В северозападната част на Южна Африка, в провинция Северен Кейп (Northern Cape), се намира природният резерват Richtersfeld. Това е планинска изоставена местност, покрита с редки храсти. Тази местност съществува вече 2 хиляди години, почти без да се промени примитивния начин на живот.
Нама пасе кравите
си и живее в леки мобилни колиби. Според една от техните легенди, някъде в тези
местност има подземна пещера, наречена Бездънна яма. Твърди се, че тази пещера
е толкова дълга, че дори стига до океана и в нея са били скрити безброй съкровища,
включително диаманти.
Но, според същата
легенда, намирането на входа на тази пещера не е най-трудната задача. По-трудно
е да се справиш с чудовището, което пази пещерата – огромна змия, която атакува
всеки, който се осмели да пожелае да влезе вътре.
Легендата за
пещерата и змията е пълна с различни подробности, че изглежда нещо много повече
от мит.
Тази змия, в местния микс от африкански и холандски, се нарича Grootslang. Местните казват, че тя е стара, колкото света и боговете са я създали, дарявайки й огромна сила, хитър и мощен интелект.
Дължината на змията е около 15-20 метра или повече, а люспите й са “черни като нощ“. Понякога тя се описва като същество с дълга шия, дълга змийска опашка и тяло на слон (прилича на динозавър, подобно на Diplodocus), но по-често само като огромна змия.
Горко на всеки,
който се опита да влезе в пещерата и да вземе съкровището! Змията ще го разкъса
на парчета или ще го изяде. Но, понякога тя напуска своята пещера и пълзи наоколо,
включително предполагаемо е видяната в Оранжевата река и Ваал.
През 1867 г.,
изследователят Ханс Сойер видял огромна черна змия, дълга повече от 30 метра!
Змията плувала по поречието на Оранжевата река, в района на север от Аливал, в
провинция Северна Капска. А през 1899 г., търговецът Кинър прекосявал Оранжевата
река, в района на Упингтън с лодка, когато изведнъж огромна змийска глава с
дълъг черен врат изскочила от водата, точно пред лодката.
Някои много
интересни наблюдения са направени от южноафрикански авантюрист и изследовател,
на име Фред С. Корнел. През 1910 г., по време на експедиция по Оранжевата река,
Корнел прави лагер близо до водопада Ауграбис.
Скоро един от американските членове на експедицията му – Камерер, дотичал при него, като бил много уплашен. Камерер казал, че е отишъл да плува и изведнъж огромна змия, почти 4 метра на височина, се издигнала пред него от водата.
Вторият случай е
през 1920 г., и Корнел го описва подробно в книгата си със заглавие „Гламурът
на търсенето: мед, злато, смарагди и диаманти“:
„Беше тъмно, когато стигнахме до това място. Минахме през храстите и там ни се стори подходящо да пренощуваме. Запалихме огън и се радваме, че сме намерили отличен заслон, близо до водата и с дървета, които ни предпазват от студения вятър.
Но, нашите водачи (местни черни хора) бяха някак нервни и вместо да стоят настрана от огъня, както обикновено правеха, те стояха до нас и много близо до пламъците. След вечеря, един от тях на име Ензак, внезапно предложи да се преместим на друго място. На нас ни се стори странно, всички бяхме много уморени и искахме да спим.
Попитахме го какъв е проблемът и след настояване от наша страна, той най-накрая ни каза, че край реката има остров, където обича да седи огромна змия. И за нас и за нашите коне е много несигурно да седим толкова близо до този остров.
Досега сме чували за тази огромна змия, включително и от уважавани бели хора. Те твърдяха, че са я виждали лично, а много други са виждали много широка следа от тялото й по влажния крайбрежен пясък.
Любопитно е, че в
Оранжевата река няма крокодили, но едно от местните имена за тази змия звучи
като „кайман“, което е в съзвучие с името на крокодила, намерен в други реки в
Южна Африка. Ето защо, а също и защото бяхме твърде уморени, останахме през
нощта, там, където първоначално се бяхме установили.
Сутринта намерихме
в средата на реката голям участък от скала, за който ни разказа водачът. Той
беше разделен на две с голяма пукнатина и ние решихме да изплашим змията с
помощта на динамит. След силна експлозия змията не се появи, но видях нещо,
което се движеше вътре в процепа. Там пуснах всички куршуми и се оказа, че е
малка патица, която отлетя с подигравателно крякане.“
През 1945 г.,
журналистът Лорънс Грийн, в книгата си “Къде все още мечтаят мъжете?”
описва, че местните племена категорично отказват да се спуснат в една от своите
мини в близост до реката, поради страх от Grootslang. Но, най-накрая се намерил
човек, който да слезе в пещерата.
„Този човек взел лебедката и кабела, и решил да слезе в „Бездънната дупка.”
Оказва се, че е
много тъмно и горещо вътре. В лъча на фенерчето му се виждали прилепи и той
видял тунели, водещи някъде дълбоко навътре. Никога повече не слязъл в тази
пещера, защото имало силна миризма на сяра.
