Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Възможно ли е виж държавен служител, битувал и като премиер, да връща пари на световно известен сръбски наркобос? Възможно е, ако мафиотът знае, че е дал пари, които е трябвало да стигнат до виж прокурор, но по пътя си са спрели до чантата на виж полицай. Още по-скандално би било, ако тези пари не излизат като ресто за несвършена услуга от сметката на държавния чиновник, а от банковата сметка на държавна фирма, тоест от джоба на данъкоплатеца, дочу Новините Днес.
Сюжетът може да звучи като лошо измислен политически виц, но съвпаденията във фактите говорят, че това може да е единствената истина. През 2009 година един упорит слух по софийските улици, че през 2002 година като главен секретар на МВР Бойко Борисов е прибрал едни пари, които трябвало да стигнат до главния прокурор Никола Филчев, за да бъде спасен вече арестувания сръбски наркобос Сретен Йосич, получава официален отказ. На 8 април по време на съдебно заседание срещу Сретен Йосич за убийство определението от медиите като Балкански крал на кокаина сърбин заявява, че в България се е чувствал сигурно, защото е бил под защитата на Бойко Борисов и на оръжейния търговец „Локомотив“ Николай Гигов.
По-късно Гигов признава, че познава Сретен, но като Марко, а двамата са правели трансфери на футболисти. Тези думи дават повод тогавашния премиер Сергей Станишев и лидерът на ДПС Ахмед Доган да поискат създаването на анкетна комисия, която да разследва дали като главен секретар Борисов е покровителствал Сретен Йосич. Неин председател е Христо Бисеров от ДПС. Борисов реагира истерично на създаването й: „Ще ги преследвам двамата, докрай ще ги преследвам, до затвора!“
В комисията е разглеждано делото „Лале“, в което има запис на разговор между Милчо Бонев – бай Миле и Сретен Йосич.На него се чува репликата на бай Миле „Бойко взе парите, но те не стигнаха до варненеца!“. За заподозрените е ясно, че Бойко е Борисов, а главния прокурор през 2002 година, когато е арестуван Сретен Йосич, е Никола Филчев, който е от Варна.
На 5 юли 2009 година прясно основаната партия от Борисов ГЕРБ печели изборите, а бившия главен секретар става премиер. През това време заплахата за Борисов от вендетата на лежащия в затвора Сретен Йосич е водеща новина в различни медии. През 2013 година Бисеров заявява в парламентарна зала, че Борисов ще трябва да се яви на очна справка със Сретен Йосич по делото в Белград. А премиерът тогава в оставка иска разсекретяване на делото „Лале“. Фактът, че веднага след ареста на Сретен Йосич на 20 юни 2002 година служители от отдела НС БОП забелязват изключителна активност около него. Той е настанен в болницата на затвора, а след получен сигнал, че се готви извеждането му, антимафиотите отиват в затвора, за да го изкарат от там.
Вътрешният министър Георги Петканов е пред инфаркт, когато става ясно, че го няма в леглото.
Настава суматоха, пет минути по-късно, в които участниците възприемат като цяла вечност, те намират Сретен в коридора. Антимафиотите чертаят специални планове за транспортирането на арестанта с използването на три еднакви буса, за да не е ясно в кой точно е Сретен Йосич, за да го отведат до Военния самолет, с който е екстрадиран в Нидерландия. Заради заплахата от покушение и сръбският арестант е облечен в бронежилетка, а на главата му е наденат метален шлем, който да го предпази от куршуми. Толкова за отношенията Борисов – Йосич през 2002 година и за парите, за които се смята, че са близо 3 милиона долара.
През октомври 2016 година Николай Гигов става съдружник с Милорад Пушица във фирмата „Делта Транс 2016“. Гигов събира по интересен начин различни интереси. Работи с Параскев Параскевов – баща на адвокат Александър Ангелов. Година по-късно Гигов свързва сърбинът Петър Църногорски с хората около фалиралата КТБ. Църногорски плаща дълговете от 24 милиона долара на кредитираната от КТБ стъкларска фабрика в Парачин. Сагата завършва с овладяването на фабриката, а Милорад Пушица става председател на Надзорния съвет и пътува често до България, за да търси парите на близкия до него Йосич по историята от 2002 година.
От този емоционален бизнесплан с елемент на корупция се ражда следващата крачка. Сделката е оръжейна за 1360 броя стари съветски противотанкови ракети „Конкурс“. Парите идват от държавното предприятие ВМЗ-Сопот и заминават за Сърбия при Петър Църногорски, бизнес партньор на Пушица. Цената на придобиване е надута почти двойно до 15 000 долара бройката. Общата цена на договора е 2,4 милиона долара.
Всичко би било точно, дори при тази цена, ако ракетите бяха пристигнали един ден, а те не идват вече три години и половина, но едни 10,2 милиона долара така или иначе липсват в балансите на държавното предприятие. Ако с тях е трябвало да бъдат платени онези 3 млн. долара , означ
Договорът за старите ракети е подписан на 5 юли 2018 година точно 9 години след като ГЕРБ печелят изборите за първи път. Да се чудиш дали премиерът Борисов не си е направил партиен подарък?! Документите сочат, че подписите под него в София слагат изпълнителния директор на ВМЗ-Сопот Иван Гецов и заместник-директорът на компанията Неманя Мириам за последника ВИП Global logistics. Ракетите трябва да пристигнат в България в рамките на 60 дни след предварителното плащане на 50% от общата сума и получаване на end-user сертификат за тях.
Плащането трябва да стане до 7 дни след издаването на end-user сертификат. ВМЗ-Сопот плаща 10,2 милиона долара, след получена проформа-фактура, тоест сертификатът трябва вече да е бил издаден.
Договорът на ВМЗ-Сопот става обект на интерес по време на служебното правителство на тъй наречената комисия по ревизия на Мая Манолова през септември миналата година. Пред надзорния съвет и изпълнителния директор Гецов заявява, че информирал тогавашния министър на икономиката Кирил Петков, който се бил съгласил договорите да се засекретят. В същото време Петков уволнява стария надзорен съвет, но остави като изпълнителен директор Иван Гецов, което означава, че той вече е разказал кой е наследил подписването на сделката.
По скандалната сделка вече няколко месеца върви разследване в ДАНС и прокуратурата. ВМЗ- Сопот е на подчинение на Държавната консолидационна компания, в която ръководството е сменено, а изпълнителен директор е Ваня Карагенова. Всъщност залогът е много по-голям от изгубените 10,2 милиона долара и той е – доколко тази обвита в мъгла немотивирана и безсмислена сделка с ракети е връщане на ресто с пари на данъкоплатеца. По време на комисията по ревизия Манолова го нарича „плащане на такса спокойствие с публични финанси“.
Автор: Младен Янков
Източник: в. „Галерия“
Материалът Как Бойко върна $3 милиона „ресто” на Йоца Амстердама (ОТКЪДЕ СА ПАРИТЕ?) е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
