Мистериозното безследно изчезване на три деца …
В Индонезия, мистериозното изчезване на три деца, които не са намерени повече от два месеца, активира местните шамани (HiddenTruth.site).
Поради това, властите на Северна Суматра забраниха всякаква „паранормална дейност“ в региона.
На 18 октомври 2020 г., на остров Суматра (Sumatra) в Индонезия, наведнъж изчезват три деца. Всички те са жители на малкото село Наман Джахе в Лангкат, Северна Суматра. Никога, там не са изчезвали безследно толкова деца заедно.
От два месеца, местната полиция не успява да намери изчезналите деца, живи или мъртви. Те не могат да намерят нищо, което да насочва дали децата са жертви на маниак, педофили или търговци на роби.
Според местната преса, две момчета – Йоги Три Херламбанг и Низам Ауфар Реза, и едно момиче – Алфиса Захра, са били приятели и често са играли заедно. За последно са видени да играят в плантацията с маслени палми, която се намира много близо до домовете им.
Трите деца са във втори клас и живеят в съседство. И изведнъж изчезват заедно … Никой от родителите им не знае какво се е случило с тях и никой от съседите не е видял момента, в който децата са изчезнали. Полицията претърсва цялата плантация и околността, но не намира нито следа.
Местните жители са много уплашени от този инцидент. Всички тук се познават и е ужасно да предполагат, че някой от съседите им може да навреди на децата.
Разгледана е и версията за произшествие, но не е намерено потвърждение за това. В близост до плантацията има езеро, в което всички деца от района обичат да плуват, но тела не са открити в него.
Когато полицията признава безсилието си, всички шамани в района се идват в селото един по един. Те започват да предлагат своята помощ на родителите на децата. Но техните ритуали не носят нищо полезно, а само влошават нещата и влияят на общественото безпокойство.
Полицейският инспектор Сукади, ръководител на групата за издирване на изчезнали деца, казва пред репортери:
“Преди три седмици, шамани изпълняваха своите ритуали и никой от тях не даде резултат. Родителите на децата са изложени на риск от по-нататъшни психологически травми, тъй като шаманите често записват своите ритуали и след това ги публикуват в каналите си в ЮТуб.”
Поради това, наскоро властите категорично забраняват всички “паранормални дейности” в района.
Някои шамани, веднага след ритуалите си обявяват, че са „заловили“ виновниците и са ги занесли далеч в гората. В Индонезия, Малайзия и Бруней, има легенди за горски духове, които могат да се превръщат в хора и могат да бъдат идентифицирани само по усуканите крака.
Местният фолклор е пълен с приказки, които разказват, че тези горски духове отвличат деца и ги държат в горските си дворци като домашни любимци. Те не им вредят, хранят ги добре и се грижат за тях.
Четете още: Скитникът Сам – зловещ призрак, виновен за смъртта на тийнейджъри
Майката на Йоги, едно от отвлечените момчета, напълно вярва в тази версия и смята, че отвличането от горски дух е по-правдоподобно от отвличане от човек.
За да извършат ритуали за намиране на децата, шаманите изискват от родителите облекло на децата. И в крайна сметка имало толкова много ритуали, че родителите останали без детски дрехи.
Шаман на име Супено вярва, че ритуалите са неуспешни, защото няма единство между шаманите, и че тези различия само са ядосали местните духове. Той смята, че местните горски духове са гневни и, защото толкова много шамани са отишли там.
Той казва:
“Направих ритуал със седем други шамани и видях същество, високо колкото телефонен стълб, покрито с козина. Но, когато отидох да го попитам къде са децата, земята започна да се тресе. Другите шамани се уплашиха и избягаха, така че ритуалът се провали.”
Местната жителка Наруйнун Сембринг казва, че вярва в съществуването на горските духове, защото самата тя, като дете, е била отвлечена и държана в плен от тези същества.
Тя споделя:
“Горски дух ме взе, но само за един ден, защото отказах да ям храната му. Ако хората не искат да ядат храната, която горският дух им дава, ги изпраща вкъщи. Това е като тест. Дадоха ми храна и аз я отказах. Казах им: „Пуснете ме да се прибера.“ и те ме пуснаха.”
Инспектор Сукади казва, че полицията не поддържа теории за паранормална намеса, а вместо това се е съсредоточила върху събирането на доказателства и разпитите на свидетели.
Той смята, че децата може да са били отвлечени или да са се изгубили в района около селото, който е покрит с палмови плантации и гъста джунгла.
Друга версия е, че децата са се удавили в близкото езеро. Но Сукади казва, че езерото е претърсвано три пъти от водолази от Агенцията за търсене и спасяване в Индонезия, и че екипи от местни доброволци, няколко пъти са проверявали дебелите водорасли на дъното на езерото.
Сукади заявява:
„Ако хората се удавят, телата обикновено изплуват на повърхността след няколко дни, така че очаквахме досега да намерим децата, ако са били в езерото. Изненадани сме, че в този случай имаме толкова малко потенциални заподозрени.”
Докато търсенето на изчезналите деца продължава, майките им се опитват да останат оптимистки и вярват, че децата им са все още живи.
Една от майките казва:
“Притесняваме се, че липсват на училище и изостават от съучениците си. Вече им купихме нови училищни униформи и обувки, но сега те не са тук, за да ги носят. Просто искаме да отидем и да ги вземем, където и да се намират. Толкова ни липсват …“
