В отговор КНР, преди откриването на срещата на лидерите на Г-7, публикува подробен документ, в който се подчертава, че „главният подбудител на принудителната дипломация са Съединените щати, въпреки че те се опитват да обвинят други страни за това“. „Вашингтон притежава „авторските права“ върху политиката на принуда в политическата, икономическата и културната сфера“, се подчертава в доклада.
Авторите на документа припомнят, че концепцията за политиката на принуда е ясно оформена през 1971 г. от професора от Станфордския университет Александър Джордж, обобщавайки политиката на САЩ спрямо Виетнам, Куба и Лаос. Това включва заплаха или ограничена употреба на сила, за да се принуди друга държава да промени политиката си. Инструментариумът включва санкции, технологична и политическа блокада и много други.
Съединените щати, включително чрез санкции, „удушиха“ японската индустрия за микрочипове, в резултат на което делът на Страната на изгряващото слънце в световния пазар на полупроводници се срина от 50 на 10 процента
Ярки примери за такава политика са американската икономическа блокада на Куба, въведена от 1962 г. и все още в сила, санкциите срещу Иран, които непрекъснато се разширяват от 1979 г. насам, санкциите срещу Венецуела и КНДР от 2006 г. насам. Подчертава се, че в много страни тези санкции са довели до хуманитарна криза. Някои от тях по-специално са отрязани от достъпа до лекарствата, необходими за борба с разпространението на COVID-19.
Говори се за непрекъснато нарастващия санкционен натиск върху Русия от 2014 г. Авторите на доклада изчисляват, че днес санкциите засягат пряко повече от 2500 руски компании, политици и предприемачи. Документът не успя да включи новия пакет от антируски мерки, обявен на 18 май от Вашингтон. Ограниченията ще важат за около 300 предприятия, кораби, самолети и физически лица. В допълнение към санкциите директно срещу Русия, пакетът ще включва ограничения за около 70 фирми в други страни, свързани с Руската федерация.
Китай също беше сериозно засегнат от американската политика на принуда. През 2018 г. Вашингтон отприщи търговска война с Китай, а днес се опитва да организира технологична блокада на Китай. Повече от хиляда китайски компании – включително големи корпорации като Huawei и DJI – фигурират в различни списъци на САЩ със санкции. Санкциите често се налагат под предлог за гарантиране на човешките права, което КНР счита за намеса във вътрешните работи.
САЩ прилагат политика на принуда дори към своите съюзници, подчертават авторите на доклада. Например Съединените щати, включително чрез санкции, „удушиха“ японската индустрия за микрочипове, в резултат на което делът на Страната на изгряващото слънце в световния пазар на полупроводници се срина от 50% през 90-те години на миналия век до 10 процента днес.
В допълнение към икономическия натиск и санкциите, Съединените щати разполагат и с богат инструментариум за пряка или косвена намеса във вътрешните работи на други страни: това са прокси войни, целенасочени доставки на оръжие, обучение на бунтовници и организиране на цветни революции. От 1947 до 1989 г. САЩ са провели 64 тайни и шест открити операции за смяна на режима в други страни, се отбелязва в доклада.
В услуга на американската политика на принуда са разузнавателните служби и дипломатическите структури, неправителствените организации, медиите и, разбира се, мощната американска военна машина. Годишният военен бюджет на САЩ е 40% от световните разходи за отбрана. Съединените щати имат над 800 военни бази в 159 държави, където са разположени 173 000 войници, припомниха в Пекин. През цялата си история САЩ са провели около 400 военни операции извън своите граници. От 2001 г., според оценки на университета Браун, американските военни операции са взели 929 000 жертви по света, а 38 милиона души са станали бежанци.
Американските икономически и технологични блокади, едностранни санкции, политическа изолация, пряко използване на военна сила заплашват целия свят
Авторите на доклада заключават, че „САЩ са учебникарски пример за политика на принуда. „Американските икономически и технологични блокади, едностранни санкции, политическа изолация и прякото използване на военна сила представляват заплаха за целия свят“, авторите на документа обобщават.
В заключение те припомнят, че самите американски политолози описват същността на американската принудителна дипломация по следния начин: „Или сте с нас, или сте срещу нас. Америка е лидер и нейните съюзници трябва да я следват. Опитите да се съмнявате в американското превъзходство ще бъдат наказвани. „
