладомор за бесарабските българи

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Руски кораби са започнали да товарят жито и царевица от превзетите части на Украйна, алармираха експерти на ООН. За трите месеца война „освободителите” са успели да изнесат към свои складове минимум 300 000 тона, показват събраните данни.

За останалите няколко милиона е само въпрос на време да бъдат откраднати, с което ни обричат на гладна смърт, алармираха украинските власти.

Храната, която не може да бъде заграбена от путиновите орди, е унищожавана. Хиляди ракети и снаряди се изстрелват по силозите в цялата страна. Обичайно те са далече от поделения или военни обекти, което изключва варианта за грешка, пише „Уикенд”.

Преди дни буквално със земята бе сринат втория по големина украински зърнен терминал в град Николаев, а съхраняващата се вътре продукция бе изпепелена.

Проверка по рама

 Както можем да се досетим, действията на путиновата армия не са случайни. За това и мнозина чужди експерти ги оприличиха на геноцид. Такъв вече е извършван в Украйна по времето на СССР, за чийто наследник Русия на Владимир Путин гордо се обявява.

Висши кремълски офицери също не крият целта на операцията – съпротивляващата се на „освобождението” Украйна да остане без хляб.

Дори напротив, вземат се нарочни мерки за да се гарантира, че „нацистите” нямат шанс да оцелеят, ако не се предадат. Мишена на руските ракети стават складовете със земеделски машини и гориво, а из полетата се разхвърлят десетки хиляди мини.

Заради ежедневните ракетни атаки, дори и в отдалечени части на Украйна, фермерите не смеят да си покажат носа на полето. А до няколко седмици появата им там ще е жизнено необходима за да се ожъне новата реколта от пшеница и царевица.

Според експерти на ООН, шанса това да се случи, е минимален. Освен ако не стане чудо и войната спре. Това от своя страна обрича на глад десетки милиони украинци. Сякаш не им стигат и досегашните мъки с принудителното бягство от родните им места.

Стотици хиляди къщи и блокове в градове и села са срината със земята, което прави завръщането на хората там невъзможно. Освен украинците, путиновата стратегия на изгорената земя заплашва с глад и огромни маси хора в Азия и Африка, които разчитат на украинското зърно за да преживеят.

Магазин за Акумулатори

Все пак, страната е втория по големина износител на зърнени култури в света. След началото на войната доставките за чужбина практически са невъзможни. По правило износът на зърнени култури се извършва от пристанищата в Черно и Азовско море, които са в руски ръце.

Така дори и да спасят някаква пшеница, украинците няма как да я изнесат. Всеки опитал се да го направи, рискува да се срещне с ракета или бомба на „освободителите”, или поне с развилнял се изверг ог Кавказ или Буртия, дошъл да си набере хладилник или пералня, докато спасява от „нацистите в Киев” братята славяни.

Невъзможността за доставки на жито от Украйна вдигна със стотици проценти цените по света. Усетихме го и ние българите, които все пак си произвеждаме достатъчно пшеница и няма да умрем от глад, за сметка на по-високите цени.

В държави като Египет хората, разчитащи на украинско зърно и до момента дават между 60 и 70% от доходите си за храна. При скока на хляба, това вече става невъзможно и милиони бедняци са обречени на глад. Според експерти, това може да провокира нова бежанска вълна към Европа.

И това е извън 40-те милиона украинци, за които това няма да е първият път когато страната им преживява масов глад, благодарение на съседите от север. Под заплаха буквално да умрат от глад са и българите в Украйна, за които тукашните путонофили като Костя Копейкин и Стефан Янев днес са толкова загрижени.

Първият зърнен геноцид, известен и като гладомор, украинците преживяват по времето на бащицата Йосиф Сталин през 1932-1933 г. По това време СССР на практика е фалирал, но се нуждае от пари, за да внесе оръжие. Един от начините за набавяне на средства е износ на зърно, а Украйна е една от житниците на комунистическата империя на злото.

Без да се замислят, Сталин и останалите червени касапи нареждат поголовна конфискация на произведената от селяните храна. Изземванията са в такива мащаби, че не остава нищо и за самите производители. В резултат на настъпилият ужасяващ глад жертвите са между 7 и 10 милиона.

Малко известен е факта, че десетилетие по-късно в Украйна има и втори подобен геноцид, а основна жертва стават бесарабските българи. По-най-груби изчисления в резултат на геноцида са унищожени над една трета от сънародниците ни в Украйна и Молдова.

Изтребването на живеещите в областта Бесарабия българи е извършено в периода 1946-47 г. По ирония на съдбата, руското нападение над Украйна и последвалото унищожаване на житото съвпада със 75-годишнината от гладомора срещу тамошните българи.

Закъснелият мор е заради факта, че Бесабария става част от СССР едва след 1944 г. Веднага след като областта е „освободена”, започват и мероприятия по колективизация. Най-богатите наши сънародници са директно разстреляни или изселени в Сибир.

При другите започват мероприятия по „доброволно” убеждаване да влязат в съветските колхози. В акцията участват части на армията, на НКВД, включени са комсомолски и партийни организации, които разясняват на хората, че няма нищо страшно. Влизат в селата и събират всичко – зърно не се оставя даже за посев, обират се всички плодове, консерви, домашни животни.

На хората казват, че през зимата ще получават храна, дажби, но сега храната са нужна за възстановяването на следвоенния Съветски съюз. После тези райони се блокират от войници и НКВД, за да не могат гладуващите да стигнат до други села и най-вече до големите градове. Някои от селяните успяват да укрият зърно, закопават го в ями в земята.

Партийните секретари не могат да бъдат заблудени лесно, а и те вече имат опит от подобни акции в други части на Украйна. За това комунистическите управници обикалят по дворовете и мушкат с железни шишове пръстта, за да открият заровеното зърно.

И докато комсомолците и партийците получават редовно храна и вечер гуляят, сред останалото население започва страхотен глад. Хората започват да ядат кучета, котки, плъхове, корени.

„Стига се и до канибализъм В умопомрачението си  някои посягат и на децата си, има стотици документирани случаи“, разказва историкът Никола Караиванов, преподавател в българския лицей „Васил Левски” в Кишинев.

Караиванов от години изследва геноцида над българите в Бесабария и се натъква на ужасяващи истории. „Голяма част от иззетото зърно съветските власти изнесли в чужбина за валута. Но го имало и това – на гарата в Болград например направили площадка, където били струпани камари с неизвозено зърно, което се охранявало от войници.

Имало хора, обезумели от глад, които се прокрадвали с кофичка или с торбичка да вземат храна за децата си. Те били разстрелвани на място. Войниците обикновено били етнически руснаци и са нямали милост. Това зърно го валят дъждове и снегове и до пролетта то покълва, става на тор, но не се дава на гладуващите”, допълва историкът.

Всяко престъпление, колкото и да бъде прикривано, не може да остане изцяло в тайна. Винаги остават следи, в случая – документи. Има съхранени документи в много архиви в Кишинев, в Измаил, в Одеса, в Москва – твърди Караиванов.

Това са обикновено писма от председателите на селсъветите, че няма какво да се яде и хората умират от глад. Документи могат да бъдат и църковните книги, в които се регистрират опелата. Примерно в църковната книга в болградското село Чийшия (Огородное) може да се види, че през 1944-1945 г. са опети по около 50-60 покойници; докато в края на 1946-а и началото на 1947 г. се вижда пикът, когато са изпратени 850-900 души.

И това не е точната цифра, защото не всички покойници са били опявани.

Тогава хората са падали, така както вървят по улицата, и са умирали. И е минавала каруца, натоварвали са труповете и са ги карали на гробищата. По свидетелствата на преживелите Гладомора, само в Тараклия през онази кошмарна зима измира около 40% от населението.

Комунистите постигат целта си – през пролетта оцелелите селяни сформират колхозите, отпускат им малко зърно за посев, което прегладнелите хора изяждат. Освен онзи генетичен страх, който сталинистите вкарват в поколенията, много от преживелите глада не могат да се възстановят напълно.

По мнението на съвременните историци в Молдова и Украйна по време на втория Гладомор през 1947 г. умират около 700 000 души. Според местните историци проф. Николай Червенков и проф. Иван Грек етническите българи, загинали при гладомора, са минимум 100 000 души.

Материалът ГЕНОЦИД: Ордите на Путин готвят Гладомор за бесарабските българи е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Новините Днес

Не пропускай

Back to top button
zonguldak escort