Историята на Тина Реш – измама или истински полтъргайст …
От детството си Тина Реш е преследвана от някаква необяснима негативна енергия.
Като малка била изоставена от майка си, имала неразбираеми пристъпи на истерия, съучениците и се подигравали и няколко пъти обвинявали в кражби, а един ден, около нея започнали сами да се движат предмети.
Американката Тина Реш започнала да има проблеми още от ранна детска възраст. През 1969 г., когато е само на 10 месеца, майка и по неизвестна причина я отвежда в болницата и я изоставя.
Момичето е осиновено от съпрузите Джон и Джоан Реш, които живеят в Кълъмбъс, Охайо. Няколко години всичко е наред, но когато Тина тръгва на училище, започват да се случват неприятности.
Без видима причина, Тина започва да изпада в истерия, да крещи и да плаче. Други ученици започват да я обвиняват, че е откраднала техни вещи и ги е хвърлила на различни места.
Малката Тина бързо се превръща в аутсайдер на класа. По някаква причина съучениците и започват да я тормозят. Веселото и общително преди това момиче се превръща в намусено и депресирано дете.
Училищният психолог подозира, че истериите на Тина са причинени от физически наказания, на които е била подложена у дома, тъй като осиновителката и Джоан е много властна и строга жена. Въпреки това, в града всички смятат съпрузите Реш за образцово семейство. Факт е, че Джоан и съпругът и Джон били “професионални приемни родители” и около 25 сирачета преминават през семейството им без никакви оплаквания.
През 1984 г., когато Тина Реш навършва 14 години, нещата стават още по-странни. По-късно съпрузите Реш ще кажат на журналисти, че всичко е започнало, след като Тина е гледала филма на ужасите „Полтъргайст“ (Poltergeist). Те мислят, че гледането на филма по някакъв начин е повлияло на психиката на момичето.
Една вечер, няколко дни след гледането на този филм, Джоан Реш била в кухнята и приготвяла вечерята. Изведнъж, пред нея започнали да се случват различни паранормални явления. Светлината на лампите започнала да премигва, стрелките на часовника започнали да се въртят в обратна посока, а микровълновата печка и телевизора започнали да се включват и изключват сами.
Джоан се опитала да изключи електрическите уреди, но те продължавали да работят, дори когато тя извадила щепселите от контактите. Джоан не знаела какво да мисли и единственото нещо, което и хрумнало било, че става въпрос за токов удар в електрозахранването.
След няколко минути, странните явления обхванали цялата къща. Светлините навсякъде трептели, а електрониката се включвала и изключвала във всички стаи. Това продължавало, дори когато Джон се прибрал от работа. Той също помислил, че това е проблем с електрическата мрежа.
През следващите дни обаче, аномалиите в къщата на Реш продължавали с нова сила. Станало ясно, че в епицентъра на активността е Тина Реш. Всеки път, когато тя се разхождала из стаята, мебелите започвали да се движат, различни предмети се премествали от местата си, а чинии и телефони политали около Тина.
В същото време, предметите не само летели около момичето, но и често се опитвали да я наранят, като се блъскали в нея.
Един ден, тя се канела да седне на стол, но нещо невидимо я отблъснало със сила настрани. Друг път, когато Тина влязла в кухнята, чашите от масата полетели нагоре и се разбили със сила в стената до нея. След това същото се случило с чиниите.
Когато изплашената Тина изскочила от кухнята, а след това и от къщата, в дома веднага настъпила тишина и нито един обект не помръдвал. Това убедило съпрузите Реш, че проблемът е в момичето.
През следващите дни паранормалните явления в къщата продължавали и скоро целият град научил за тях. Започнали да пристигат местни журналисти, а репортерът Майк Хардин бил особено заинтересован от случая. Когато пристигнал в къщата на Реш, той лично видял паранормалните феномени.
Хардин и фотографът Фред Шанън, още не били влезли в къщата, когато един килим се издигнал сам от пода, долетял до Тина и паднал на главата и. После, когато момичето седнало на стол и се подготвило да отговаря на въпросите на журналиста, телефонът изведнъж отскочил от нощното шкафче, прелетял над коленете на Тина и паднал на пода с трясък.
По време на случката Шанън успял да заснеме един кадър. Поредицата от тези снимки все още се счита за едно от най-ясните потвърждения за съществуването на полтъргайст и по-специално паранормалната дейност, свързана с Тина Реш.
Хардин веднага се свързал с парапсихолога Уилям Рол и го помолил да дойде в къщата на Реш с молба да остане там няколко дни.
Четете още: ЦРУ декласифицира документи за паранормални експерименти в СССР
Рол се съгласил и след наблюденията си стигнал до заключението, че предметите в къщата се движат сами, но всичко това се случва в момент, когато никой не гледа местещият се обекта. Тоест, можете да гледате телефона в продължение на 10-15 минути и той няма да се помръдне, но е достатъчно да погледнете встрани за няколко секунди и телефонът полита встрани.
Всичко това било много странно и неразбираемо.
Заедно с Рол в къщата останал да прекарал тези няколко дни и фотографа Шанън. Отново и отново се опитвал, но така и не успял отново да заснеме полтъргайста в момент на неговото действие.
Поради факта, че нито парапсихологът, нито фотографът са разбрали нещо, се разпространяват слухове, че всички тези явления са просто „шега на тийнейджърка с лошо поведение“.
Теренс Хайнс, професор по психология в Университета Пейс (Pace University) в Ню Йорк, пише:
“Полтъргайстът в къщата на Реш беше толкова неуловим, че никой никога не видя обект да започне да се движи сам. По-специално, това беше отбелязано от фотожурналист, който установи, че ако наблюдава обекта, той упорито не се движи.
Една от снимките, които той направи, беше разпространена от Асошиейтед прес и широко рекламирана като доказателство за реалността на явлението. Но, при по-внимателно проучване на фотографските доказателства в този случай, може категорично да се каже, че Тина е фалшифицирала инциденти, като просто е пуснала телефона , когато никой не е гледал.“
Въпреки това, парапсихологът Уилям Рол все още частично вярвал, че това не е някаква шега. Той разглежда случая с Тина Реш и „повтарящата се спонтанна психокинеза“. Рол твърди, че Тина притежава „специална психическа енергия, чиито емисии се случват несъзнателно за нея“.
Тогава, той моли невролог в болницата да прегледа момичето, подозирайки, че Тина може да има някаква мозъчна аномалия, но лекарят не открива нищо необичайно.
Историята на Тина Реш започва да се публикува все по-често във вестници и списания. Все повече парапсихолози, изследователи на аномални явления и журналисти посещават къщата на Реш.
В един момент, този случай заинтересува Джеймс Ранди (James Randi), известен през онези години като изобличител на всякакви фокусници и екстрасенси. Той пристига в дома на Реш, но по някаква причина не е допуснат да влезе в къщата. Това поражда нова вълна от слухове, че цялата история е фалшива.
Тогава упоритият Ранди решава да проучи внимателно снимките, направени в къщата, и скоро стига до заключението, че и Тина, Хардин, и фотографът Шанън действат съгласувано, създавайки умишлена измама.
Рол обаче заявява, че странните явления в къщата на Реш се случват, и когато Тина не е в къщата, така че вярва, че става въпрос за нещо паранормално. Въпреки критиките, той продължава да изучава Тина Реш още цели 8 години, опитвайки се да разбере дали самата тя има някаква „сила“ или всичко е свързано с полтъргайст.
В лабораторията си в Джорджия, Рол моли Тина да извърши определени тестове и в крайна сметка стига до заключението, че Тина е необичайно податлива на електричество. Освен това, той изразява теория, че поради магнитна буря в атмосферата на Земята определени психични сили са били отблокирани в Тина.
През всичките тези 8 години, полтъргайстът постепенно намалява своята активност, докато един ден напълно изчезва.
Впоследствие, Тина Реш се омъжва, като в същото време променя името си на Кристина Бойер, и има дъщеря на име Амбър Бойер. Развежда се два пъти. През 1992 г., 3-годишната Амбър умира. Предполага се, че причината е физическо насилие от страна на тогавашния партньор на Тина – Дейвид Херин.
Херин и Тина са арестувани и обвинени в убийство, което ги заплашва със смъртно наказание.
По това време тя все още има голяма подкрепа от Уилям Рол, който я убеждава да сключи споразумение за признаване на вина в замяна на намалена доживотна присъда. По ирония на съдбата, Херин, който е заподозрян, че е намушкал детето до смърт , е получил само 22 години и е освободен на 16 ноември 2011 г.
Това е трагична бележка към основната история, но тя напълно се вписва в разказа, тъй като никога не е било изяснено какво се е случило с детето. Тина обвинява Херин, а той хвърля цялата вина върху нея.
