Десет години той бе на върха на държавата – с неговия подпис се взеха стратегически решения за страната, зад гърба му са драматични мигове от най-новата ни история, в които той винаги се опитваше да продуцира съгласие, винаги имаше пряк контакт с политическите лидери, винаги имаше мост, по който да мине дори в най-тежките дни на политическо противопоставяне.
Георги Първанов имаше едно безспорно качество – можеше да събира.
Това днес липсва. Няма кой да събере разбитата политическа класа и да продуцира съгласие в името на народа и държавата.
Интервю на Валерия Велева от „Епицентър.бг“
– Г-н президент, не сме се виждали отдавна. Издадохте новата си книга „Пътуване към паметта” – много интересно политическо четиво, дава отговори на редица въпроси, които ни вълнуват и днес. Активен участник сте в политическия процес в последните 3–40 години, сега наблюдавахте откриването на 48-ото Народно събрание и необичайния избор на Вежди Рашидов за негов председател, обявен като спасение на парламентаризма. Какво видяхте в тези 3-4 дни от началото на новия парламент?
– Видяхме всички най-грозни неща, които може да роди един парламент и то по повод, по който това не би трябвало да се случва. Обикновено изборът на председател е, ако не рутинно действие, то поне най-безболезненото, най-предизвестеното. Разбира се, сега има обяснение и в това, че парламентът е доста пъстър и като брой групи, и като политическа ориентация. И въпреки всичко, причините за това, че депутатите влязоха в задънена улица, не са идейните различия, а личната непоносимост в стремежа към реванш. Действия, продиктувани от тази дива омраза, която е съпътствала почти целия преход, този път избухна с най-голяма сила.
ЛИПСВА ЛИДЕРСТВО
– Казвате „тази дива омраза и лична непоносимост“ – защо не можем да се разделим с тези явления вече 34 години, след като всички виждаме колко са пагубни?
– Защото няма идеи, няма политики и в такава ситуация няма нищо по-естествено от това да мотивираш избирателя като му показваш врага, като насъскваш срещу определени групи или партии своето твърдо ядро. И по мое време, когато съм бил и партиен лидер, и като президент се спореше много в парламента, но до такова отричане не сме стигали.
Отварям една скоба – когато се формираше Тройната коалиция, също имаше драматични моменти, но винаги имаше отворени врати, винаги имаше начин да се седне на масата и да се проговорят идеите и най-вече механизмите за формирането на парламента и на кабинета.
Сега тази непоносимост се вижда във всяка стъпка на политическия терен. Ще я видим при формирането на комисиите, на дневния ред на парламента, а не смея да мисля какво ще бъде при приемането на бюджета и на последвалите закони, особено на Изборния кодекс.
– Да, това противопоставяне го имаше и преди, но никога досега не се е говорело, че има опасност за парламентарната демокрация, че има опасност от срутване на партийната система . Защо сега излиза на дневен ред? Виждате ли признаци в политическия живот за унищожаването на парламентаризма?
– Изхабяването на парламентарното представителство е факт. Все повече са хората, които тотално не вярват на парламента и оттам на всички институции. Липсва лидерство. Няма кой да излезе на трибуната, да направи разумен компромис, така че да не го изоставят и неговите избиратели, но и другите да го разберат и да му повярват. Днес лидерството се разбира като средство за търсенето на реванш, на начин да смачкаш или унижиш опонента си.
Не мога да разбера, например, докога ще е този сблъсък по отношение на Бойко Борисов или на ДПС. Тези партии прескочиха няколко раздавания. ГЕРБ не е във властта вече две години, ДПС – повече. Те са получили своята присъда, явили са се на избори, имат своя резултат, и в един момент те са поставени в по-уязвима позиция от тези, които управляваха през последните месеци! Защо? Както казваше един партиен лидер: „Не можем да си държим гайле с години и с десетилетия“. В политиката има моменти, когато се изчиства онова, което е било, и трябва да се започне отначало, но с необходимата доза приемственост. Без приемственост няма да стигнем до никъде.
– Да, трябва приемственост, но Кирил Петков заяви публично: Вежди Рашидов е човек на миналото, на прехода, затова не може да бъде избран за председател на парламента. С това говорене можем ли да вървим напред?
– Аз съм удивен, че един младеж, с доброто ми чувство към младежката възраст, който с първата си стъпка във властта наруши Конституцията, може да си позволи високомерие към акад. Вежди Рашидов, който е творец, познат в цял свят, разумен, да не кажа мъдър човек, това просто е недопустимо! Добре, че днес е останал един мъдър човек като онези от Великото Народно събрание, които направиха Конституцията – тогава бяха много мъдреците, които построиха наново българската държава. Днес вече ги няма. Останал е един. И ние да проявяваме такова неуважително отношение – то е неприлично, то е хулиганско!
ТРЕТИЯТ МАНДАТ – ОТ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ ДО СТЕФАН ЯНЕВ
– Президентът Радев започна консултации преди връчването на първия управленски мандат. Ясно е, че ще се правят опити за управленски конфигурации и при всички случаи те ще бъдат коалиции. Вие носите опита от създаването на Тройната коалиция. Какво днес бихте казали на участниците в този политически процес: правете това, избягвайте друго; вижте този опит, вземете тази поука?
– Бих казал, че най-доброто е в предварителните разговори – преглъщайки личната неприязън и омраза, да се преодолеят препятствията и да се реализира първия мандат. Но това е пожелание, което няма да се случи, и което автоматически предполага, че ще отпадне и вторият мандат.
– Защо първият неуспешен мандат повлича и втория?
– Казвам го от собствен опит – защото помня как при съставянето на Тройната коалиция НДСВ (което беше втора политическа сила) бламира мандата на БСП (първата) и това не им позволи дори да стартират реализацията на своя мандат. Така направо се отиде към третия мандат, който беше на ДПС – третата политическа сила тогава. Мога да говоря много за ролята и значението на третия мандат, но и сега мога да предположа, че най-вероятно е – и за това трябва да се готвят всички политически сили в парламента, да преглътнат, каквото има за преглъщане – да се реализира третия мандат, вече свалили подозрения и обвинения към първите две политически сили.
– Тоест, третият мандат ще бъде „по принуда“, както казвате в книгата си, партиите ще „направят съгласие от немай-къде”.
– Да, това е фраза от 2005 година и сега е не по-малко валидна.
– Ако днес сте на мястото на Радев, на кого бихте връчили третия мандат?
– На този, който може да го реализира – няма друг критерий.
Само ще припомня, че през 2005 година, въпреки че имаше много възражения и мърморене, аз го връчих на ДПС – защото нямаше друг, който да постигне съгласието. Ще поясня – през 2005 г., спомняте си, бях замислил и през цялото време водехме преговори за четворна коалиция (освен НДСВ, БСП и ДПС) с участието на БНС, в който влизаха партиите на Каракачанов – ВМРО, на Софиянски – ССД и земеделците на Мозер.
Около БНС имаше два проблема: единият – не искаха за премиер лидера на БСП Сергей Станишев. Предлагаха друго име, което пък от „Позитано” 20 отклониха. Другият – технологията на взимане на решения в БНС беше сложна и можеше да блокира реализацията на третия мандат.
Затова се отказахме от тяхното участие и в крайна сметка опряхме до ДПС. Но припомням, че всичко бе договорено предварително – идеи, политики, дори съотношения в правителството. В моята книга това е илюстрирано със снимка: аз връчвам папката на кандидат-премиера с едната ръка, с другата ръка той ми дава папка със списъка на Министерския съвет.
– И това става в присъствието, както се вижда от снимката, на лидерите на двете други партии Сасксобургготски и Доган. Те предварително са се договорили и едва след това идват при вас Вас с готовата формула.
– Да. Когато става дума за предварително договаряне, днес никой не иска да разбере смисъла, дълбочината и механизмите на формирането на коалиционната политика. Коалиционната култура е нещо, което се формира с години.
Коалиция от днес за утре е съмнителна, да не кажа обречена. Както „Коалиция за България” сме я правили 3-4 години, така и управляващата коалиция беше подготвяна, ако не години, то поне месеци в лични разговори, в официални дискусии, дори в приятелски обсъждания. Затова не беше толкова драматично, въпреки че имаше избухвания, даже при встъпването ѝ в парламента. Сега партиите са твърде закъснели и въпреки всичко – те нямат поле за връщане назад.
– Добре – казвате, че третият мандат трябва да бъде връчен на тази политическа сила, която може да го реализира, само че всички твърдят, че могат. „Възраждане” казват: „Готови сме, можем”, БСП и те: „Да, ще направим всичко възможно за правителство”, ДБ говори същото. Стефан Янев пък направо е убеден, че третият мандат ще отиде при него. Как да се избере в тази ситуация кой е работещият вариант?
– Имам свое виждане, но не искам да създавам смут в системата. Във всеки случай има една политическа сила, която поставя най-малко условия – това е партията на Стефан Янев. Той не поставя безусловно въпроса за политиката ни спрямо Украйна, за отношението ни към войната. Няма червена линия и по отношение на Изборния кодекс – той е отворен максимално така, че да води тези разговори. Защото тези условия, които се поставят, даже някои от тях ги има залегнали в т.н. Декларация на контактната група (Плевнелиев и Паси), не им е мястото тук. Може да възникнат по-нататък и някои от тях да се подложат на обсъждане и дискусии, но те сега се поставят, за да може да се елиминира една или друга политическа сила.
– Но как да се връчи третия мандат на една малка парламентарна група, тя дори не е и партия, а група от 12 депутати. Как можем да приемем, че е възможно да се състави стабилно мнозинство от тях, защото това е проблемът?
– Неслучайно припомних през 2005-а групата на ДПС също не беше много голяма. Ако не се лъжа, бяха 34 души. (НДСВ имаше 53 депутати, БСП – 82, БНС – 13) В случая важното е да го има посредникът. Не като бройка, броят ще дойде от другото, а като позиция – защото тогава ще паднат съмненията по отношение на другите парламентарни групи.
И друг път сам го казвал – при тези безброй избори, които се проведоха за последната година, трябваше да се осмисли истината – а тя е, че системните партии ГЕРБ, БСП, ДПС могат да бъдат в основата, да станат гръбнака на една управляваща коалиция, която може да бъде не тройна, а четворна, дори ако щете и петорна, защото тогава тя става бетон. Една партия, ако мръдне настрани, остава достатъчно мнозинство, което да реализират политиката на тази коалиция и по този начин може да си изкара и мандата, а не да мислим за няколко месеца, колкото да избутаме зимата.
– Тоест, има изход и сега, въпросът е да има мъдрост и коалиционна култура.
– Категорично! И да няма червени линии, които да разделят. Червената линия да е как да се преодолеят тежките кризи, но това не е червена линия, то е консолидиращ фактор, консенсусно начало. Дори, ако щете и по последствията партиите нямат големи различния, по механизмите – също.
ОТГОВОРНОСТТА НА РАДЕВ
– Вие говорите в книгата си за „политиката на споделената отговорност”. В случая тази ли формула трябва да работи?
– Там говоря за споделена отговорност между президента и останалите институции. Аз съм поемал в редица случаи отговорността за непопулярни мерки, които правителството и парламентът са предлагали – икономически, финансови, дори и социални. Спомнете си – драмите около НАТО. Аз съм предлагал решения, питал съм Конституционния съд, за да може да ускорим процеса за членство ни в НАТО. За ЕС – да не говорим – там са много повече стъпките, които сме правили, за да постигнем общата цел. Затова трябва да има разбирателство, даже нещо повече – трябва да има приятелски отношения вътре в т.н. политически елит.
– Такива приятелски отношения днес не само липсват, няма и кой да даде тон за успокояване на обстановката. Прави ли Ви впечатление, че в момента президентът Радев като че ли е изолиран от политическия елит: не си говори с Нинова, не си говори с ПП, с ДБ се скараха, с ДПС отношенията са възпитано студени, с Борисов са в странно изчакване. Защо Радев не намери верния тон?
– Радев получи много критики, че беше прекалено активен в един етап и сега дали интуитивно, дали по нечии съвети, се дръпна и не се намесва – може би това дори е за добро, да ги остави партиите сами да решават. Убеден съм, че лидерите на парламентарните партии трябва да се вземат в ръце и те да решат въпроса с управлението на държавата.
За мен беше грешка създаването на т.нар. контактната група, предложена от ГЕРБ. Не коментирам качествата и достойнствата на преговарящите (Плевнелиев и Паси), но отговорността е на тези, които са спечелили изборите и на тези, които могат да формират управлението. Друг не може да им води преговорите и да им пише програмата. Пак ще се върна назад – помня, че през 2005-а нещата се случиха, защото имахме разума и доминиращото разбирателство на царя и на Ахмед Доган. Ако не бяха те, не съм сигурен дали коалицията щеше да се получи. Лидерите бяха тези, които успокоиха ситуацията и наложиха разумния тон на общуването и на решенията.
МОЖЕ ЛИ БОРИСОВ ДА СЕ ПЕНСИОНИРА
– Но ГЕРБ се отправят призиви „Борисов да се пенсионира“. В тази ситуация какво трябва да направи той – не искат с него да седнат и да говорят или пък искат да го докарат до ситуация, в която да го унижават?
– Аз съм спорил много с него, имали сме тежки караници с Борисов. По негово време, заради неговия министър на финансите (Симеон Дянков – б.а.) в парламента започна процедура на импийчмънт по мой адрес. Но сега ще кажа – нелепо е една партия да поставя като условие отстраняването на лидера на друга, за да преговаря с нея. Все едно от ГЕРБ да поставят подобно условия за Нинова или за Кирил Петков.
Друг е въпросът, че когато се опре до формирането на правителство и до премиера, тази кандидатура трябва да се ползва с доверието на всички участници в коалиционното управление.
Борисов не е единственият носител на „модела ГЕРБ“, както и другите лидери не са единствените, когато става дума за „модел БСП“ или пък за „модел ПП“. Това не са уместни предложения, те не изразяват зряла демокрация. Трябва друг тип разговори да се водят. Аз не знам, да ви попитам, те (Борисов и Петков – б.а.) сядали ли са на една маса да си кажат тежките думи?
– Не!
– Тогава, през медиите да си поставят такива условия, малко детински звучи.
– Ако Ви разбирам правилно, г-н президент, Вие призовавате Борисов да се върне като лидер в реалния политически процес на комуникация, на взимане на решения, без да говорим за номинирането му за премиер или за участие в изпълнителната власт.
– Преговорите за правителство не могат да минат без Борисов. Той трябва участва във видима форма, не зад кулисите. И никой не би трябвало да иска да го изолира. Ако някой може да пребори Борисов на масата за преговорите – добре, да спечели, да се наложи, но такива предварителни условия – да се пенсионира, не са израз на сериозно политическо поведение. Така не си говорят Палестина и Израел, които имат вековен конфликт. Те сядат на масата без предварителни условия. И това е моят съвет: Сядайте на масата без предварителни условия.
ОРЪЖИЯ ЗА УКРАЙНА И ФАНФАРИТЕ ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНЦИ
– Добър съвет! Трябва ли да дадем оръжие за Украйна?
– Не! Аз бях един от първите, още на 26-27 февруари, който се обяви против тази война и настоях за незабавно примирие и бързи преговори за траен мир. Това не се случи. Това първо.
Второ, България трябва да бъде коректен съюзник на ЕС и на НАТО, за да бъдат коректни и те към нас. Ние трябва да имаме правото на собствено поведение при конкретни ситуации. Да, ние подкрепихме войната в Ирак. Бях против тогава. Но България подкрепи. В Афганистан също бяхме неотлъчно до нашите партньори. Бях против войната в Югославия и бях прав.
И съм сега против войната в Украйна, защото ние сме на границата между два славянски народа. Ние не трябва да взимаме отношение, още по-малко да изпращаме въоръжение или пък даже има призиви да изпратим жива сила. Чух го от няколко генерали, които са абсолютно прави, че тези, които най-много надуват фанфарите за изпращане на войници, няма те да отидат или да изпратят децата си.
– Допускате ли, че можем да стигнем до такъв момент – нашите съюзници да ни поискат жива сила?
– Може да ни го поискат и ние да откажем. Ние може морално да подкрепяме Украйна, но нито стъпка повече от това, което досега сме направили! И не бива да има промяна в позицията от решението на парламента досега. Защото след тази война, дано по-скоро отмине, ние ще трябва да живеем в мир и разбирателство с тези народи, както е било през вековете.
– Прави ли Ви впечатление, че ГЕРБ взимат една малко ястребска позиция?
– Не малко, за мен е изненадващо подчертано ястребска. Изобщо тази теза – да правим евроатлантическо правителство, е измислена. Това е измислена червена линия, която цели да отстрани изкуствено някои възможните стълбове на бъдещото правителство.
– А тя не е ли да се докажем на нашите евроатлантически партньори?
– Може ли да ми позволите тази нескромност – аз като президент заедно с царя като премиер подписахме договора за ЕС. Аз подписах указа за членството ни в НАТО. И съм дал сериозен личен принос в постигането на тези цели. Аз запазвам тази евроатлантическа ориентация, но това не може да ме накара да се обърна и да се настроя против традиционни наши партньори като народи.
Нека да сме наясно – българите не приемат тази война. И тук не искам и не е в мой стил да упреквам медиите, но сутрин ставам и превъртам всички канали на телевизията от най-западните до най-източните – и виждам, и слушам само една позиция. Искам да черпя истината от различни източници, дори противоречиви понякога.
Не бива да задълбочаваме това разделение, и без това българският народ е разделен по много показатели – социални, политически, сега да го делим и по линия – русофили, русофоби, приятели на Украйна, противници на Путин. Какво е това – ще депутинизираме? Кого?
– Другата голяма тема, която ни разделя, е връщането на хартиената бюлетина. Според Вас трябва ли да има корекции в Избирателния кодекс, трябва ли да се върне хартиената бюлетина?
– Аз съм правил избори през целия преход, макар че никога не съм се занимавал с технологията на изборите, занимавал съм се с организацията. Не мога да си представя, че партии, които са отдавна и не толкова отдавна, но са били в управлението, може да се оправдават с характера на гласуването – те трябва намерят начин да контролират изборния процес. Нека специалистите да кажат, но аз съм за това – да се съчетаят машинното и хартиеното гласуване и да се даде възможност на всеки избирател да направи своя избор по начина, по който той реши. Но това не бива да е оправдание и ключова тема при формирането на правителство.
– Точна това се получава. Хартиената бюлетина като че ли става фактор за съставяне на правителство. При избора на Вежди Рашидов и в тежките спорове между лидерите в парламента Кирил Петков влязъл при БСП и буквално ги рекетирал: „Оттеглете законопроекта за хартиената бюлетина и ние ще подкрепим Вигенин“. Това какво означава?
– Това е толкова неполитически, толкова наивно, че чак не ми се коментира. Но това е неговият стил. Същият този Кирил Петков се държи така безпардонно от самото начало.
НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА И ИМПИЙЧМЪНТ НА ПРЕЗИДЕНТА
– Смятате ли, че ще има един ден наказание за нарушаването на Конституцията от страна на Кирил Петков и влизането му във властта?
– Не вярвам. Аз недоумявам, че този въпрос мина и замина и вече се забрави. Обадиха се няколко души, аз бях един от тях, видни конституционалисти казаха, че това е безобразие и всичко заглъхна. Ще припомня, че в годините назад имахме сходен случай. В началото на прехода имахме един кандидат-премиер Петър Бояджиев, когото изпратихме с решението на БСП за номинирането му при президента д-р Желев. Желев обаче му откри второто френско гражданство и ни го върна. Ние се извинихме за грешката си и го оттеглихме. Да не би да сме били по-малко хард? Можехме и ние да протестираме, да се опитваме да налагаме позиция, не го направихме. Конституцията, дали е добра или лоша, а тя е добра, трябва да се спазва!
– Конституционалисти ми казаха, че по този случай няма давност да се иска импийчмънт на Радев. Възможно ли е това?
– Чисто конституционно не мога да го коментирам, но политически – въпросът отдавна е отминал и вече забравен. Вече никой не припомня това на самия Кирил Петков, какво остава на президента. Битият си е бит. Но това създава нихилистично отношение към Конституцията и към законите. Ако един премиер не спазва Конституцията и законите, защо да очакваме това да се случи с обикновения гражданин, с хората на стадионите, в училище, по пътищата?
– Наблюдавате ли атаката срещу главния прокурор Иван Гешев и на какво я отдавате?
– Наблюдавам я. Виждам елемент на самоцелност. Ако върна лентата назад, хората от този политически спектър, винаги са се борили против действащия главен прокурор, дори когато е бил излъчен от тях и винаги са искали да поставят някой съвсем техен човек.
– Послушен?
– Няма послушен! Когато човек бъде оставен на това място, с такава власт, по-добре да бъде оставен да работи. Разбира се, там, където може да се подскаже – да, но хайде стига сме се противопоставяли – само, за да сменим някой човек със свой. Това не е смисълът на прехода
ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА Е ПРЕД РУХВАНЕ
– А кой беше смисълът на прехода?
– Смисълът на прехода е в няколко посоки. Първо, да направим една ефективна действаща политическа система. И тя на моменти беше така, но сега ерозира и е пред рухване. Представете си още 1-2 кръга избори – какво може да накара хората да вярват на институциите? Политическата система има една добра Конституция като основа, държа на това, може би с малки корекции, които могат да бъдат направени. Икономическата система с един погрешно заложен модел – на моменти имаше корекции, имаше движение напред, но вижда се, че не дава добри резултати. Ние затова продължаваме да говорим за предстоящия край на прехода.
– Който така и не идва.
– Зависи от критерия. Ние сме член на ЕС, една цел е постигната и то голяма. Проблемът е в липсата на лидерство, в дефектността на партийно-политическата система. Навремето, ако си спомняте, през 2008 година аз предизвиках една дискусия за промяна на модела – регистрацията на партиите, финансирането на партиите. Някои корекции бяха направени, но крайно недостатъчни, затова продължаваме да си мърморим и да си говорим за корупция на партиите, да си говорим за това, че имаме безброй партии, които съществуват само, за да вземат някой лев на изборите. Промяна на модела, може би дори по-радикална, предполага една дискусия, която може да бъде инициирана от президента.
– Понеже казахте, че политическата система е пред рухване, това ще ни изправи ли пред президентска република. Виждате, че напоследък се чуват гласове в тази посока.
– Гласове има, но почти всички основни фактори са против. Не виждам как ще се събере мнозинство, за да се преобърне системата – защото това е поврат в Конституцията, дори ако става дума за полупрезидентски режим, каквато е Френската република. При нас и това не може да проработи. По-добре да мислим за оздравяването на парламентаризма, отколкото да променяме модела на републиката. Друг е въпросът, че може да се коригират някои от правомощията на президента – нещо, за което съм апелирал. Например – да има право на законодателна инициатива, ветото да се преодолява по-трудно, да има правото да подписва международни договори. Няколко такива позиции биха издигнали авторитета на президентската институция.
– Защо е толкова пагубно за нас президентска република?
– Защото, ако в парламента при наличие на противоречия, може да има баланс, кой ще балансира една личност в президентска република? Нямам предвид никого, утре може да дойде всеки начело на тази институция. И тогава – не искам да мисля какво може да се случи. Ще си мечтаем за този труден, сложен парламент.
ПЪТ КЪМ ШИРОКА ЛЯВА КОАЛИЦИЯ
– Казахте, че партиите трябва да се оздравят. Виждате ли как системните партии се износват и на тяхно място идват едни НПО-та, инженерингови проекти, в които няма никакви идеи. Това ли е европейското партийно бъдеще?
– Една партия може да е системна, но ако тя не се променя, ако няма идейно развитие, ако организационно не се укрепва, ако не се изведат най-добрите като лидери, тогава не може да разчита на стари лаври. Един риторичен въпрос – как върви идейният живот на политическите партии в България?
– Никак! Няма такъв.
– Никак, да. В Европа партиите имат голям проблем, в германската социалдемокрация тази дискусия вече се води. И затова и у нас трябва да започне.
– Предстои конгрес на БСП в началото на 2023 година. Искат да променят устава, да напишат нова програма. Ще успее ли БСП да се рефрешне?
– Аз ръководех екипа, който довършваше навремето програмата „Лилов“, тази фундаментална програма – това беше трансформацията на БСП, чието приемане беше отложено по личностни причини – сблъсък между стария и новия председател. Аз координирах екипа, в които участваха Александър Лилов, Чавдар Кюранов, Минчо Минчев – целият букет от личност и знам как протича този процес. Минахме през много тежки идейни спорове и накрая се получи добър документ. Не мина много време и на „Позитано“ 20 написаха нов. Сега ще пишат трети или не знам кой по ред.
БСП трябва да осмисли лявата идея, социалната. В последно време по конгресите и пленумите време твърде малко се обсъждаше лявото. Да, има леви идеи, но фундаментът ми се изплъзва. Опасявам се, че сега има твърде малко време. Онази програма се писа години и още година се доработваше.
Сега за няколко седмици, особено по Коледните и Новогодишните празници, няма как да се роди нова програма, може да се приеме някаква основа – програма декларация, ние това сме го правили и сме го привеждали в действие. Програмна-декларация, която като основа да позволи да поработят умовете, тук вече и по-опитните могат да бъдат полезни. И най-вече – това да бъде начинът, по който да се съберат различните виждания в левицата, защото твърде много се разпиляха – на личностна или на идейна основа.
– Смятате ли, че вътрешната опозиция може да се пребори с Нинова?
– Не ми харесва това „да се пребори”, въпреки че очевидно има борба. Борбата е от двете страни. Даже бих казал, че тя ги бори в не по-малка степен, като просто ги гони. Само да припомня, че по мое време при наличието на 4-5 мощни идейни движения, нямаше един наказан, изключен – през ум не ми е минавало.
– Затова пък Вас ви изключиха!
– Мен ме изключиха, да. Изключиха един куп хора. Трябва да се намери начин да се приобщят наново, не знам в каква форма, може по-дипломатично, по-елегантно в началото, а защо не и да се приберат в рамките на самата партия или една голяма лява коалиция. Вие знаете, че „Коалиция за България” беше голяма лява коалиция с 16 партии.
– Такъв процес на приобщаване на отлюспените имаше и в ДПС. Всички изгонени в един момент Доган ги призова да се върнат. Нещо такова ли предлагате казвате сега?
– Да, и то по най-деликатния начин. Разбира се, първо едната част да се приберат в БСП, другата – да бъдат приобщени в рамките на широка лява коалиция, защото лявото в момента е разпокъсано
– Това е много сериозен процес, за който се иска силно лидерство.
– Спомнете си Лесидренския процес – той продължи 3-4 години, за да се стигне до лявата коалиция. Тя доведе първо до пробива на местните избори през 1999 година и после до победата на президентските избори през 2001 година. Ще дам още един пример. Тогава измислихме „Клуб 100“, в който включихме най-ярките интелектуалци, които можехме да привлечем. Списъкът, поканата, писмото го написах и аз и го подадох на д-р Дертлиев, светла му памет, да го подпише. Това беше акт на уважение. Приобщихме и Кръстьо Петков, и други – но така, че всеки да се почувства важен за този процес, независимо кой колко хора като бройка привнася в тази формация. Силата на една коалиция не се измерва в математическия брой от електоратите. Това, което навремето си приказвахме: „Много сме, силни сме”, трябва да се реализира като качество, като сила и тежест на имената.
КАРМАТА – НЕНУЖЕН В ПОЛИТИКАТА СЛЕД ДВА МАНДАТА ПРЕЗИДЕНТ
– Много може да се учат политиците от Вас, г-н президент. Има едно изречение, което ме впечатли в книгата Ви. Казвате, че след всичко, което сте направил за българската политика на „Позитано” 20 сте чул тежки думи за себе си, а на „Дондуков” 2 – все едно, че не Ви е имало. Каква е тази карма на един политик-държавник, който се разделя с политиката млад, който е дал много за страната и в същото време остава ненужен?
– Човек трябва да може да понесе една подобна тежест. Аз не съм единственият. Това е явление, което се случва по цял свят. За съжаление, българската Конституция има ограничения на президентските мандати. Ето, сега в Бразилия президентът Лула е напът да се завърне мощно, след като мина и през затвора дори. Истината е, че в последно време забелязвам интерес към. Бях поканен на форума за азерския газ, за наградата на „Джон Атанасов” на „Дондуков” 2 -също. Редица другари, приятели, съратници от БСП на ръководни или не на постове, се обаждат, съветват се. Говорим си за програмите, за уставите. Ние този път сме го минали. Там, където отиват някои, аз съм се върнал. Ако някой прецени, че мога да бъда полезен- да заповяда. Но непоискан акъл, както казва народът, не давам.
– Как минават дните на един президент „в пенсия“?
– Чета, пиша. Пожелал съм си нещо в книгата: да мога цялата тази немалка президентска библиотека, която е най-богатият архив, да мога да я прочета. В България има два безспорно богати архива – единият е на Монархическия институт, който обаче е на трима царе, другият е моят.
– Говорите за личната Ви библиотека и архив?
– Да, имам десетки хиляди документа, които съм съхранил лично. Съхранил съм подготвителните материали за много събития и това от историческа гледна точка е особено важно. Една реч, която се готвя да изнеса, съм я писал 7-8 пъти. Всичките варианти са запазени, за да може един историк да хване генезиса на мисълта, не просто редакторската работа.
Подреждам си библиотеката, чета си и съм си пожелал всичките книги, които съм събрал и накупил да ги прочета – това е много амбициозно пожелание, дано ме чуе Господ! Пиша и няколко книги.
Гледам много внуци, да са ми живи и здрави! И се ядосвам – от сутрин до вечер, гледайки телевизиите – вероятно съм един от малкото, които са изгледали целия дебат за избора на председател на парламента, и други такива събития. Вече като включа телевизора и като видя кой предстои да говори, знам какво ще се чуе. Няма кой да ме изненада. Чакам да се появи смислена формация или да се преобразува някоя от досегашните. Против съм все нови и нови да се пръкват – видяхме ги новите. Трябват идеи …
– Малко тъжен е този наш разговор.
– Не, трябва да бъдем оптимисти. Ако един политик, една формация не дава надежда и оптимизъм на хората, няма смисъл от тяхното съществуване на полето на политиката.
Затварям касетофона.
И поглеждам към последната страница от книгата на Първанов „Пътуване към паметта“. Там е записано:
„Моята клетва е в името на националното помирение и съгласие. Помирение, при което всеки ще поеме своя дял от националната гордост и болка. Нека и ние най-после да признаем правото и дълга на всеки по своему да е обичал Отечеството и да оставим историята да даде своята обективна оценка.
Днес трябва да разберем, че място за идеологеми в отношенията ни няма. Аз отказвам да водя нечии чужди закъснели битки в миналото, в никакъв случай не бих направил президентската институция заложник на подобни битки.
Управление чрез максимално съгласие е формулата, която съм предлагал от началото на прехода. Това е формулата на успеха и днес“
