ОБЩЕСТВО

Къде е Сашко?! Ловците от региона могат да са ключът за неговото намиране

Шести ден цяла България със затаен дъх следи издирването на 12-годишния Сашко от Перник.  Момчето, което е аутист, изчезна по време на разходка с баща си в покрайнините на града. Стотици полицаи, пожарникари и доброволци претърсват метър по метър околностите, но от детето няма и следа. В прокуратурата вече е образувано досъдебно производство за отвличане. Къде може да бъде Сашко и какъв е шансът да бъде открит, разговаряме в дългогодишния шеф на отдел „Издирване“ Красимир Занев.

Красимир Занев, снимка: БТВ

– Г-н Занев, вие дълги години бяхте шеф на „Издирването“, какво мислите за изчезването на 12-годишния Сашко край Перник и правилно ли е организирано търсенето на детето?

– Такава мащабна акция за издирване досега не се е провеждала – полицейски сили, доброволци, Червеният кръст, обучени кучета, Специализираният отряд към СДВР, дронове, уреди за нощно виждане, термокамери, хеликоптери. Не виждам нещо неправилно или особени грешки, но за съжаление няма резултат до този момент и Сашко засега попада в категорията безследно изчезнал.

– Има ли нашата полиция опит за издирването на деца с аутизъм, каквото е изчезналото момче?

– Той е с ограничени възможности да контактува с хора. Но в полицията има специалисти от Института по психология към МВР, които биха могли да направят анализ и да предположат къде би могъл да бъде. Най-странното е – как за толкова кратко време в петък вечерта той изчезва. За това време той не може за измине кой знае колко голямо разстояние, дори и да тича. Но няма и причина да го прави, да се крие или да бяга от някого. Издирват го в доста голям периметър и засега не могат да го открият. Моето мнение е, че много по-вероятно е да е във вътрешността на Перник, отколкото да се е отдалечил в гориста местност. Той с баща си е отишъл в планината край града, но казват, че сам обикновено се е прибирал и си е знаел дома. Правилно е това, че е образувано следствено дело за отвличане, за да може в процеса му да се провеждат следствено-оперативни действия. Ако някой го отвлякъл, той е разбрал, че това дете има проблеми с говора, със здравето, не може да комуникира.

– Имате ли предположение къде може да се намира Сашко?

Проверка по рама

– Според мен, възможно е да се е мушнал в някое мазе на блок или къща и да не може да излезе. Смятам обаче, че трябваше да се включат и ловците, защото те са една армия от около 150 хил. души за страната. В пернишкия район имат много сериозни ловни дружинки, които познават местността на голяма площ. Вече става въпрос, че дните минават, а това дете няма храна, няма вода, нощите са много студени, а то не е дебело облечено. В района има и животни.

– Този случай не ви ли напомня друг такъв отпреди години?
– Да, разбира се – изчезването на Съвестин през 1997 г. Него и до ден днешен го няма. Това е същият случай – голяма загадка. За съжаление, въпреки всички усилия, включително и на полицията, тя не е разкрита и до днес.

– През последната година-две има бум на битовата престъпност и то на тежката, станаха десетки убийства. Полицията ли не работи ефективно или има други причини?
– Тука можем да говорим за агресията като форма на поведение. Тя в момента е много силна, последните случаи показват това. Преди дни на Женския пазар в центъра на София при съседски спор за поставяне на врата, един от участниците застреля другия. Пак преди дни в едно село при скандал за нещо дребно, отново беше застрелян човек. Да не говорим за агресията по пътищата за съвсем дребни неща. Тя в момента, особено сред младите хора, е много силна. Нямам обяснение откъде се породи. Сигурно българинът стана такъв от начина си на живот, от това, че хората все по-трудно се издържат, инфлацията расте, а заплатите не ги задоволяват. Те не могат да си покриват сметките, да не говорим за хранителните продукти, които скокообразно отидоха нагоре. И това води до изнервяне на хората, които трудно могат да си платят най-необходимото. Половината от пенсионерите са с минимална пенсия, те лекарства ли да си купят, храна ли или да си платят битовите сметки. Същото е и с минималните заплати. Това води до напрежение.

– А заплатите ли са причината толкова много полицаи да са на хранилка при бандити?
– Не мога да кажа, че са много. Не трябва да се правят обобщения. Има някои полицаи, които са податливи, но тука трябва да се помисли сериозно първо за кадровия подбор, след това – за обучението и не на последно място – за контрол от преките им началници. Те трябва да знаят освен в работно време, с какво се занимават подчинените им и извън него, с какви средства разполагат, какъв е начинът им на живот, какви заведения посещават, какви коли карат. По тази начин може да се разбере какво е благосъстоянието им и да се направят изводи дали са склонни към корупционни действия или не. Заплатите не са малки, не са и големи, но контролът трябва да бъде засилен сериозно. Не може полицай да идва на работа употребил алкохол или наркотици, това е недопустимо, такива служители нямат място в системата. И при един по-сериозен кадрови подбор, трябва да бъдат пресечени тези случаи. Защото 1, 2 или 5 такива уронват престижа на всички останали служители в МВР, а там има много честни, достойни хора, които си изпълняват съвестно служебните задължения. И такива обобщения да се правят – че всички са такива, е неправилно. Затова тези няколко „зрънца“ трябва да бъдат бързо отстранявани, за да не хвърлят петно и върху останалите служители.

– По ваше време се откри оградата по границата, за която има толкова спорове. Какво е мнението ви за масовото нахлуване сега на мигранти в България?

– Няма да забравя момента, когато се откри оградата по границата. По това време премиер на България беше Бойко Борисов. Чувам, че това съоръжение не било направено качествено. Напротив, много качествено беше. Но след това оградата трябва да се поддържа, оттогава не е поддържано и е естествено, че ще има пробойни. Каналджии и мигранти правят дупки, носят стълби, скачат отгоре и преминават. Когато съоръжението се откри, граничните полицаи бяха оборудвани с джипове по линия на Европейския съюз, патрулираха денонощно и мигрантския поток тогава беше сведен до нула, това е известно. А сега виждаме непрекъснато мигранти във вътрешността на страната, намират се почти през ден. Случаят с убития граничен полицай е показателен. Там се установи, че не са имали връзка служителите на МВР и отбраната. На границата през 100-200 метра не може да се сложи полицай, но определено трябва камерите и другите технически средства да се увеличат по границата, за да бъде до някаква степен да бъде ограничен емигрантския поток.

Магазин за Акумулатори

– Вие бяхте и шеф на Магистрална полиция, но я закриха. Има ли смисъл от такава структура?

– Тогава тази структура се създаде със заповед на министъра на вътрешните работи, заради въоръжените грабежи над чужденци по магистралите. И за да има едно централизирано ръководене на силите и средствата, за да може информацията да отива на едно място и да бъде анализирана, се създаде „Магистрална полиция“ която отговаряше основно за „Тракия“, „Хемус“ и пътя София-Калотина. Престъпниците настигаха колите на чужденците, пускаха синя лампа и ги спираха. Слизат, обират ги набързо, пукат им гума и изчезват. Най-драстичният случай беше, когато една вечер настигат автобус с гръцки туристи, отбиват го в полето, влизат вътре маскирани и започват да стрелят в пода. Създават суматоха, напрежение и събират от пътниците 26 хил. евро. Чак на сутринта кметът на едно село сигнализира за случая. Беше късно да се проведат заградителни мероприятия. Тогава ген. Бойко Борисов беше главен секретар, направи съвещание и каза, че това не може да продължава повече така и започнахме много активна работа. Задържахме тогава известната банда на Крокодилите.

– Да, но смятате ли, че и сега има нужда от „Магистрална полиция“?

– Моето мнение е, че има нужда. След като се развали тази структура, тя  отиде към районните управления. Една магистрала минава пред участъка на няколко районни управление и всеки гледа само своя участък, което губи смисъла си. Трудно е да се координират. По мое време използвахме и хеликоптер през деня, за да наблюдаваме уязвимите места по магистралите, навсякъде имаше камери, за да правим анализ кои коли в кои часове на деня се движат, с по колко хора са. Сега също има камери, но това не се прави.

– Сега грабежи като че няма, големият проблем са катастрофите.

– След като започнаха активни проверки за наркотици, особено след случая с Милен Цветков, се установява, че голяма част от водачите освен алкохол, употребяват и наркотици. Това е официална статистика. И тази дрога променя реакциите, водачите не могат да преценят разстоянията, не могат да преценят риска и това води до тежки пътно-транспортни произшествия с убити и ранени. Неслучайно сме на едно от първите места в Европа по този показател.

– Но проверките не намалиха дрогираните шофьори, какво трябва да направи държавата?

– Това много ме учудва. Странно е защо продължава това чувство за безнаказаност, това чувство – мене няма да ме хванат, след като се направиха няколко акции на пътя и продължават да се правят. Санкциите не са малко, но и това не спира шофьорите. Това е един голям рисков фактор за останалите хора, които се движат по пътищата.

– Какъв е изходът?
– Проверките са засилени, но трябва да се вземат още по-сериозни мерки. Има държави в Европа, които след като установят, че караш автомобила след употреба на алкохол или наркотици, го конфискуват и дотам. Тука преди време имаше такова предложение, мисля че даже стигна до комисиите в Народното събрание, но не се пристъпи към приложение на такива мерки, защото някой каза, че са много строги и сериозни. Но един човек, който е пиян или надрусан, лишава други хора от живот. След това делата се движат с месеци и години и много от случаите завършват със споразумение. Глобите сега станаха много високи, но ако се пристъпи и към отнемане на моторните превозни средства, тогава вече ще ги помислят дали да седнат зад волана след употреба на алкохол и наркотици. Това са обикновено хора със скъпи коли.

– Трябва ли да има промени в Закона за движение по пътищата?
– Има такива предложения, той е променян много пъти. Но всяко нещо с времето си, сега навлязоха мощни и скъпи автомобили и ако се приемат поправките, ще има много сериозен ефект. Но пак казвам – ако Народното събрание приеме конфискацията, това ще е най-ефективно.

– Вие издирвахте и Владимир Пелов от Ботевград, който по-късно избяга от затвора. Това ли е най-интересния ви случай?

– Те са няколко – и Барона, и Юри Галев. Но Пелов е един от интересните случаи като поведение, като арогантност. Той не беше луд, но беше човек с психопатна структура, нагъл и арогантен. Преди години той влиза в Пловдив, убива мъж и жена с винкел и взима 300 долара. Но преди да влезе в затвора, му променят мярката. Докато е на свобода, отива в златарско ателие в Ботевград и там удря с желязо собственика и краде злато. Докато е обявен за издирване и го търсим навсякъде, го засича патрул на РПУ Правец и го спира. Той вади оръжие, насочва го срещу полицаите, взима им оръжието, качва се на полицейската кола и бяга. Засякохме го в супермаркет до дома на любовницата му и го задържахме. По-късно избяга от Софийския затвор заедно с Радослав Колев, от когото няма и следа. Възможно е Пелов да го е убил, за да не го издаде. Самият той беше застрелян от друг човек от криминалния контингент.

– Съжалявали ли сте някога, че сте станали полицай?

– Не. За мене тази професия е призвание, отговорност и чест. Имал съм много рискови ситуации при задържането на опасни престъпници, но никога не съм съжалявал.

Автор: Ирен Делчева

Източник: „ТРУД“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort