Протестният вот „Не подкрепям никого“ няма да влияе на резултатите на парламентарния вот на 2 април. Той ще влияе само върху определянето на избирателната активност, за да не се вдига изкуствено 4-процентната бариера за влизане на партии и коалиции в Народното събрание, което би ощетило малките политически формации.
„Не подкрепям никого“ има най-голямо значение за избирателната активност, от която зависи дали решенията на следващи референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер. По закон, за да са длъжни българските власти да се съобразят с решението от национално допитване, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях са отговорили „Да“. Това означава, че след предстоящите парламентарните избори ще има нов задължителен брой за участвали в националните допитвания – колкото е броят на гласувалите на 2 април като това число ще важи до изборите за 50-и парламент.
На последните избори (2 октомври 2022) 87 618 българи са отишли да гласуват, за да покажат, че не дават гласа си за никоя партия или коалиция. Това е с над 50 хил. повече спрямо вота през ноември 2021, когато гласувалите по този начин бяха 35 745.
Протестен вот с „Не подкрепям никого“ ще може да се изрази и чрез хартиена, и чрез машинна бюлетина, след като на предсрочните парламентарни избори на 2 април в секциите с над 300 избиратели българските граждани отново беше върната възможността за избор как да се гласува. Това обаче няма да е единственият начин за изразяване на протестен вот, тъй като след промените в Изборния кодекс, прокарани от ГЕРБ, ДПС и БСП и на практика обезсмислянето на машинния вот, разписката от устройството за машинно гласуване ще бъде считана за бюлетина и ще се брои ръчно от членовете на секционните комисии наравно с хартиените бюлетини.
В същото време протоколът от устройствата ще има само контролна функция. Тези обстоятелства ще увеличат възможността за изразяване на протестен вот чрез съществуващите от години начини – чрез пускане на празна бюлетина, чрез надраскването ѝ с надписи или картинки или нарушаване на целостта ѝ.
Автор: Ралица Фичева
Източник: „Дневник“
