Всяка такава промяна води до неудобство и усещане за несигурност. Подобна е била ситуацията и преди въвеждането на валутния борд – отново страхове, несигурност, нюанс между по-възрастни и по-млади хора. Това каза пред БНР Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, след окончателното одобрение за влизането на България в еврозоната.
Големият въпрос пред обикновените българи, особено в по-бедните райони, касае икономическите показатели, които не са обвързани с валутата: работните места, заплатите, нивото на пенсиите, подчерта той.
Инфлацията я изпуснахме няколко пъти през последните 2 десетилетия, последно 2022 г. Изпускане на инфлацията виждаме независимо дали сме приели еврото или не. И в момента най-високата инфлация в ЕС е в Румъния. Много проблеми, които са от десетилетия, могат да се припишат на еврото, коментира Петър Ганев в предаването „Преди всички“.
Вече няма как да има обезценка на валутата, която реално притежаваш. Еврото дава възможност за повече инвестиции и по-добър живот. То отваря повече врати пред правителството и бизнеса, но те не са гаранции, заяви Ганев.
От 1 януари думата „курс“ изчезва. Ако някой след 10 години иска да обмени левове, той ще ги обмени по същия курс, който е в момента, уточни икономистът.
Вкарването на спестени пари в брой в левова сметка преди Нова година с помощта на роднини би ограничило рисковете от разнасяне на кеш по пощите след 1 януари за обмен в евро, препоръчва икономистът.
По думите му, няма причина, ако имаш левова сметка, да тичаш да я закриваш и да отваряш такава в евро и банките следва да обясняват това.
Запитан дали ще се спука балонът на имотния пазар, Ганев обясни:
„Ще има доста ликвидност в банките. Този ръст в кредитите ще бъде подкрепен заради повечето ликвидност и повечето търсене, включително от чужбина. Продължава да е горещ имотният пазар. Влизането в еврозоната ще даде допълнителен интерес и към пазара на имоти.“
