Намираме се в странна ситуация – предсрочните парламентарни избори наближават, но кампания (поне в точния смисъл на думата) няма. По медиите се появяват някакви представители на партии и коалиции, нападат се помежду си, понякога почти стигат до бой, но не говорят на хората. Повтаря се познатата картинка от последните парламенти – разправии, ругатни, скандали, тъпо упорство.
Виждаме и някакви срещи с избиратели, но залите пълнят единствено ГЕРБ и ДПС, което може да се обясни с мотивацията на твърдите им електорални (по-скоро клиентелистки) ядра. Съвсем естествено се формира предположението, че
партиите въобще са отписали основната част от избирателите,
които трябва да бъдат убеждавани, и вече разчитат единствено на най-преданите си привърженици. А тях, както е известно, е нужно да подгряваш, а не да убеждаваш. Един син или червен утлрас не търси логика, а емоционален дразнител, при това все по-силен (заради ефекта от привикването).
Тъй като изборното състезание се превърна в премерване на силата на твърдите ядра, повечето политици заложиха на все по-крайни негативни, отричащи опонентите послания. Никой не казва какво точно и как ще направи, всичко е съсредоточено върху злините, сторени от конкурентите. В допълнение, почти всички се хвалят със стари неща, които или не са направили, или не са за хвалене. Упованието на късата обществена памет е наистина шокиращо.
При това положение, чувствайки се ненужна и отчуждена, голяма част от обществото не обръща внимание на предизборните махленски крамоли. Както показа едно импровизирано проучване, 20% от запитаните въобще не знаят, че след две седмици ще има избори. Може и да знаят, но показват, че не искат да имат нещо общо с това. Продължава утвърждаването на
едно уникално българско политическо изобретение
– избори без избиратели (или поне с колкото е възможно по-малко). Партиите се вайкат заради спадащата изборна активност, но всъщност правят така, че този процес да се засилва.
Тогава какво ниво на участие в изборите на 2 април можем да очакваме?
Нека припомним, че на последните избори през октомври 2022 г. бе регистрирана рекордно ниско участие – 39,4 процента. Социологическите проучвания засега предвиждат аналогична активност. Проучванията в началото на кампанията сочат очаквано участие около 39-40%, но трябва да имаме предвид, че през последните години реалната активност неизменно е по-ниска от декларираната. Поради това нищо чудно да сме свидетели на поредното (но вероятно не последното) дъно.
Наистина, някои експерти уверено прогнозират обратното – ръст на активността. Професор Михаил Константинов говори за „поне 300 хиляди избиратели повече“ (т.е. за гласували 2,9 млн. българи). Доцент Стойчо Стойчев е малко по-умерен и предвижда завръщането пред урните на 200 хиляди гласоподаватели. Цитираните, а и други познавачи на българските избори се мотивират главно с влиянието на приетите от последния парламент промени в Изборния кодекс, по-конкретно връщането на гласуването с хартиена бюлетина
За никого не е тайна, че единствената причина за горепосочените изменения бе не грижата за „свободата на избор на българските граждани“, а разчетът, че с помощта на тази техническа промяна
ще бъде извлечена конкретна електорална полза.
Едни (ГЕРБ и ДПС) твърдяха, че машинното гласуване е довело до манипулиране на резултатите в полза на опонентите, други (БСП) – че техническата сложност е уплашила и отблъснала значителна част от избирателите им.
Истината е, че гласуването с хартиени бюлетини дава много по-големи възможности за изборни измами, както по отношение на типичните донори на купен вот, така и при броенето и отчитането на гласовете. Именно поради второто обстоятелство бе прието и изменението за електронно наблюдение и записване на работата на секционните комисии след края на изборния ден. Но тази промяна бе толкова недомислена, че ще доведе единствено до голямо забавяне, изнервяне и хаос на всички нива на изборната администрация.
Естествено възниква въпросът: кой ще спечели повече от очертаващата се комбинация от ниска активност и „хартиено“ гласуване? Тук социологическите изследвания не могат да помогнат, тъй като контролираният и купеният вот не могат да бъдат уловени с такива конвенционални средства. Ако съдим от печалния исторически опит, преимущество ще имат партиите, които имат едновременно сериозни финансови ресурси, работещи организационни структури, влияние в местната власт и
отработени практики с мрежите за търговия с гласове.
По силата на тези аргументи вероятно предимство ще получат ГЕРБ и ДПС, а БСП едва ли. Корнелия Нинова ще трябва да измисля ново оправдание за поредния сериозен изборен провал.
Основната причина за ниската и спадаща електорална активност обаче не са техниките и процедурите, а задълбочаващото се разочарование от политическите партии. Повечето от днес действащите партийни формации са безнадеждно изхабени и не са в състояние нито да правят аргументирана политика, нито да водят съдържателна комуникация с обществото, нито да излъчат способни и почтени лидери. Заблатяването на партийното пространство се е превърнало в необратим процес на гниене, който прекратява достъпа до политически кислород. Ако прибавим факта на видимите симптоми на страх и безпомощност, картината се избистря до безпощадност. Нов прилив на активност и участие може да има не чрез технически, а чрез политически средства.
Типична илюстрация за това положение и за съответните нагласи на голяма част от българите дава
предпочитанието към опцията „Не подкрепям никого“.
На последните избори тя бе предпочетена от почти 4% от гласувалите, а някои социологически проучвания очертават вероятност този дял да нарасне на 2 април. Някои експерти определят този вот като непродуктивен и дори като „избор на идиоти“, но това говори не само за политическа неграмотност и грандоманско самочувствие. Така наречените „идиоти“, вместо да си останат у дома или да излязат „за гъби“, си правят труда да идат до урните и да чакат на опашка, за да изразят отношението си към системата като цяло, а не към отделни нейни представители. Защото важното в случая е посланието „Не подкрепям никого от тези партии и политици“. Това е само една кратка междинна фаза към промяна на поведението, когато се появи нещо ново, достойно за подкрепа.
А новото неизбежно ще се появи, защото старото вече не работи.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
