Тази история е разказана от очевидец, според който, може би е срещнал така наречения „скитник върколак“ от индианските легенди.
Той не посочва името на града, но е очевидно, че е някъде в САЩ, тъй като само там има истории за скитник – върколак (HiddenTruth.site).
Ето и неговата
история:
„Аз живея в крайградски район, където има много паркове с големи дървета. Затова винаги е доста сенчесто и прохладно. Много преди слънцето да залезе, тук става мрачно и тъмно.
В този ден, майка
ми ме помоли да отида в къщата на моя приятел и да взема някои от моите неща,
които бях оставил при него. Тази къща е недалеч от улицата и за да се стигне до
нея, трябва да се премине площадка, където обикновено има паркирани коли.
Беше рано вечерта,
около шест часа, но вече беше тъмно. Отивах към къщата на приятеля ми. Около
петнадесет минути по-късно, забелязах по пътя пред себе си малко дете на
велосипед. Не можех да преценя дали е момиче или момче, защото беше далеч по
пътя. Изведнъж до паркираните коли видях едно голямо черно куче.
Четете още: Легендата за адското огромно куче, убивало хора в църквите
Кучето беше голямо,
но много слабо, приличаше на хрътка. В същото време, то имаше дълга рошава козина.
Кучето седна на задните си крака и погледна към детето. Не ме забеляза.
От далеч не видях
нищо необичайно, но когато между мен и кучето останаха между 10 – 15 метра,
изведнъж осъзнах, че нещо не е наред с това животно.
Първо, задните
крака, на които седеше кучето, изглеждаха необичайно дълги за тялото му и в
същото време странно усукани. И второ, предните му лапи … Не, никога няма да
забравя това, което видях.
Предните му лапи
ритмично драскаха по земята. Всичко изглеждаше така, сякаш кучето с нетърпение чакаше
нещо и в същото време продължаваше да се взира в детето.
Тогава сигурно съм издал звук от страх и кучето го чу. Тогава това същество(върколак) бавно се изправи на задните си крака, в пълния си ръст и застана като човек! На външен вид то беше високо около 6 фута (182 см) или може би дори повече.
Осъзнах, че няма да
продължа пътя си. Внимателно се обърнах и бързо се върнах у дома, усещайки, че
се озъртам зад гърба си. Махнах се оттам безопасно, но все още не знам какво се
е случило с това дете.
В последствие следях новините, но не чух нищо за скорошен инцидент с малко дете. Осъзнавам и чувствам вина, че избягах, но усещането на ужас и страх бяха по-силни от мен …“
