От близо две години, откакто Бойко Борисов и ГЕРБ не управляват, главният прокурор Иван Гешев не замръква, без да е уведомил обществото, че е жертва.
Ако ставаше дума за някой безправен човек, можеше и да получи съчувствие. Случаят обаче не е такъв – говорим за единствената длъжност в държавата, над която е само Господ, както навремето точно го формулира главният прокурор Иван Татарчев, а и самият Гешев потвърди, като се характеризира като „инструмент на Господ“ (с червен конец на китката).
Изключително любопитно е защо действащият главен прокурор, приема толкова лично задължението на България да изпълни решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от есента на 2009 г. Тогава по делото „Колеви срещу България“ беше установено, че
който и да е на този пост в България, е недосегаем,
което противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, по която България е страна. Управлението на Борисов забави колкото можа промяната на това положение, но след серия от критики, както от Съвета на Европа, така и от Европейската комисия, която дори включи това като условие за отпускане на средства на България по Плана за възстановяване и устойчивост, се видя, че вече не може да се отлага.
Затова създаването на механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор стана първостепенна задача за изпълнителната и законодателната власт. От две години обаче по пътя й се поставят всевъзможни препятствия, като в момента процесът отново спира, защото парламентът ще бъде разпуснат. Дали и кога ще се стигне до приемане на второ четене – може само да се гадае.
На този безобиден фон
на действащия главен прокурор му е „много вътрешно„,
ако перефразираме Борисов. А не трябва.
През есента на 2009 г., когато ЕСПЧ се произнася по делото „Колеви срещу България“, Иван Гешев е едва за трета година служител на държавното обвинение – по това време е районен прокурор, командирован в Софийската градска прокуратура, според официалната му биография. Преди това е бил 10 години в Столичното следствие, където работи заедно с прочутите днес бивши следователи Делян Пеевски и Петьо Петров, известен с валутния си прякор. Това не му пречи да твърди, че видял Пеевски „само веднъж – при снемане на обяснения преди 4-5 години“, а посочването на обратното било „болшевишки пропагандни клишета“.
За Петров не обелва и дума – а вече над две години и половина не е известно прокуратурата да прави каквото и да е по престъпната схема за завземане на частен бизнес от висши прокурори и следователи, известна като „Осемте джуджета“.
Очевидно е, че през 2009 г. съдът в Страсбург не е визирал точно Гешев, когато се е произнасял по делото на семейство Колеви, и че висящото задължение на България не е с оглед персоната му, а заради противоречие на българската правна уредба с базовия европейски многостранен договор, който защитава правата на гражданите.
Казусът е принципен и никак не е сложен, въпреки че действащият главен прокурор обикаля села и паланки, училища и университети в опит да убеди колкото се може по-голяма аудитория в обратното.
Пропагандната обиколка на Гешев, която редовно минава и през парламента, и през телевизиите, се състои в неуморно повтаряне, че изпълнението на европейското задължение на България е опит за политическо овладяване на съдебната система и има за цел неговото лично отстраняване от поста.
Твърди, че Планът за възстановяване и устойчивост няма отношение към българския главен прокурор, както и че „за първи път се прави в ЕС закон за Иван Гешев“. Всъщност е точно обратното. Приемането на закон за търсене на отговорност на главния прокурор е условие по плана, а въпросният закон не се прави персонално за Иван Гешев.
Не пропуска да изтъкне, че поправките противоречат на конституцията, въпреки скромните си познания в тази област. Не се притеснява и да заявява, че бил говорил с върховни съдии и никой от тях „не искал да си причини“ да го разследва – нещо, което на някои би могло да им прозвучи и като заплаха.
Както се казва: гузен негонен бяга
От какво се бои Иван Гешев, когато говори небивалици за правилата, одобрени от Венецианската комисия, Съвета на Европа и Европейската комисия, и тръби наляво и надясно, че реформата се прави от хора, които не разбират? Защо е този страх, че ще бъде отстранен и разследван? Нали е перфектен? Нали от него нищо не зависи?
Защо се чуди „дискриминация ли е, привилегия ли е“? Нито едното от двете – елементарна справедливост е, равенство пред закона заедно с останалите граждани, които:
– ако станат жертва на престъпление, не могат да обжалват в съда, ако прокуратурата бездейства
– по всяко време прокуратурата може да им повдигне обвинение, за каквото реши, и да ги обяви за престъпници, въпреки презумпцията за невиновност. Може също да ги държи в ареста максимално дълго
– дори съдът да ги оправдае или прокуратурата да се откаже от обвинението, антикорупционната комисия вече ще им е наложила запори и възбрани на имуществото и ще ги тормози години наред, ще съсипе и бизнеса им
От това ли се притеснява главният прокурор – някой да не го третира като гражданин?
Или от закона за търсене на отговорност се бои цяла група, оцеляваща посредством безнаказана търговия с влияние?
Като започнем от зависимото от главния прокурор мнозинство във Висшия съдебен съвет, минем през депутатите на ГЕРБ, един от които не се посвени да заяви в парламента, че прокурорът Колев си е заслужил убийството, и стигнем до управлявалия 12 години премиер, който прекара по-малко от денонощие в ареста.
Защото без главния прокурор ще се лишат от ролята му на политически пропагандатор?
За капак вече и в САЩ се надигат гласове българският главен прокурор да бъде санкциониран заради съмненията за корупция и пренебрегването на санкциите, наложени по закона „Магнитски“. И молитвените закуски едва ще помогнат.
Автор: Светлана Георгиева
Източник: „Дневник“
