Илиян Кузманов е екстравагантен представител на новата българска култура. Творец с авангарден почерк, активист, които вярва и се бори, дори и с това което пише и създава. Но интересното при него, е че той финансира всички свои каузи и обществено значими проекти с това, което реализира посредством своите бизнес начинания във Великобритания. Сред проектите му напълно финансирани от него са две свободни библиотеки, социален бизнес помагащ на бездомни във Великобритания, културен център в България, обединяващ малцинства и култури под един покрив, мащабен социален проект целящ да промени живота на лишените от свобода, фондация бореща се с трафика на хора, хомофобията, ксенофобията, расизма, медийна платформа, свободна от рекламодатели и други финансови зависимости…
Като последният му проект, документалният филм „Пилигрим в Тайланд“ бе напомняне за опасностите от масовият туризъм за природата и за дребния и среден бизнес. Филмът участва в редица международни конкурси, но едно от най-интересните си признания той получи в България. Това бе Награда от Агенцията за българите в чужбина, към Външно министерство. Изпълнителният Директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова и Председателят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Лили Спасова бяха повече от ласкави за родния творец, търсейки в него модел за активни родолюбци зад граница, копнеещи да променят България за добро.
Филмът събира Илиян Кузманов, като продуцент и сценарист, с талантливата ни млада актриса и режисьор Ангелина Грозева. Те вече могат да се похвалят, че филмът е част от над 20 международни конкурса за документално кино. Започвайки от Монреал и Ню Йорк, стигайки до Кейп Таун и Токио. Самият филм представлява осъвременен прочит на концепцията за пилигримството, през призмата на проблемите на масовия туризъм. Рецептата, която дават е поглед назад към една забравена духовна практика, която може да съживи страдащата след КОВИД туристическа индустрия. Филмът бе в основата на серия инициативи под шапката на Форум Аз обичам България и Гражданска зона за България, в които дейна част освен Илиян е друг пазарджишки общественик Николай Янев. Гражданските инициативи повдигат въпросите за туризма в България, за градската среда, за необходимостта от модерен и адекватен поглед върху проблемите в България като цяло. Това е и основната мисия на Илиян Кузманов, да успее да промени родината си към добро. И тук идва въпросът, как може някой творец да създава просто ей така, а не заради финансиране или да се докопа до бюджет, а да бъде воден от духовни подбуди?
Не е ли малко фанатично това, да не се водиш от чист прагматизъм?
Да се водиш единствено и само от рационални подбуди е основата на Марксисткото материалистично и атеистично възприятие на света. Аз говоря за Вяра и Духовен Път. В предишните си две книги изследвам дълбоко религиозни концепции. В „Ако срещнеш Буда убий го!“ правя дисекция на концепциите за свободата и критичното мислене. В „Дяволът! Аз го Познавам!“ разглеждам Фаустовата дилема за цената на избора, за линията между доброто и злото, за моралните компаси, за социализма и атеистичните аномалии родили най- големите чудовища в човешката история…
Но в крайна сметка, как може да има изкуство без пари? Не е ли точно това комунизъм?
Не Комунизмът и Социализмът са държавата плащаща за всичко и на всеки. Положение, в което трудещите работеха или за заплата, или по принуда или защото партията бе казала. Докато изкуството и културата имат вътрешна стойност, надхвърляща паричната, като предизвикват емоции, провокират мисъл и вдъхновяват промяна. Те осигуряват лична удовлетвореност, като позволяват на хората да изразят най-съкровените си мисли и чувства свободно. А свободно означава, спонтанно, идващо от вътре, от душата, духовно. Духовното убеждение е от решаващо значение за създаване на изкуството, жизненоважно за почвата от която покълва култура. Важно е творците да бъдат мотивирани от сляпи духовни изживявания, да създават от любов, от чуства, емоции. Няма място от математически прагматизъм в изкуството, камо ли от мисълта от печалба или привилегии. Това е нашето наследство от соца на което берем плодовете днес. По време на соца, цялото изкуство бе подчинено да служи на държавния апарат, превръщайки го в мощен пропаганден инструмент, част от него, но всичко това си има цена. Творците, просто станаха пропагандисти на държавна издръжка, борещи се за различни проекти и финансирания. Това бе реалността за артиста по време на соца, в това пропагандистите превърнаха нашата реалност. Просто, това знаеха за устройството на света и това искаха. Днес имаме схемаджии и проектаджии навсякъде, имаме и творци, правещи и създаващи, за да получат финансирания и да реализират печалби. Това е трагедията довела до кошмарните разкрития за това което се е случвало в театрите в България. Казвам разкрития, защото ние всички знаехме за поголовните кражби и си затваряхме очите, защото във всички сфери на изкуството и културата е така.
Според теб от какви реформи имаме нужда?
Имаме нужда от радикални промени в изкуството, в културата, така и в образованието! Не може ние да позволяваме пресъздаването на социализма в най- уродливият му вид! С присъединителните фондове от ЕС, ние дадохме втори шанс на вегетиращите култур трегери, които трябваше да увехнат след Виденовия крах. Но в крайна сметка, ние си избрахме да нямаме шокова терапия след 89-та. Ние ги съживихме с парите от евро дъжда от финансирания. Те ставаха лидери, директори, отново творци на поръчка, те откриваха школи, продаваха всичко което можеше да бъде продадено, само и само да се докопат до още финансирания, както бе преди в едно друго време. Те създаваха схеми и мрежи за точене на бюджети, местни, национални, европейски… Те отровиха обществото ни. Ако бе само парите, които те „оползотвориха“, щеше да е поносима вреда. Но те отровиха почвата, от която трябваше да се роди българският Орхан Памук или Стивън Кинг. Само се замислете, ако сте млад творец в тази вулгарна среда – ще създавате изкуство, ще избягате, ще се адаптирате? Всеки избор е пагубен за обществото ни… Отровата им ще бъде токсична още дълго време, освен ако почвата не се прекопае из основа, без дори да се остави кълнче от този плевел.
Поставяш и образованието на същият ред?
Образованието се е превърнало в пазар, в най-непочтеният си вид. Защото когато отидете на Женския или който и да е друг пазар, имате правила, знаете какво да очаквате. А в образованието, което по принцип е безплатно, се оказва че това е една огромна черна дупка, засмукваща финанси от бюджет, общество, от всички и правеща богати една шепа хора, които никъде другаде не биха имали възможност да правят такива обществени поразии. Книги продават професори, учители, правещи си безплатен ПР на гърба на университети и училища, а ние като най- големите наивници ги правим и супер популярни. В университетите лекции и учебници са бизнес от когато се помним, голям бизнес, точка. Частните уроци вече започват преди детската градина и обхващат всичко, което си помислим. За делегираните бюджети и за парите попаднали в ръцете на директорите, не ми се говори там е страшно. За какво образование говорим изобщо? Това са милиарди за усвояване. И никой не желае да направи елементарни реформи, защо? Ми как, учителите са избиратели, протестна сила, за тях само увеличения на заплатите. Така че ние учим на корупция децата ни още от рана детска възраст. За какво изкуство можем да говорим в училищата?
Изкуството и културата могат да сближават хората, да насърчават разбирателството и да решават социални проблеми, като предизвикват обществените норми и вдъхновяват колективни действия спомагащи за създаване на гражданско общество. Страстта и духовната слепота подтиква творците и практиците да поемат рискове и да правят нововъведения, което води до новаторска работа, която разширява границите на възможното, която променя нас и обществото. Въпреки че творците се нуждаят от финансова стабилност, основната им мотивация трябва да бъде любовта към занаята и желанието да окажат значимо въздействие. Това са само част от тезите на Илиян Кузманов за радикална смяна на модела в Културата и Образованието.
Интервю на Боряна Тошова
