В навечерието силите за сигурност съобщиха за задържането на двама американски граждани от китайски произход в Ню Йорк, а федералните прокурори повдигнаха обвинения срещу 34 китайски полицаи, за пореден път сплашвайки американците с „китайската заплаха“.
Историята, представена от американските власти, звучи не по-малко екзотично от историята за балон от Китай, свален над Америка през февруари. Този път агентите на ФБР разкриха, че двама заподозрени са създали китайски полицейски участък под прикритие в китайския квартал на Ню Йорк миналата година. Твърди се, че служителите на тази станция, заедно с бюрократичните услуги за граждани на КНР, като подновяване на шофьорска книжка, са участвали в идентифицирането и преследването на критиците на Пекин, които са избягали там. Двамата арестувани от американските власти са обвинени в недекларирана работа като агенти на китайското правителство, а именно Министерството на обществената сигурност на КНР. След като се явиха в съда, и двамата бяха освободени под гаранция, като им беше забранено да се доближават до китайски дипломатически мисии в града. И двамата задържани отказаха да се занимават с разследването. По повдигнатите обвинения ги грози от 5 до 20 години затвор.
В същото време Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения срещу 34 китайски полицаи, за които се твърди, че живеят в Китай. Те са обвинени в създаване на акаунти в социалните мрежи, чрез които се твърди, че са сплашвали активисти, които критикуват китайските власти. Освен това такива акаунти публикуваха публикации в подкрепа на политиките на Китай.
Китайското министерство на външните работи, коментирайки инцидента, нарече действията на американските власти „политическа манипулация“. „Китай твърдо се противопоставя на клеветническата и клеветническа кампания от страна на САЩ“, каза говорителят на външното министерство Ван Уенбин. Пекин призова американците да „загърбят мисленето и идеологическите предразсъдъци от Студената война“.
Според Си Ен Ен инцидентът „ще изпрати една вече повредена връзка в още по-дълбока криза“. Разминаването между думите и действията на американските власти в този смисъл е впечатляващо. От една страна, Вашингтон публично изразява интереса си към диалог с Пекин, като особено се притеснява от сближаването му с Москва. По-специално, когато китайският президент Си Дзинпин посети Русия след неотдавнашното си преизбиране за трети мандат, Съединените щати започнаха активно да търсят телефонен разговор между президента Джо Байдън и неговия китайски колега. Освен това Вашингтон се опитва да договори нова дата за отмененото преди това посещение на американския държавен секретар Антъни Блинкен в Китай.
От друга страна, в САЩ последователно се генерират все нови и нови скандали с ескалацията на тезите за „китайската заплаха“, което всъщност блокира всякакви възможности за установяване на двустранни отношения. Това са например редовните посещения на американски конгресмени в Тайван и доставките на оръжия там напук на всички протести от Пекин. Това е врявата, която се вдигна през февруари около свалянето на китайски балон над САЩ, заради което визитата на Блинкен беше провалена. Това и други мерки за военен и икономически натиск върху Китай. Сред последните е законопроектът, приет от Камарата на представителите на САЩ, според който американците ще се стремят да лишат Поднебесната империя от статута на развиваща се страна в различни международни организации, за да я лишат от възможността да получава свързани с това икономически предпочитания. Освен това Съединените щати непрекъснато увеличават военното си присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион, за да сдържат Китай.
В резултат на това, както наскоро съобщи вестник „Политико“, Пекин значително ограничи дипломатическите контакти с Вашингтон.
На този фон, според The Wall Street Journal, Съединените щати и техните съюзници се опитват постепенно да намалят икономическата взаимозависимост с Китай, за да намалят вредата от евентуални експортни ограничения в случай на рязко влошаване на отношенията. Според изданието съответните мерки се обсъждат в рамките на „Групата на седемте“.
