За какво ни е парламент, след като мързеливите депутати просто не работят? 5 месеца и едва 5 закона. Това е равносметката от първите пет месеца на 51-ото Народно събрание, които то навърши в петък. За това време депутатите са работили в пленарната зала 350 часа и 40 минути.
Те положиха клетва на 11 ноември миналата година, а в четвъртък един от тях – Кирил Добрев от БСП, дори представи и своя статистика за ниския КПД на този парламент – един приет закон. “24 часа” изброи пет – става въпрос за проекти, одобрени и на второ четене, т.е. окончателно, и обнародвани в “Държавен вестник”.
Кои са тези 5 променени закона?
Първият е Законът за вероизповеданията, в който на 31 януари депутатите дописаха, че Българската православна църква е единственият изразител и представител на православната вяра.
Направиха го бързо и почти единодушно, след като ВАС даде регистрация на старостилната църква и това предизвика силно възмущение в парламента. След това на 5 февруари на второ четене приеха промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. С тях се предостави възможност на икономическите оператори да използват по-широк кръг от биогорива, с които да се смесват горивата от нефт за крайна употреба в транспорта. И да се създадат условия за повишаване на крайното потребление на енергия от възобновяеми енергийни източни в транспорта.
19 февруари е бил най-ползотворният ден за този парламент до момента, защото са приети цели два закона. Първо промени в Закона за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, с които компенсираха хилядите хора, останали без ток на празниците в периода 21-31 декември.
Същия ден депутатите промениха и Закона за счетоводството, за да отложат с една година даването на нефинансови отчети за устойчивост от предприятията.
На 28 март е последният приет до момента закон – за ратифициране на договора за купуването на ракети “Джавелин” от САЩ.
Повечето приети закони са внесени от ГЕРБ, сочи статистиката. Така се оказва, че през пленарната зала минават проекти, които или са получили одобрението на мнозинството, или са по обществено значими теми, за които се искат спешни мерки и всички са (почти) единодушни.
Любопитен детайл е, че повечето от приетите текстове всъщност са корекции, а не писани изцяло нови закони. При това някои от редакциите са по няколко думи.
210 законопроекта общо са внесени от началото на този мандат. От тях най-много се отнасят до промени в сферата на правосъдието и финансите, показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания, което обхваща първата сесия на НС, т.е. до 21 февруари, затова и “Величие” не фигурира.
Най-често причините за внасянето им са неефективност на съществуващото законодателство (41%), аргументи, свързани с правото на ЕС (23%), и препоръки от световни организации (20%). От проучването става ясно още, че най-много проекти са внесли ПП-ДБ – 25,5%, “Възраждане” – 23,4%, и Министерският съвет – 22%.
Вместо да приемат закони, депутатите запълваха времето си първо със скандали, а после – с изслушвания, което е вече утвърдена практика в последните години при бързо завъртащите се безплодни мандати.
Като се започне от първото заседание на 51-ото НС, което продължи рекордните 11 дни, тъй като депутатите не можеха да си изберат председател. Доц. Наталия Киселова от БСП бе избрана чак на Никулден – 6 декември.
После започнаха да се карат за разпределението на комисиите и така на 20 декември попълниха само трите най-важни – по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, но без шефове. Тези процеси винаги се бавят, докато партиите се разберат за правителство, за да може после новото мнозинство да си разпредели постовете по своя преценка. Кабинетът на Росен Желязков положи клетва на 16 януари и така чак на 20-и парламентът формира комисиите си и започна да работи по същество. Близо три месеца по-късно обаче се вижда, че май няма пълно разбирателство дори в мнозинството – повечето закони минават само на първо четене, а напредъкът по тези по плана за възстановяване е минимален.
Прекрояването на Изборния кодекс май също забуксува – и той мина на първо четене, а сега идеите се гледат в работна група. Вместо със закони депутатите си пълнят времето с изслушвания. За тези 5 месеца министри (и служебни) са били под техен “обстрел” 34 пъти.
От настоящия кабинет най-често викани в пленарната зала са регионалният Иван Иванов (8 пъти), вътрешният Даниел Митов (5 пъти), енергийният Жечо Станков (4) и финансовата Теменужка Петкова (3). Премиерът Росен Желязков е бил изслушван два пъти – за готовността на България да защити националните интереси с оглед евентуална продажба на “Лукойл Нефтохим Бургас” и за спогодбата с Гърция за водите на река Арда.
Материалът Мързеливи депутати: Едва 5 закона за 5 месеца е публикуван за пръв път на Novinite-Dnes.eu.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
