Какво вече се е случило
В средата на март американската банка Silicon Valley Bank (SVB), която беше на 16-то място в САЩ по активи, внезапно фалира. Това беше най-големият фалит в Америка след колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г. След SVB, друга банка от Ню Йорк с подобна структура на активите, Signature Bank, бързо затвори.
Американският банков пазар е тясно свързан с европейския, така че проблемите няма как да не се разпространят и в Стария свят. Като начало се сринаха борсовите котировки на почти целия банков сектор в Европа. След това известната швейцарска банка Credit Suisse се обърна за подкрепа към Swiss National Bank. Окончателното решение на финансовите му проблеми не отне много време. Буквално няколко дни по-късно Credit Suisse беше купена от друга също толкова известна швейцарска банка UBS с одобрението на регулатора. Сумата на покупката беше 3,24 милиарда долара, което е ясно под пазарната стойност плюс без одобрението на акционерите. Швейцарските власти предоставиха гаранции за ликвидност на сливащите се банки, като им отпуснаха общо над 160 милиарда долара. След такава покупка пазарът започна да гледа на UBS като на проблемна банка.
Като цяло в такава ситуация би било логично намаляването на лихвените проценти от страна на централните банки да увеличи ликвидността и да закърпи финансовите дупки в банките с евтини пари. Това не се случи: през март, въпреки кризата, както ЕЦБ, така и Фед повишиха лихвите, както беше планирано. Като цяло те нямаха друг изход – борбата с инфлацията, която е висока за Европа и САЩ, вече е над всичко. Напред, както следва от пазарните очаквания и намеците на регулаторите, се очертава само спиране на повишаването на ставките, но не и тяхното намаляване.
Това не добави спокойствие на пазарите. Миналия петък европейският фондов пазар отново се разтърси: акциите на най-голямата германска банка Deutsche Bank паднаха с повече от 10%, следвани от други европейски банки. В началото на седмицата котировките частично се повишиха.
Проблемите с американските и европейските банки се отразяват положително само на пазара на злато. И като цяло заради тях светът беше една крачка по-близо до нова световна икономическа криза.
В понеделник в САЩ Федералната комисия за гарантиране на депозитите намери купувач за фалиралата Silicon Valley Bank. Неговите депозити и заеми ще бъдат купени от First Citizens за 72 милиарда долара (с отстъпка от 16,5 милиарда долара). За клиентите на рухналата SVB това определено е положителна новина.
Последиците от фалита на американската SVB много бързо се отразиха на европейския банков пазар. Снимка: Ройтерс
Освен това Фед обяви програма за спешно банково кредитиране (заеми до една година за банки, спестовни асоциации, кредитни съюзи, обезпечени с облигации), която според анализатори от JPMorgan Chase & Co може да добави 2 трилиона долара ликвидност към американска банкова система. Според Bloomberg Фед вече обмисля възможността за увеличаване на обема на програмата.
Какво друго може да се случи
Сега има някои признаци за стабилизиране на ситуацията в сегашните проблемни банки без „заразяване“ на по-широк кръг, София Донец, главен икономист за Русия и ОНД + в Renaissance Capital, и Алексей Булгаков, ръководител на анализите на дълговия пазар на компанията отдел, повярвай. „Големите американски банки досега изглеждат стабилни, което е различно от 2008 г., но остава рискът от разпространение на напрежението или ако подобни проблеми бъдат открити в по-широк кръг от банки с подобен бизнес модел (сравнително проблематичен), или по-нататъшно влошаване на доверието на вложителите (което ще повлияе на мерките на Фед и Министерството на финансите на САЩ)“, отбелязват те.
По-скептичен към ситуацията е главният анализатор на Совкомбанк Михаил Василев. „Виждаме голяма вероятност тази история да не е приключила и да се развива по-нататък. Очакваме допълнително влошаване на ситуацията в европейската, американската и световната финансова система и вярваме, че вероятността от финансова криза е висока“, казва той.
Василиев припомня, че западната финансова система е свикнала да живее при нулеви ставки през 15-те години след кризата от 2008 г. И сега тя не беше подготвена за високите лихвени проценти, които западните централни банки бързо повишиха, за да се борят с десетилетия на рекордна инфлация. Всъщност, за да преодолеят последиците от пандемията на коронавируса, западните централни банки до голяма степен провокираха скок в растежа на световните цени и сега Фед и ЕЦБ вече нямат добър избор за преодоляване на инфлацията и в същото време спасяване на финансовата система. Западните банки и финансови институции закупиха много активи на високи цени през годините на ниски лихви, включително рискови. Сега, с повишаването на лихвените проценти, цените на тези активи се сринаха, което доведе до големи загуби. Ето защо, след фалита на SVB и Signature, сега се виждат проблеми в First Republic Bank и PacWest Bank, отбелязва Василиев. „Освен това сега има около 200 банки, които изпитват същите проблеми като SVB“, посочва той.
Федералният резерв на САЩ е готов да отдели 2 трилиона долара в помощ на американската банкова система. На пазара се появиха слухове, че това далеч не е пределът.
„Стресът в западната финансова система продължава, доверието е подкопано, банките намаляват лимитите една на друга и в резултат на това слабите звена започват да се разпадат“, подчертава той. Според анализатора германските Deutsche Bank и Commerzbank, както и други европейски и британски банки, сега са под заплаха поради намаляване на доверието на пазара.
„Ако банковата криза в САЩ и Европа продължи да се развива през следващите седмици (и това е много вероятно), тогава в рамките на няколко месеца Фед и ЕЦБ ще спрат програмите за количествено затягане (изтегляне на излишната ликвидност, QT), ще започнат за активно осигуряване на ликвидност и намаляване на лихвените проценти.В същото време преждевременното облекчаване на финансовите условия може да застраши нов кръг от глобална инфлация“, признава Василиев. Ако Федералният резерв се обърне към смекчаване на паричната политика (поради страх от рецесия или поради прекъсване на финансовата система) преди инфлацията да победи, тогава Фед рискува да повтори стагфлацията от 1970 г., когато отне двадесет години и повишаването на лихвите на Фед до 20%, за да победи вкоренената инфлация, казва анализаторът.
Кой ще намери, кой ще загуби
„Досега бенефициентът на турбуленцията в банковия сектор в САЩ и Европа беше пазарът на злато, който печели както от реализирането на „полет към качество“, така и от намаляването на очаквания мащаб на по-нататъшни повишения на лихвите, “, посочват Донец и Булгаков.
По същество това е всичко. Останалите активи от банковата криза на най-големите финансови пазари в света явно няма да са добре. И руският пазар тук също не е изключение.
Взети заедно, настоящата ситуация в САЩ и Европа може да увеличи рисковете от глобална икономическа рецесия, подчерта по-рано Елвира Набиулина, ръководител на Банката на Русия. „За Русия забавянето на глобалната икономика означава по-ниско търсене на нашия износ, което може да окаже допълнителен проинфлационен натиск“, каза тя.
„Цените на суровините остават основният канал за възможното въздействие на глобалната икономическа ситуация върху руската икономика. Струва си да се отбележи, че преструктурирането на логистичните потоци от Европа към азиатската посока промени баланса на ценовите фактори. С други думи, перспективите за икономическа активност в Азия и други региони стават по-значими за Русия, отколкото в Европа и Съединените щати (въпреки че, разбира се, глобалните тенденции остават взаимосвързани за всички региони), както и логистичните фактори и решенията за санкции“, Донец и Булгаков вярва.
