Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Когато преди повече от месец премиерът Кирил Петков и президентът Володимир Зеленски обясняваха оптимистично в Киев как България ще ремонтира бронираната бойна техника на Украйна, как ще купуваме ток и как ще изнасяме през Варна украинско зърно, нещата изглеждаха супер оптимистично.
Нищо подобно не само не стана, но дори вече няма и усещане, че ще се случи. За някои от обещанията има обяснения защо не се случиха. Но историята с т.нар. военнотехническа помощ за Украйна става все по-мъглява.
Няма спор, че който и да е български или украински гений да измисли сценката с ремонта на украинската бронирана техника в България, трябва да бъде позлатен от управляващата коалиция.
Защото със сигурност точно това спаси нейното съществуване в един твърде деликатен момент. Тази история със сигурност разреди и нагнетеното в онзи момент обществено напрежение. Все цели, които бяха постигнати в пълен обем.
До историята с „военнотехническата помощ“ се стигна след първоначално яростно отричане, че доставяме каквото и да е оръжие за Киев. През това мина както президентът Румен Радев, така и премиерът Кирил Петков.
Направен бе опит да се мине с номера с доставянето на каски, бронежилетки и лекарства, при това с обяснението, че те са само за защита. Като се видя, че няма как да стане така, се отиде към варианта за отваряне на програмата за лечение на ранени украински военни.
Всъщност точно тук трябва да се припомни нещо, което очевидно и българските политици са позабравили. Че през 2014 г. България бе включена чрез договор с НАТО в програма За лечение на украински военни. Това се случи при тогавашната първа инвазия на Русия, завършила с анексирането на Крим. Дълго време след това стотици украински военни минаха през български Военни санаториуми.
В крайна сметка обаче тази помощ бе практически дадена. И тя със сигурност може да бъде ефективна и сега, дори още повече. Така или иначе,
В настоящия момент отварянето и на тази тема не се оказа достатъчна за спасяването на коалицията и За намаляването на обществените критики към управляващите за бездушие, страхливост и руска зависимост.
Тази работа обаче я свърши сценката с обещанието за ремонт на бронирана техника на Украйна.
А че именно потушаването на напрежението, а не действителното даване на т.нар. военнотехническа помощ е била задачата, може лесно да се открие обстоятелството, че вече почти никой нито говори, нито се интересува от това какво точно се случва по въпроса.
Все пак се появиха някакви обяснения от ръководни фактори в Министерството на отбраната, които засега единствено създават легенди. Според тях България разполага и в момента със 7 военно-ремонтни завода, като в 6 от тях може да се ремонтира бронирана техника.
Преди години този ремонтен комплекс, който в момента е в рамките на холдинг „Терем“, е бил предвиден за ремонтиране на техника на всички страни членки, каквито тогава бяха например Унгария, Чехословакия, ГДР, Полша, Румъния. Принципал на самия холдинг е министърът на отбраната, който в момента е Драгомир Заков.
Именно той обяснява, че България има капацитета да ремонтира украинската бронирана техника.
Заков обяви и че украински специалисти са били няколко дни тук и са установили, че българските военни заводи могат да обслужат всички машини – танкове, БТР-и.
На въпрос как ще бъде докарвана тази техника, военният министър отговаря, че българските заводи са специализирани в това и че са създадени така, че да ремонтират не само българска техника, а на целия Варшавски договор. Нещо, което трябваше да означава, че щом тогава не е имало проблем с превозването, то няма да има и сега.
Ситуацията по онова време беше съвсем различна, докато сега става дума за пълномащабна война. И всеки сам може да си представи как точно в настоящата ситуация може да бъде превозена бронирана техника от Украйна до България.
Вземате развален танк от фронта, по някакъв начин го карате до Полша и от там го качвате на самолет или на влак. Всичко това чисто логистично ще е изключително трудно и сложно, за да си заслужава. Да не говорим, че вече се появиха информации, че е започнало ремонтиране на украинска бойна техника в Словакия и Чехия.
Допълнително съмнение доколко тази история с помощта не е малко шменти капели е и обстоятелството, че технологичното време за ремонт на един танк е около месец, месец и половина. Всеки сам може да изчисли колко точно техника може да бъде докарана и ремонтирана.
Пак в тази посока бе и обяснението за това защо толкова време след решението за даване на въпросната военнотехническа помощ няма никакво практическо движение. Министерството на отбраната обяви, че украинска техника не е идвала в България,
Защото все още няма конкретни заявки и договорености, че били необходими още стъпки технологично време. По думите на военния министър трябва да се сключат договори, да се подпишат документи между нашите заводи и съответните контрагенти в Украйна, да се видят юридическите аспекти.
Той обясни, че вече текат преговори на ниво фирми, а не на държави. По негови думи всъщност никога не е имало междудържавни преговори, а по-скоро двете държави са свързали съответните фирми. Веднага след това отбеляза, че министърът на отбраната е принципал на „Терем“ и това означава, че държавата все пак участва.
От негови изявления стана ясно, че въпросната помощ може да се окаже не толкова безвъзмездна, колкото се рекламираше. На директен въпрос Заков обяви: „Не е задължително да е напълно безвъзмездна. Знаете, че има доста фондове, които финансират подобна дейност в момента от САЩ и други съюзници.
Винаги го има и елементът на помощ от страната, която го извършва, много е миксирано”. Каквото и да значи това.
Със сигурност проблем ще е, че в заводите в момента има немалко български танкове за ремонт и модернизиране. Освен това вече се повдигнаха на няколко пъти и въпросите около лицензите за ремонт на съветска техника, както и за разрешителните около него, които би трябвало да се дадат от Русия.
Все пак тези, последните въпросителни, може да бъдат преодолени предвид ситуацията и нейната извънредност.
За всичко останало обаче си е наистина много странно какво точно се случва. И това го виждат и експерти. „Формално има възможност за р¬монт на военна техника в заводите на „Терем“, въпросът е за какво време, с какви наети и логистика. За мен е нереалистично“ – това заяви преди дни бившият военен министър Ангел Найденов, който има експертизата да е управлявал като принципал ремонтните заводи.
Каквото и да е истината, то поне към момента е повече от очевидно, че историята с т.нар. военнотехническа помощ е по-вече отбиване на номера, отколкото действителна необходимост.
Видно и от много кадри от войната, в огромната си част и руската, и украинската техника не става за нищо след военни действия, камо ли за ремонт. Отделно от това България може и да има капацитет да извършва ремонт, но е повече от ясно, че докато се докарат някакви машини, то вероятно войната ще свърши.
В същото време властите и в България, и в Украйна изглеждат доволни и благодарни една на друга, което значи, че играта е друга, а в нея историите и сценките с военнотехническата помощ са просто за камуфлаж.
Публикация на в. „Сега”, заглавието е на Новините Днес
Материалът Кого ще „позлатят” Петков и Зеленски с ремонта на украинска военна техника? е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
