Близо четвърт милион евро са наложените от държавата глоби за спекула в Хърватия само за седмица. Това е резултат от безапелационните действия на властта в Загреб срещу търговци и производители, срещу компании, които, в нарушение на действащия защитен закон, си позволяват необосновано вдигане на цените на стоки и услуги, помпане на инфлация, използвайки конспиративно въвеждането на еврото в Хърватия. Защитният техен закон, съответно на плана за замяна на куната с евро, бе приет там през май миналата година.
Хърватия стана официално член на еврозоната на 1 януари 2023 г., на същата дата страната се присъедини и към Шенген.
Защитата на потребителите бе и остава основен принцип на действие в националния план на държавата за въвеждането на еврото. Действат „Бизнес етичен кодекс“, въведен от властите, който гарантира, че преобразуването на цените в евро се извършва справедливо и без неправомерни увеличения на цените. Работят системи за наблюдение на пазара, надзор върху търговци и доставчици и за санкции. И те наистина работят.
Под специален контрол в преходния етап на преминаването към еврото са цените на 103 предварително определени „често купувани продукти и услуги“ – изключителна защита за най-уязвимите потребители.
Още в първата седмица на януари в страната бяха установени и огласени като нарушители (спекуланти с цени) близо 30 на сто от първо проверените 2 000 обекта. Дни по-късно над 40% от фирмите се оказаха в огласения негативен списък на нелоялни пазарни играчи и подлежащи на санкция. Доказано бе изкуствено повишаване на цените в диапазон от 9 до 36%, в единични случаи и над 100%.
Съответно на закона Държавният инспекторат в Хърватия издава първо предписания на търговците или икономическите оператори за отстраняване на ценовите несъответствия. Следващата стъпка са глобите, които са доста солени.
Глобата за фирми е около 30 000 евро и до 1 900 евро за индивидуални търговци.
Други инструменти на държавата срещу спекулата са отмяна на досегашни субсидии за компаниите, вкл. за ток, налагане на нови данъци на нарушители на разпоредбите за прехода от куна към евро и др.
След първоначалния януарски скок на много цени в Хърватия, доказан вече от държавните контролни органи като спекула срещу еврото, в края на месеца вече е факт връщането на цените на много (доскоро поскъпнали ) стоки и услуги в старите параметри от декември 2022-а.
„Ние въведохме еврото, за да подобрим благосъстоянието на Хърватия и на нашите граждани, а не обратното“, коментира преди дни на международен форум в Загреб министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович и изключи вариант „игрите на някои икономически агенти с цените и потребителите“ да опорочат направеното. Приемането на еврото значи политика без валутен риск, намаляване на лихвените проценти, повишаване на рейтинга на страната и широко отворена порта за повече инвестиции, повтори Пленкович.
Спекулата е сериозен проблем в България, който ние трябва да адресираме спешно преди влизането ни в еврозоната, заговори по темата с цените, помпането на инфлация и сивия сектор и служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в края на седмицата. Уточни, че се налагат и у нас „много ясни действия и проблемът не трябва да се неглижира, за да бъде защитен крайният потребител“.
Проблемът у нас обаче системно се неглижира. Факт. Всички власти дремят. По едни или други причини.
Българският проект за закон за защита на еврото е държан на трупчета от служебното правителство на Румен Радев от месеци и не влиза в Народното събрание. Отделен въпрос е, че и самият нормативен акт ( нищо общо с хърватаския) е, меко казано, недъгав в частта за защита на потребителите срещу вредителски ценови игри.
Парламентът също нехае, той отдавна говори и гласува само предизборно и само си чака края, до който остава не повече от седмица.
„Има едни 500-600 хил.гласа, които са директно ангажирани и директно печелят от това, нещата да останат такива, каквито са и да стоим блокирани“, предупреди в неделя (29.01.23 г.) по националното радио Асен Василев, последният редовен финансов министър и вицепремиер ( кабинета „Петков“).
Същевременно встрани от институциите, по улици и медии, вместо действия срещу ценовата спекула (по хърватски), върви, пак по думите на Атанас Пеканов, „лъскава и стройно организирана“ кампания за референдум срещу еврото.
Миксът властово бездействие/безхаберие и изборджийски референдум против еврото, определено, е опасен за днешна България, сигнализират експерти и у нас, и отвън.
Пропагандата против еврото е работа на „хора с неясна репутация и странична мотивация, които целят едно: всяване на паника“, коментира наскоро темата ексминистър на финансите – Владислав Горанов. Рискът от приемането на еврото не е за хората, за потребителите, а за сивите играчи, които имат интерес да пречат, които ще трябва да извадят парите и да ги „изсветлят“, каза Горанов.
Още светлина по ставащото хвърля и друг висш финансист, бивш зам.министър – Любомир Дацов: “Застой и бавене, разчистване на канали за още по-големи спекулации, това е същинската игра“, предупреди Дацов. И иронично, но и с възмущение от всички плашила, които се размахват срещу еврото, допълни : „Грозно е да се използват първичната реакция на страх у хората и безсилието пред цените. Но, уви, има балъци и е трудно човек да се въздържи…“.
Трудна за оспорване констатация, наистина. Особено в актуалния нашенски сериал…избори, избори и пак избори. Следва продължение. И това, май, е единственото сигурно към днешна дата за България. Случаят с Хърватия е друг. Тя е вече и в еврозоната, и в Шенген, макар да влезе в Европейския съюз шест години след нас.
PS: Апропо, Хърватия никога не е била обект на допълнителен мониторинг в областта на провъсъдието и корупцията.
Автор: Микаела Въжарова
Източник: debati.bg
