Световна Икономика
Нападението на Иран срещу Израел не само засяга САЩ, но и има значителни последици за световната икономика. Нападението засилва съществуващото регионално напрежение в Близкия изток, като може да доведе до ескалация на конфликтите и да наруши търговските пътища, енергийните доставки и да създаде несигурност за инвеститорите и бизнеса. Стратегическото значение на Израел в световните сектори на технологиите, отбраната и иновациите може да има последващи ефекти в световен мащаб. Смущенията в израелското производство биха могли да повлияят на световните вериги за доставки, засягайки компаниите, които разчитат на израелски компоненти или услуги.
Ескалацията на напрежението може да доведе до прекъсване на доставките, тъй като инвеститорите следят внимателно геополитическите събития. Геополитическата нестабилност често води до пазарна нестабилност, която засяга фондовите пазари и инвестиционните решения. Възможно е да се появят валутни колебания, като израелският шекел и други регионални валути ще изпитват нестабилност, а инвеститорите могат да търсят сигурни валути като щатския долар или швейцарския франк.
Международните реакции на нападението могат да повлияят на дипломатическите отношения и търговските споразумения, а санкциите или ограниченията срещу Иран могат да засегнат динамиката на световната търговия. Застрахователите оценяват геополитическите рискове при сключване на полици, а повишеното напрежение може да повлияе на застрахователните разходи и предприятията, работещи в региона, да преоценят рисковата си експозиция.
Как реагираха борсите
Фючърсите на акциите в САЩ и цените на петрола се отърсиха от иранската атака срещу Израел през уикенда, но акциите в Азия се понижиха след като Иран нападна Израел.
Фючърсите на американските акции се повишиха след началото на търговията в неделя вечерта. Фючърсите върху суровия петрол WTI бяха сравнително без промяна в неделя вечерта. Фючърсите върху златото се повишиха с 0,2%. Етериумът се повиши с 2,7%. Иранската валута падна до рекордно ниското ниво от 705 000 риала/долар на неофициалния пазар около 10:30 ч. местно време в неделя, по данни на сайта за наблюдение на валутния пазар Bonbast. Водещият индекс на фондовата борса в Тел Авив, TA-35, се понижи с 0,38 % към 10:23 ч. лондонско време.
Нападението може да окаже натиск върху законодателите на Капитолия да върнат въпроса за чуждестранната помощ на дневен ред. Байрън Калън от Capital Alpha Partners заяви, че „това би трябвало да увеличи вероятността Камарата на представителите да приеме допълнителната помощ за сигурността, ако членовете й стигнат до заключението, че иранската индустрия за производство на дронове/ракети е общата връзка между войната на Русия в Украйна и сигурността на Израел“. Това би могло да усложни и борбата на Федералния резерв с инфлацията и решението му за времето на евентуално намаляване на лихвените проценти. „Нашето усещане е, че събитията в Близкия изток ще увеличат причините Фед да възприеме по-предпазлив подход към намаляването на лихвените проценти, но няма да му попречат да ги намали изцяло“, пише Capital Economics в бележка от неделя. „Очакваме първата стъпка да бъде направена през септември.“
Какво се случва с Биткойн?
Пазарът на криптовалути претърпя сериозни разпродажби през нощта срещу събота на фона на атака срещу Израел. Биткойнът се понижи с около 8% късно вечерта в събота, когато американски официални лица потвърдиха, че атаката е била осъществена. Цифровите монети бяха едни от единствените рискови активи, които се търгуваха през уикенда, а спадът се разглеждаше като първоначална реакция на ескалацията на напрежението в Близкия изток. В събота вечерта биткойнът се търгуваше на нива от около 70 000 долара, но по данни на борсата Bitstamp спадна до под 62 000 долара. До неделя сутринта той се възстанови и се търгуваше над 64 000 долара. При други монети като етер също се наблюдаваха сериозни разпродажби, като в някои случаи спадът достигна до 10%.
По данни на Bloomberg разпродажбата на биткойн е била най-силната от повече от година насам, като монетата е достигнала нови рекорди в последно време на фона на притока на средства в американските спот биткойн ETF-и, които продължават да движат цената на криптовалутата.
Как конфликтът може да повлия на цените на петрола
Неотдавнашната атака на Иран срещу Израел засилва напрежението в Близкия изток и може да доведе до скок на цените на петрола, ако конфликтът ескалира и наруши световните доставки. Задълбочаващият се сблъсък увеличава риска от повишена нестабилност на петролните пазари и отново напомня за значението на петролната сигурност. Приема се, че повишаването на цените на петрола в крехката икономическа среда след пандемията може да има значителни последици, особено за западните страни. По-високите цени на петрола, надхвърлящи 70 долара за барел, пораждат опасения за нарушаване на темпото на глобалното икономическо възстановяване. Западът, който е основен играч в световната икономика, е изправен пред предизвикателства, свързани с увеличените разходи за енергия.
Повишаването на цената на петрола към критичната граница от 100 долара за барел спря в понеделника след атаката, но все още не е ясно дали пазарът си взима временна почивка от ралито или е попаднал в дългосрочна задънена улица. Това, което търговците знаят е, че цените на петрола не успяват да прескочат психологическата бариера след нападението на Иран срещу Израел през уикенда, въпреки че рисковете от по-широка война в Близкия изток остават високи.
„Петролните пазари свикнаха с волатилността“, заяви Реджина Майор, глобален ръководител на отдел „Клиенти и пазари“ в KPMG, в коментар, изпратен по електронната поща на MarketWatch. „Те могат да се отърват от много рискове.“ В понеделник майският суров петрол West Texas Intermediate CL.1, 0,25% CLK24, 0,23% падна с 25 цента или 0,3% и достигна цена от 85,41 долара за барел на Нюйоркската стокова борса. Юнският суров петрол сорт Брент BRN00, 0,22% BRNM24, 0,22% се установи на 90,10 долара за барел на ICE Futures Europe, което представлява спад от 35 цента или 0,4%. Повишаването на цените на петрола до 125 долара е основен проблем за пазара, тъй като цените на това ниво „почти сигурно ще предизвикат рецесия, ако се задържат“, казва Николас Колас, съосновател на DataTrek Research, в бележка, изпратена по имейл в понеделник.
Засега пазарът смята, че неуспешната атака срещу Израел „предполага, че ситуацията може да се успокои, както иска администрацията на Байдън“, казва Линч от SEER пред MarketWatch. „Израел изглежда възнамерява да отвърне на удара и ако той се окаже сериозен“, например под формата на щети или жертви, тогава пазарът ще се опасява от ескалация, каза той. „Това би ни довело до 100 долара, особено ако бъдат повредени някои петролни съоръжения“.
Нападението на Иран повишава възможността конфликтът да наруши корабоплаването през Ормузкия проток – тесен воден път край южната граница на страната, през който всеки ден преминава повече от една четвърт от световната морска търговия с петрол. Цените на петрола се повишиха в петък до нива, невиждани от октомври в очакване на подобна ескалация, но в понеделник се понижиха. Ако конфликтът ескалира още повече, Иран има възможност да атакува петролни танкери, преминаващи през пролива с помощта на безпилотни самолети, ракети или подводници. Най-лошият сценарий би довел до пълна блокада на пролива от страна на Техеран, въпреки че вероятността за някой от тези резултати понастоящем е малка.
Иран е голям производител и член на Организацията на страните износителки на петрол, но изнася по-голямата част от петрола си за Китай поради дългогодишните международни санкции. Намаляването на износа на ирански петрол би имало „огромно“ въздействие върху световния пазар, тъй като Китай ще бъде принуден да се конкурира с други държави за доставки от други места. Прекъсването или блокирането на трафика в Ормузкия проток би променило правилата на играта, тъй като той е основният или единственият маршрут за близкоизточните износители на петрол, включително членовете на ОПЕК Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.
Друга възможност е Съединените щати, най-важният съюзник на Израел, да отвърнат на удара, като отново ограничат износа на ирански петрол. Откакто пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. разстрои енергийните пазари по света, Вашингтон облекчи прилагането на санкциите си върху иранския петрол, за да поддържа стабилни световните доставки и цени на горивото. Едно подновяване на репресиите би създало натиск за повишаване на световните цени в неподходящ момент, тъй като САЩ са само на няколко месеца от президентските избори цените на петрола и инфлацията като цяло ще бъдат изключително важни за демократите, ако желаят да съхранят шансовете си за успех.
Икономически удар
Евентуален конфликт между Иран и Израел може да окаже значително въздействие върху цените на петрола и световната икономика, но най-вече да е удар срещу САЩ и неговите западни съюзници. Удар които идва след разрушителната за световната икономика пандемия, след загубването на енергийния доставчик за Европа Русия, както и потенциалните такива в Африка.
Това което се случва на дъската е, че след Африка идва ред на Близкият Изток. Ако напрежението прерасне в пълномащабен конфликт, производството и транспортирането на петрол в Близкия изток може да бъде нарушено, тъй като Иран и Израел са основни играчи в региона. Пазарната нестабилност, дължаща се на възприемани заплахи за доставките на петрол, може да доведе до колебания в цените. Стратегическият Ормузки проток, контролиран от Иран, може да повлияе на световните петролни потоци. Смущенията биха могли да повлияят и на световните вериги за доставки, засягайки индустриите в цял свят. Геополитическата нестабилност може да доведе до влошаване на настроенията на инвеститорите, което да доведе до избягване на риска на фондовите пазари и инвестиционните решения. По-високите цени на петрола могат да увеличат разходите за енергия за предприятията и потребителите в световен мащаб. Нестабилността в основните финансови центрове в Близкия изток може да засегне банковото дело, инвестициите и бизнес операциите. Повишаващите се цени на петрола могат да доведат до инфлация, стимулираща разходите, което ще се отрази на доверието на потребителите и на реакциите на централните банки.
Отношенията на Запада с Русия, Китай и Иран представляват сложен геополитически пейзаж, характеризиращ се с икономическа конкуренция, стратегически интереси и периодично възникващо напрежение. Западът е наложил санкции на Русия заради действия като анексирането на Крим и участието ѝ в украинския конфликт, което се отразява на търговията, инвестициите и финансовите потоци. Енергийната зависимост е значителен фактор, като Европа разчита на руския природен газ, което дава на Русия лостове за влияние. Русия също така се конкурира със западните държави в области като киберсигурността, изследването на космоса и военните технологии. Същевременно Западът и Китай водят търговска война, характеризираща се с мита, контрамита и търговски ограничения, подхранвана от спорове за интелектуална собственост, достъп до пазара и нелоялни търговски практики. Опасенията за националната сигурност и уязвимостта на веригата за доставки водят до ограничения върху китайските технологични компании. Правата на човека и идеологическите различия допринасят за идеологическото напрежение.
Отношенията между Китай и Русия се засилиха през последните години, като споделените интереси са насочени към противодействие на западното влияние и насърчаване на многополюсен свят. Икономическото сътрудничество също е предизвикателство, като икономическата доминация на Китай и желанието на Русия за диверсификация създават деликатен баланс.
В момента сме свидетели на сложно взаимодействие на икономически интереси, конкуренция и геополитическа динамика между Запада, Русия и Китай, посредством прокси конфронтация между Иран и Израел. Изключително изострена обстановка, в която китайската и руската икономики показват завидна устойчивост. В пост КОВИД периода, характеризиращ се с глобални икономически катаклизми, въпреки че китайската икономика показа устойчивост, тя е изправена и пред постоянни предизвикателства, свързани с потреблението, глобалната несигурност и геополитическото напрежение. Сравнявайки я със западните конкуренти, траекторията на възстановяване се различава, като Китай набляга на индустриалния растеж, докато потребителските разходи остават предпазливи. През 2022 година Китай регистрира вторият най-бавен ръст за половин век, като увеличи своя БВП с 3%, което в сравнение с конкурентите и е изключително постижение. Докато при износа, през 2024 година Китай се справя повече от успешно, като надхвърля очакванията на пазарите. В този ред, няма как да не разглеждаме случващото се в Близкият изток и в контекста на огромната конкуренция на два изключително важни за бъдещето на световната икономика търговски проекта инициирани от Китай и САЩ, в които Израел и Иран играят изключително важна роля.
Очаквайте продължение.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical London и е изготвен от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка. Подробна методология и данни се предоставят при поискване.
