Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
„Продължаваме промяната“ дойде на власт с обещание, включено в името си. Заеха претенциозната поза, че с участието си в служебните кабинети на президента Радев именно Кирил Петков и Асен Василев са започнали промяната. Безспорно ГЕРБ надробиха доста каши и срещу тях се оформи обществено мнозинство, което искаше да види хората на Борисов на резервната скамейка.
Но „Продължаваме промяната“ и нейните кукловоди надцениха историчността на собственото си съществуване и от ден първи започнаха системно да пресоляват манджата.
Като се почне от неадекватното поведение на Кирил Петков, който говори български, сякаш изваден от Google Translate, мине се през шуробаджанашките назначения и скандалите, които станаха ежедневие, изглежда управляващата четворна коалиция е на път да изчерпи житейския си път.
Ако можем да резюмираме, до момента управлението направи доста неща, малко от тях качествени, за съжаление. Един от важните атестати за изначално проваления управленски конструкт беше, че буквално дни след полагането на клетва на правителството, президентът Радев, който имаше водеща роля въобще да знаем кой е Кирил Петков видимо охладня към новоизлюпените управленци
Когато този, който те е изстрелял в голямата игра, се откаже от теб, значи май наистина не си за тази работа. Но извън вътрешнополитическите престрелки, имаше няколко особено забележителни провала, които следва да се отбележат.
На първо място Македония. Отношението на Кирил Петков по македонската тема е като на чужденец, който не разбира какви са разломите между нас и Скопие.
Може би част от причините затова са, че Кирил Петков наистина е чужденец или поне беше такъв до скоро. Прочее, към онези, които с жар и плам защитаваха двойното гражданство на Петков – къде сте сега да ви питам не ви ли е малко срам? Какво очаквахте, че ще стане, че човек заклел се пред чужда държава ще дойде и ще реши нашите проблеми, имайки нашия национален интерес като висш идеал? Всяка наивност в политиката се наказва.
Македонското фиаско по всяка вероятност ще е краят на Кирил Петков. Не може с този плосък аргумент „натискат ме от еди-кое-си посолство“ да се измъкваме. В крайна сметка г-н Петков е премиер на суверенна държава. Не е лошо да се държи като такъв.
Ако един управленец е на място, няма да има никакво значение кой и как го „натиска“. Всеки може да иска всичко, но в крайна сметка ще трябва да се случи това, което е добро за държавата. Не може Македония да се държи враждебно с нас, да краде историята и самоличността ни, а ние да се правим на разсеяни.
Гърция, понеже е сериозна държава, може да си отстоява своето, даже накара македонците името да си сменят. Те фучаха, мрънкаха, но направиха каквото е редно. Да не би Гърция да не е съюзник на САЩ? Да не би да не може ЕС да ги натиска?
Ама гърците не си избират чуждопоклонници за управленци и затова няма значение кой как ги натиска. Гърция затова е сериозна държава, макар да не е много по- голяма от България – просто за тях е важен гръцкият национален интерес.
Друг шокиращ провал на кабинета беше шумно прокламираната борба с корупцията. Простете, но аз не видях нито едно сериозно доказателство, че някой се е преборил с каквато й да е било корупция; Напротив, има знаци, че корупцията си е сменила адресата, но не и че е преборена. Няколкото шумни ареста, включително на бившия премиер Борисов, останаха в общественото съзнание като поредния голям гаф.
Бивш премиер не се арестува, освен ако нямащ солидно подковано дело срещу него. Не може да влезеш, да го прибереш за една вечер и после да стане ясно на всички, че си го направил, за да можеш да се тупнеш по българо-канадските гърди й да кажеш „Ето, справих се с Борисов“.
С никакъв Борисов не можеш да се справиш, ако го героизираш по този начин. Просто е абсурдно. Впрочем като стана дума за Борисов, същият към момента си играе картите много добре.
Явно осъзна, че не трябва да се показва много-много, за да не консолидира опонентите си. Затова седи настрани и чака. Междувременно неговите хора в парламента са яростна опозиция, всичките му мрежи на влияние са впрегнати ежедневно да ерозират властта. А тя, милата, им дава повод след повод.
С това темпо много са няколко месеца преди Борисов да опита да се върне на бял кон. Аз, ако бях на мястото на Борисов, щях всеки ден да ходя Да паля свещ да остане Кирил Петков колкото може по-дълго премиер. Едва ли човек може да мечтае за по-добър опонент – дезорганизиран, хаотичен, видимо склонен да се поддава на външни влияния, човек, който за месеци загуби ореола си на „свежо ново лице“.
Като говорим за управленските несполуки, не бива да се пропускат и други две ключови неща – отношението към украинската криза и несполучливите опити да се справят с инфлацията. По отношение на Украйна страната ни зае най-възможно несполучливата позиция – разкрачената.
От една страна, за да не ядосаме коалиционните партньори
България се опитва да не дразни Русия. От друга страна, за да се натегнем на западните партньори, България се прави на активна по темата.
В резултат нито Западът ни уважава, нито Русия. В конфликт се заема позиция. Не може да стоиш безучастно и да се правиш на неутрален. Няма как да стане. Хем не искаме да изпратим оръжие на Украйна, с което да не дразним Русия, хем Кирил Петков инфантилно призовава да сме си даряли по една заплата за Украйна, с което само предизвиква напрежение и дразни хората. Просто умът да не може да го побере.
Относно инфлацията също следва да се кажат няколко неща. Вярно, казват феновете на ПП, инфлацията е външно внесена. Сигурно в известна степен е така. Но това не значи, че нямаш инструменти за справяне с нея. Инфлацията, по същество, е проблем на твърде многото пари в обръщение.
Какво може да се направи, за да се преодолее този проблем? Да се намалят парите в обръщение, разбира се. Как става това? Чрез вдигане на лихвения процент на Централната банка. Няма по-добро измислено средство за справяне с неконтролируемата инфлация.
БНБ, по подобие на други централни банки, е на нулев лихвен процент, т.е. място за увеличение – дал Бог. Вместо да предприемем тази мярка обаче, ние тръгваме да правим друго – наливаме още пари в икономиката, увеличавайки социалните плащания. Това е все едно да гасиш пожар с бензин. Няма да стане просто.
Като цяло ми се струва, че кабинетът върви към очаквания си край. Възможно е да има друга управленска конфигурация в този парламент. Възможно е да има и само смяна на премиера. Но при всички положения промяната е неизбежна. Законите на политиката и обществото действат безотказно – когато някой не се справя с работата си, той не може да я задържи задълго. А Кирил Петков определено не се справя.
Адв. Петър Кичашки за „Галерия“, заглавието е на Новините Днес
Материалът Кабинетът си отива! „Продължаваме излагацията“ не става е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
