ОБЩЕСТВО

Кандидатите за власт – нахални, безкрупулни, провалени и безперспективни

„Може да си грозен, но за сметка на това си тъп“, пееше някога Мишо Шамара. Може да са провалени, но за сметка на това – нахални, би звучал днес българският рап по адрес на политиците. Не вярвате? Достатъчно е да погледнем първата залисия на новия парламент след титаничните напъни за председател. Тя е за хартиената бюлетина.

Още преди да се случи коалицията „Вежди“, докато новите депутати все още разучаваха

вратите за влизане – излизане,

БСП внесе законопроект за хартиения вот. Мотивът е отдавна известен – хората се притеснявали от машините, не гласували заради тях, особено възрастните. Идеята е да се даде възможност гласоподавателят да избира между хартия и машина. „Имало чували при хартиената бюлетина, манипулации… Къде са? Нали при съмнение чувалите отиват в съда? Не са установявани съществени разминавания през годините. Хората ги е страх от машините, да не се изложат. И не вярват в резултатите“, партньорски добави Делян Добрев от ГЕРБ.

И понеже в миналия парламент

двете партии също опитаха да върнат хартиения вот,

Проверка по рама

се заговори, че този път ще им се получи – защото ДПС са съмишленик, а трите имат гласове за мнозинство сега. „Връщане на хартиената бюлетина означава връщане на измамите“, остро опонира Кирил Петков (ПП). „Петков влетя на председателски съвет: Оттеглете промените в Избирателния кодекс, и ние ще подкрепим Кристиан Вигенин за председател“, не му остана длъжна Нинова. Резонно след всичко това враждебни политолози заговориха за „коалиция на хартията“, доброжелателни  – за „конструкция на хартията“, дори Александър Йорданов (ГЕРБ) не се стърпя и мастито повели:

„Дано върнат хартиена бюлетина, та да се почувстваме истински европейци!“

Преди да преминем към същината на цялата тази история, нека я погледнем от птичи поглед. Какво би се помислил например един средно дистанциран от политическите галимации човек (поглед на 90% от хората, но неприсъщ на пишещите и четящите за политика, поради което те често не забелязват най-важното)? Ами най-първото, което ще направи този човек, е да се хване за главата:

„Александър Йорданов!? Тоя още ли дава акъли?

Ама същият ли е, леле….? Делян Добрев!? Дето уреди родата в Хасково… Бойко не го ли разкара, зависим ли е от него? За какво му е?… Нинова?! Не е ли подала оставка тази жена? Колко загуби трябва да претърпи, колко още да стопи гласовете за БСП?“. Именно това най-първо би помислил нормалният редови човек. И  едва след това ще разсъждава за хартийки и машини (ако въобще му е интересна темата). Фактът, че именно такива хора редят дневния ред на България, разпореждат се с важните неща – в случая гласуването, е основното събитие. То не е новина, но си е все така основно. Ние, активно пишещите и четящите за политика, отдавна претръпнахме. И вече не задаваме въпроса защо Нинова не подава оставка, не ни хрумва да се интересуваме за същото от Петков или Христо Иванов (да не би да не загубиха изборите?). Но претръпването не означава, че важното е изчезнало.

Какво бъдеще очаква България с тия хора –

Магазин за Акумулатори

това е главната тема, която само сменя контекста си. 

А сега за същината на самия вид гласуване. Трябва да се кажат твърдо няколко неща:

Първо, всякакви приказки за затруднения на електората с машините са чутовни глупости. Включително при възрастните хора. Всички те отдавна теглят пари от банкомати, въвеждат пин кодове в магазина, цъкат на телефони. В големите градове си купуват автобусни билети от машина… Разбираемо, да кажем според собствения интерес, е някоя партия да критикува машините. Но да го обяснява със затруднения на хората е възможно най-ниска форма на интелигентност – друго

не е могла да роди партийната тиква

Специално при БСП процесът е съчетан с искреното самозалъгване, че машините са причина за краха й. „Бабо, защо не гласува? – Ами защото за чеп за зеле не ставате!“ – такъв ли разговор очакват соцактивистите с електората? Няма как. Бабата отдавна е разбрала безсмислието да казва истини в очите на политиците. Ще се оправдае с машинното гласуване, както преди – с дъжда или жегите в изборния ден. В България отдавна свикнахме взаимно удобно да размишляваме за формата, а не съдържанието.

Второ, машинният вот със сигурност е поне малко по-честен от хартиения. Той ликвидира невалидните бюлетини, а те бяха

инструмент за изборна корупция; 

при машината няма предварително попълнена хартийка; няма и тъмна стая, в която да я снимаш  – обективни факти. Естествено, тук идва по-голямата тема: а не пипат ли машините?; не е ли манипулиран резултатът? В държава, в която в два последователни тото тиража се падат шест еднакви числа (септември 2009 г., малко след изборите), всичко е възможно. Но ако става, то не е чрез пипане на съответната машина в секцията, както внушава Бойко Борисов. Разписките се броят чинно от комисията, в нея влизат представители на всички парламентарни сили; застъпниците също са там – точно както при класическата бюлетина. И двата типа гласуване приключват с протоколи в софтуер. Тоест,

ако се правят шашми, те не зависят от вида на вота,

а от по-висшата математика след въвеждането на числата. Така или иначе всичко това са хипотези. А единственият обективен факт си остава, че при машините няма невалиден вот. Те не са панацея, не са нещо, което „ще спаси България“. Но възможностите за „битови“ далавери при тях определено са по-малко.

Трето, следва да се признае, че няма сила в света, която да попречи на варненката Славена Точева (ГЕРБ) да вземе 7000 преференции. Нито на съпартиеца й от Симитли Стефан Апостолов от последен в листата да финишира в челото. На ДПС да си прибере гласовете в Кърджали, в Хитрино електоратът за шест месеца целокупно да смени ГЕРБ с ДБ и накрая ПП… Машинният вот затруднява тези технологии, без да ги премахва. Но цялата тази обективна истина не е аргумент срещу машините. Точно обратното – защо да връщаме старото, след като до нищо по-добро не води? Защо въобще е тема?

Четвърто, вярно е, че хартиеният вот е широко застъпен в Европа. Но това може да е мотив толкова, колкото да построиш стадион в София и да го кръстиш „Уембли“.

Пето, мотивът „хартията просто предоставя още един начин на гласуване“ щеше да важи, ако бе даден от хора, които наистина предоставяха различни начини на гласуване. Например –

да не са постоянно в първите места на листите

Шесто, предвид всичко по-горе и след като идеята носи скандали и общи политически рискове, да я лансираш значи да целиш нещо користно с нея. То не може да е друго, освен ловене на риба в мътна вода; улесняване на порочните изборни технологии. Повече зависимост при гласуването носи по-зависими гласоподаватели, а и посредници – хранителна верига, в която старите партии БСП, ДПС и ГЕРБ са усъвършенствани. А и оцеляваха в нея.

Аз съм скептик за новите технологии и внедряването им в политиката. Но се стремя да оценявам честно. Така, след като бе въведен машинният вот и единственото обективно следствие е положително (ликвидирането на невалидните бюлетини), да съм „против“ означава да не съм разумен човек. Мисля също, че машинният вот е може би единствената крачка, определено малка, направена изобщо срещу злоупотребите в епохата на т.нар. промяна. Воят срещу нея е нахален опит за реставрация – да не става нещо по новому, а да си е старото.

Автор: ДИЯН БОЖИДАРОВ

Източник: „СЕГА“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort