ОБЩЕСТВО

Манталитетът на българина – друг е виновен, защо не капитализмът

Родолюбие, национално съзнание, патриотизъм, родознание, факелни шествия, горящи кръстове, морално превъзходство, омраза към различните, ненавист към финансисти и глобалисти, духовно-нравствено надмощие, чужди агенти, национални герои и предатели, протекционизъм, Путин, Орбан, Тръмп, Льо Пен…

Това са термини и имена, характерни за пропагандата на Путин, но те са много по-лесно разбираеми и близки до манталитета на множеството българи, отколкото разбирането какво представляват западните ценности, демокрацията, либерализма и свободния бизнес.

В последния парламент Соломон Паси и Росен Плевнелиев, бяха избрани да защитават либералната доктрина в България, взели щафетата от Кирил Петков и Асен Василев. Чухме потвърждаване за изпълнение на договорите, които сме поели като страна по тях, спазване на линиите и политиките на НАТО и ЕС. Разбра се, че изпълнението на договорите, ще бъде гарант за средствата идващи от ЕС, както и по-бърз достъп до фондовете за възстановяване. Стана ясно, че модернизирането на българската армия, минава през предоставяне на Съветското ни оръжие на Украйна, като за сметка на това ще получим модерно от Запада. Както и това, че дори и закъсняла, военната помощ за Украйна, ще ни извади от графа „Предатели“. В общи линии, риториката бе повече от прагматично поднесена, лишена от каквато и да е интелектуална мотивация, патос или обяснение защо искаме да сме част от този Западен Свят (като изключим материалните придобивки и развързани фондове, липсваха само бананите и дънките), какви общи ценности споделяме и какви въобще са Западните ценности. Докато в анти Атлантическия лагер, позициите са повече от ясно формулирани, изпълнени с патос и емоции. Без значение, че са базирани на негативни сантименти като – омраза, завист, реваншизъм. И въпреки че в повечето случаи доводите срещу Западните Ценности са ехо на про Путинската пропаганда, те са лесно достъпни и разбираеми за огромна част на българското население. Като за трудностите, с които се приема Прозападната реторика, принос имат точно тези, които се представяха пред обществото като Прозападно ориентирани.

(Позицията на сина на Соломон Паси, относно ценностите. Соломон Паси десетилетия вече е иконата на Евроатлантизма в България. Отнесеният интелектуалец с Трабанта, човекът, който трябваше да възпита и покаже, какво означават либерализъм, бизнес, свобода и Западните ценности пред Българската публика.)

Но въпреки че Западният либерализъм все повече е представен у нас, като една аморална, егоистична, консуматорска, ниско интелигентна, лишена от съдържание алчна система, то определено заслужава своята подобаваща защита. Затова в една серия статии ще поговорим за Ценностната Система. Първата статия ще бъде върху икономическите възприятия в Западния и Марксисткия свят. Ще обърна внимание на важността на икономическия начин на мислене – и размисъл за силата на икономическите идеи, която надхвърля обикновената сфера на тяхното приложение. Все пак, политиката е въпрос на интереси, но доминиращите идеи в обществото правят тези интереси разбираеми за самите хора, които ги възприемат, поддържат и прилагат в ежедневието си.

(В предишния си живот новоизбраният български президент Росен Плевнелиев е бил жена, родена в Ирландия, при това пастирка, както сподели той в предаването „Търси се“ на бТВ, през 2011 година. Това той разкрил чрез компютърен софтуер, създаден от самия него. „Последното ми прераждане е било някъде през 1730 година. Програмата показа, че съм бил жена пастир, но не съм се прераждал често, което било хубаво. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова по-стойностен живот водиш. На хората, които по-често се прераждат се им се дават повече шансове да се поправят“, обясни Плевнелиев. Плевнелиев разказва как се захванал с хороскопи във времената на промени в страната, като заедно с приятеля си Иван предсказвал бъдещето от офис в благоевградския ГУМ на един компютър Правец 16.)

Проверка по рама

Красноречив е примерът с германските либерали от XIX век, те са били горещи привърженици на демокрацията, общественото мнение и образованието на масите. Като „са знаели“ че не могат да установят модерно управление в една нация, в която много милиони хора все още са в плен на суеверията, простащината и неграмотността и наивно вярвали, че един ден ще успеят, когато населението е образовано и готово за либералните идеи. Но де факто, Бисмарк и неговите военни и аристократични приятели ненавиждат либералите толкова силно, че са готови да помогнат на социалистите да установят контрол над страната, ако самите те се окажат твърде слаби, за да запазят собственото си управление. И въпреки че те не са били прото нацисти в друг смисъл те са проправили пътя на Хитлер, чрез унищожаването на либерализма в зародиш. Триумфът на германския милитаризъм, заедно с появата и успеха на социалистическата доктрина, променя „манталитета на нацията“. Либералната партия и изобщо дотогавашните либерални позиции изчезват: като в един момент в Германия дори вече няма либерални автори. Така националистическите писатели и академици лесно завладяват умовете на гражданите. Преобладаващите идеи в Германия карат хората да смятат страната си за „затворена“ икономическа система и да вярват, че успехът ѝ зависи от провалите на други нации. Нещо толкова актуално в контекста на днешна Русия.

Законът е в ръцете на силните

Ако говорим за пазарна либерална икономика, върховенството на закона е фундаментална рамка, която е в основата на отворени, справедливи и мирни общества, в които гражданите и бизнесите могат да просперират. По същество то се състои в това да се гарантира, че публичната власт е обвързана с предварително съществуващи, ясни и известни закони и принципи. И институциите се отчитат пред тях, а не ги променят в услуга на определена група хора, която контролира институциите. Върховенството на закона гарантира правата и свободите на всеки член на обществото, без значение етно и културните особености на мнозинството. Като изразява увереността, че всеки член на обществото може да ръководи по своя собствена преценка своя живот и бизнес, да разбира своите интереси и търси своето щастие много по-добре, отколкото ако се ръководи от някой друг, камо ли от институциите наречени Държава. Това е вярата в човека, личния компас и индивидуалната морална ценностна система.

Във философията, релативизмът и субективизмът предоставят различни гледни точки върху самото понятие Моралната Ценностна Система. Релативизмът твърди, че знанието, истината и моралът съществуват във връзка с определена култура, етно традиции и конкретно общество, като отричат универсалната истина. Субективизмът, напротив, защитава тезата, че моралът е индивидуален, както е неизменно свързан със свободния индивидуален избор, личното щастие, законност и бизнес.

Бащата на Комунистическата мисъл Маркс се придържа към релативизма като основа на идеологията, която създава. Буржоазният морал като идеология, изразяваща определени класови интереси разкрива релативистични тенденции.  Според една от интерпретациите Маркс смята, че не съществува обективно вярна морална система, а само обслужващи интересите идеологии, които използват морален език. 

(Обществената пирамида рисувана от марксистите.)

Магазин за Акумулатори

Ницше, който е считан за един от вдъхновителите на Нацизма, от друга страна, за разлика от Маркс обръща огромно внимание на морала, но идеите му със сигурност имат също ясно изразена релативистка насоченост.  Известното му изказване, че „Бог е мъртъв.“ означава, наред с всичко останало, че идеята за трансцендентно или обективно оправдание на моралните твърдения – независимо дали става дума за Бог, Платоновите форми или разума – вече не е надеждна. И той изрично приема една форма на перспективизъм, според която „няма морални явления, а само морални интерпретации на явленията“ (Отвъд доброто и злото). Ницше обича да подрежда пирамидално подобно на Маркс видовете морал според това дали са израз на сила или слабост, на здраве или болест.

Тези идеологии базирани на моралния релативизъм подготвят почвата за един свят базиран на вярата в силата на тоталната държава, свят, в който не Ние Хората сме важни, а властта, която може да ръководи и контролира. Така че релативизмът още в своя философски зародиш отрича индивидуалната свобода, свободния бизнес, търговия, нуждата от международното право, финанси и институции като ООН, СЗО, МВФ, НАТО, ЕС.  

Справяне с Икономическите Проблеми

Когато говорим за ценности, най-добрият начин да ги разберем е да ги проверим в конкретни ситуации. Да вземем за пример Демографията, която е изключително важен елемент на икономиката. Демографията в едно либерално общество, отразява флуктуациите на активните хора, които имат инициатива да правят бизнес. Хората, които работят, хората, които колкото повече могат да консумират произведеното, толкова по-позитивно влияние оказват на обществото като цяло. В демографската картина важни са невръстните, на които ние трябва да подсигурим целия социален пакет, достъп до образование, нивото им на конкурентоспособност. Демографията ни дава пълна информация и за хората, за които обществото трябва да се грижи, за нетрудоспособните, за тези в пенсионна възраст.

Интересен е фактът, че демографските кризи, обикновено водят до ужасни катастрофи. Когато Чумата удря Европа през 14-ти век, пандемията води до нещо страшно – унищожаването на между 30% и 70% от населението на стария континент. Докато населението търси обяснение за тази внезапна епидемия, вниманието uм се насочва към евреите. След мъчения, един евреин „признава“, че е отровил кладенците, след което в много градове в Северна Европа се стига до погроми. Швейцария, Северна Франция, Германия и Холандия стават свидетели на нападения. Случаят с Базел е емблематичен, на 9 януари 1349 г. около 600 евреи са събрани в специално построена за целта дървена къща на остров в река Рейн и изгорени.

(Изгарянето на 600 евреи в Германия, 1349 година.)

1918 е годината на Испанския Грип. Това е катастрофа, която отнема 50 милиона живота, много повече жертви от Първата Световна Война. И ако трябва да разглеждаме причините довели до Втората Световна Война, тази пандемия спокойно може да претендира за първото място. Защото демографската криза е основната причина за Голямата Депресия, защото без драстично намаленото потребление и рухналият пазар на труда, икономическата криза най-вероятно е щяла да бъде преодоляна през подема на 20-те. 30-те години в Германия са на погроми срещу Еврейското население, които в действителност са чисто изземане на собственост, разбиване на бизнеси и справяне с конкуренцията, нещо което комунистите правят по идентичен начин.

Ефективност и Корупция

След Втората Световна Война, в България Комунистическия Режим се справя с демографската катастрофа и разбитата икономика по подобие на национал социалистите в Германия. Разграбване на собствеността на бизнеса като цяло, както и цялата църковна собственост. През 1946 г. се поставя началото на национализацията на промишлеността. През следващата година се извършва национализация на финансовите институции, а през по-следващата година – национализация на търговията на едро. Частното предприемачество е поставено извън закона, с изключение на много малко занаятчии и малки предприятия, които могат да получат лиценз за работа. Комунистите настояват за колективизация, която бързо прераства в създаването на огромни колективи, малките стопанства се унищожават, за сметка на новата управляваща класа инсталирана от Москва. Безимотните се превръщат в управляващата класа, а погромите са наречени „Народен Съд“. Терорът и грабежът не успяват в Нацистка Германия, но намират достойно продължение в Съветското пространство.

(Илюстрация към книгата „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек. Партията и групата са изключително важни за всяко тоталитарно общество. Да си част от партия допринася за националното единство.)

Делът на промишлеността в икономиката нараства експоненциално. Същевременно въвеждането на модерни технологии промени облика на земеделието, като го направи по-ефективно. Тези фактори, обаче, не могат да променят неизбежното напрежение, породено от системата на комунизма, включително цялостната неефективност, некомпетентното и корумпирано управление и произволните решения, вземани отгоре чрез съветски контрол върху Комекон – системата за управление на икономиката и търговията на блока. 30 години след рухването на тоталитарната система в България, все още, е характерно същото престъпно отношение към разпореждането с публични средства, типично за комунизма.

Европа днес е не само покосена от най-голямата пандемия в последните 100 години, но и е изправена пред друго страшно демографско изпитание – Застаряващо Население. Като обществата на континента са разкъсвани от нов прочит на Марксизма идващ от Русия, и събуждащия се национализъм в старите демокрации.

Държавата

През 1944 г., малко преди края на Втората Световна Война са публикувани две основополагащи книги в либералната мисловна традиция. Първата от тях е „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек, а втората – „Всемогъщото правителство“ на Лудвиг фон Мизес. През следващата година те са допълнени от „Отвореното общество и неговите врагове“ на Карл Попър. Книгата на Хайек скоро се превръща в класика и все още се смята за сила, с която трябва да се съобразяваме. Книгата на Мизес има по-малко късмет, но въпреки това тя е с важен принос поне по две причини. От една страна, Мизес предлага своето обяснение за това какво е накарало германската политика да се изроди до степен да повери съдбата си в ръцете на национал-социалистите и Хитлер. А от друга, Мизес предлага комплексно разбиране за последиците от това, което той нарича „етатизъм“ в международната сфера. Мизес използва „етатизъм“ защото тази дума, произлизаща от френското état- държава, ясно изразява факта, че етатизмът не е възникнал в англосаксонските страни и едва напоследък представлява любопитство за англосаксонския ум.

„Етатизмът“ като идеология е допринесъл конфликтите да бъдат широко разпространени и потенциално неизбежни. Идеологията поражда монизъм и нетолерантност. Правилната и истинска държава при етатизма е държавата, в която аз или моите приятели, говорещи моя език и споделящи моето мнение, са върховни, всички други държави и култури са фалшиви и неправилни. В един либерален свят границите са начертани на картите, но те не пречат на миграцията на хора и превоза на стоки. Местните жители не се ползват с права, които са отказани на чужденците. Етатизмът е това, което имаме днес като наследство от бившите комунистически тоталитарна система. Ако погледнем Русия, като наше интелектуално лоно през последните 80 години, на институционално ниво това наследство включва (свръх) централизация, милитаризация на гражданските институции, бюрократизация, протекционизъм, олигархичен елит, монополизация, свръхрегулиране; а на ниво общество то достига от колективизъм и конформизъм до сляпо подчинение и други тоталитарни мисловни модели, какъвто е Етно Национализма на Путин.

Справяне с конкуренцията

Преди повече от 100 години, един Протокол публикуван в Русия разказва за план на еврейските финансисти да доминират света. Публикуван е в навечерието на серия анти-еврейски погроми в Русия през 1902 и 1903 година, в резултат на които хиляди евреи са убити, а много други напускат страната. Според конспирацията, Юдейска Секта, контролирана от банкери, подстрекава тайните общества на Тамплиери, Масони и Илюминати да проправят пътя на Сатаната. В резултат на набиращия през 18-ти и 19-ти век в Европа Либерализъм, руският елит, чувствайки се застрашен, става все по-твърд в своята реакционна политика, промотирайки в отговор Православието, Автокрацията и Национализма. В главният тезис на протокола (The Basic Doctrine: „Right Lies in Might“), основата на понятието Свобода, с което либералния свят борави постоянно, е в резултат на Златото и Парите, а свободата на словото и пресата, са представени като инструмент на финансистите.

(Оригиналът на „Протоколът на Мъдреците от Цион“, публикуван за първи път в Русия, 1903 год. В последствие е преведен на много други езици. Той играе основна роля в разрастването на Анти Семитизма през 20-ти век, както и вярата в Международната Еврейска Конспирация.)

През 19-ти век, малко преди Протоколите на Мъдреците, серия подобна литература залива Европа. „The Local and Universal Jewish Brotherhoods“ (1868) и „The Book of the Kahal“ (1869), публикувани във Виена. В нея протекционизмът прозира зад теориите за изместването на християнския бизнес от чуждоверците. Като това е част от конспирация, еврейски алианс на Университет базиран в Париж ръководен от Масона Адолф Кремию. През 1878 се публикува друга книга, разкриваща как Либералите ще завземат света – „The Conquest of the World by the Jews“ на Фредерик Милинген, британец, който първо приема Исляма, а след това става Руски православен християнин.

(Илюстрация към книгата „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек. Първата стъпка към установяване на диктатура е да се противопостави мнозинството срещу малцинствата, които пречат на националното единство. В случая с Германия това са Евреите, но в днешна Русия сексуалните малцинства са заели тяхната роля.)

В последствие текстът е определен за най-влиятелния анти-семитски текст някога виждал бял свят. Преводът на този протокол се раздава на децата в Немските училища, след като Национал- Социалистите идват на власт.

Пазарът на Труда

Според Юнг основната част на обществото е съставено от „типичният мислител“. Идеята се появява, а обикновения човек просто я приемат като истина, за разлика от „критичния мислител“. Либерализмът посредством образованието се опитва да формира общество, умеещо критично да борави с информация и идеи. Все пак, комунистическият манифест определено не е интелектуален труд, това е революционно четиво, което трябва да мотивира масата от хора към бунт и недоволство, нищо повече. След като революцията е успешна, следва тотален контрол и репресии срещу всички инакомислещи, както знаем от нашата история.

(Илюстрация към книгата „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек. Планирането на пазара на труда, определено, може да се превърне в абсолютен фарс. Както и идеята, че заплащането трябва да бъде справедливо и равнопоставено посредством планиране.)

История е икономическа класова битка. Актуалните проблеми се покриват с песимизъм и лесно смилаеми обяснения. Според Комунистическия Манифест, хората идват на този свят гладуващи и самотни, като трябва да се справят с екзистенциални проблеми постоянно. Комунистическа реторика, която отнема абстрактното. Веднъж попаднали в капана на Комунизма, по подобие на мракобесните секти, на хората се отнема не само възможността да имат собствено, различно мнение, но също така техния вътрешен мир се принизява на ниво първични инстинкти.

(Илюстрация към книгата „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек. Една от мантрите на комунизма е постоянната непроменлива работа и непрекъснатата трудова заетост. Работникът не е личност, той е част от плановата икономика, която няма нужда от свободно движение в пазара на труда, какъвто де факто не съществува. Типично за Комунистическата система е не само гарантираното работно място, но и постоянното местожителство.)

Решението на проблемите в повечето случаи се е свеждало до национализация. Присвояване на собствеността на капиталистическата класа, като тя същевременно се заменя от будните пролетарии. Как те ще бъдат избрани, според самият Комунистически Манифест не е много ясно. Но въпросът е дали този елит от „духовни будители“, няма да бъде корумпиран, след бързия достъп до огромни ресурси и власт.

В либералния или така наречен капиталистически свят, мотивацията да станете сутринта и да отидете на работа е изключително проста – пари. Пари, с които може да си платите за всичко останало. Според Маркс, пролетариата на базата на свръхпроизводителността, ще достигне ниво, в което работническата класа, ще има възможност да се занимава със смислени дейности, различни от капиталистическия кошмар – „Чудото наречено светлото бъдеще“.

В Заключение

Президентът на Русия Владимир Путин на 9-ти Ноември, 2022 година одобри „Основи на държавната политика за запазване и укрепване на традиционните духовни и морални ценности“. Като в документа се казва „Постановявам да одобря приложените Основи на държавната политика за запазване и укрепване на традиционните руски духовни и морални ценности“. Терминът „традиционни ценности“ е формулиран там като „морални ориентири, които формират мирогледа на руските граждани, предават се от поколение на поколение, стоят в основата на общоруската гражданска идентичност и единното културно пространство на страната, укрепват гражданското единство, намерили своето уникално, оригинално проявление в духовното, историческото и културното развитие на многонационалния народ на Русия“.

(Илюстрация към книгата „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек. В тоталитарната държава, това което трябва да мислиш вече е планирано и спуснато отгоре, няма място за различно или собствено мнение. Образование, преса, общество, повтарят се еднакви мантри, които и ти безропотно трябва да повтаряш.)

Според документа те включват „живот, достойнство, човешки права и свободи, патриотизъм, гражданство, служба на Отечеството и отговорност за неговата съдба“. Изброени са и „високи морални идеали, силно семейство, творчески труд, приоритет на духовното пред материалното, хуманизъм, милосърдие, справедливост, колективизъм, взаимопомощ и взаимно уважение, историческа памет и приемственост на поколенията, единство на народите“.

Сред „заплахите за традиционните ценности“ са дейността на екстремистки и терористични организации, „определени средства за масова информация“, действията на САЩ и други неприятелски държави, транснационални корпорации и неправителствени организации.

(Илюстрация към книгата „Пътят към крепостничеството“ на Ф. А. Хайек. Спорт, култура, свободно време, забавления – всичко е част от държавната политика, която формира обществото, според своите нужди.)

Декретът влиза в сила от деня на подписването му, 9 ноември 2022. Указът предвижда ежегодно да се отпускат 3,9 милиарда рубли от бюджета за „патриотично и духовно-нравствено възпитание на децата и младежите“. Президентът нареди на Министерството на културата да представи предложения за организиране за сметка на бюджета на редовни прожекции на филми „насочени към всестранното им развитие на основата на традиционните руски духовни и морални ценности“ от ученици в киносалоните. Путин нарежда на Министерството на образованието да разработи „последователен подход“ към преподаването на историята на родния край в училищата. Министерството ще направи това съвместно с изпълнителните органи на регионите и с участието на Руското военноисторическо общество.

Автор: Илиян Кузманов

Материала е любезно предоставен от Фондация Арт Ангел.

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort