В продължение на векове човешкият ум се е борил с природата на времето. Способността да надниквате в миналото или в бъдещето остава изкусителна мистерия.
Докато традиционната физика твърди, че времето е непоколебима сила, движеща се стабилно в една посока, някои изследователи се опитват да оспорят тази идея. Сред тях е и руският астрофизик Николай Козирев.
Козирев предполага, че времето не е просто пасивно измерение, а енергийна сила, взаимодействаща с материята и съзнанието. Въпреки, че са отхвърлени от много от колегите му, идеите му вдъхновяват серия от експерименти, използващи извити алуминиеви огледала.
Устройства, които според изследователите могат да усилят човешкото възприятие, да предизвикат променени състояния на съзнание и дори да „отворят врати“ към нелинейни времеви преживявания. Тези така наречени „Огледала на Козирев“ стават фокус на руските научни и езотерични изследвания и експерименти, обхващащи десетилетия наред.
Дали тези огледала са научен пробив или са просто илюзия? Дали те предлагат средство за манипулиране на времето или просто са продукт на свръхактивно въображение? За да разберем значението им, първо трябва да погледнем ума зад тях.
Роден през 1908 г. в Санкт Петербург, Русия, Николай Козирев някога е смятан за един от най-обещаващите астрофизици в страната си. В началото на двадесетте си години той вече допринася значително за изучаването на звездни източници на енергия.
Но кариерата му претърпява трагичен обрат, когато е арестуван през 1936 г. по време на чистките на Сталин. Осъден на десет години в съветски трудов лагер, той живее в брутални условия, но умът му остава активен, продължавайки да развива теории, които по-късно ще разтърсят научната върхушка.
Докато е в затвора, Козирев размишлява върху фундаменталния въпрос: какво наистина захранва звездите? По това време приетият модел на ядрен синтез набира скорост, но Козирев не е убеден. Той предлага алтернативно обяснение, предполагайки, че звездите могат да генерират енергия чрез процес, включващ самото време. За него времето не е просто пасивен фон, а сила, способна да взаимодейства с материята, да влияе на ентропията и дори да бъде манипулирана при правилните условия.
Когато е освободен през 1946 г., Козирев се опитва да се върне в научния свят, но идеите му все повече се противопоставят на конвенционалната физика. Въпреки това, неговите теории печелят последователи, като в крайна сметка вдъхновяват изследователите да разработят Огледалата на Козирев, предназначени да тестват хипотезата му, че времето може да бъде впрегнато и човешкото възприятие да се разшири отвъд обичайните му граници.
Концепцията зад Огледалата на Козирев е измамно проста. Изследователите конструират големи, вдлъбнати спирали, направени от силно отразяващ алуминий, оформяйки ги по начин, който предполага, че фокусира фините енергии, включително тези, излъчвани от биологичните организми.
Твърди се, че тези огледала създават уникално затворено пространство, което променя възприятието на обекта, блокирайки външните електромагнитни влияния и позволявайки по-дълбок достъп до космическа и слънчева радиация.
През 90-те години на миналия век екип от руски учени, включително Александър Трофимов и Влаил Казначеев от Института за научни изследвания в космическата антропоценология, провеждат обширни експерименти с тези огледала. Участниците, които влизат в огледалните камери, съобщават за странни и често дълбоки преживявания.
Някои описват видения за минали и бъдещи събития, сякаш за момент са излезли извън линейната прогресия на времето. Други твърдят, че имат извънтелесни преживявания, чувствайки се откъснати от физическото си тяло, докато се носят през непознати пейзажи. Мнозина говорят за засилено чувство за телепатична комуникация, което предполага, че мислите могат лесно да се предават на големи разстояния.
Четете още: Огледалата на Козирев почти доказаха,че свръхестественото го има?
Тези резултати са толкова стряскащи, че Институтът за научни изследвания в космическата антропоценология разширява изследванията си в глобален мащаб. Над 5000 участници от дванадесет страни участват в експерименти с телепатично предаване и докладваните нива на успех са зашеметяващи.
В някои случаи до 95 % от предадената информация е получена правилно, много далеч над това, което може да се отдаде на обикновена случайност. Идеята, че човешкото съзнание може да действа нелокално, неограничено от пространството и времето, се превръща в централна тема на техните изследвания.
Но експериментите с Огледалата на Козирев не само водят до промени в психическите състояния, но изглежда, че влияят и на околната среда. Учените отбелязват, че по време на тестовите сесии се появяват необясними аномалии, включително колебания в температурата, кръвното налягане и сърдечната честота сред участниците.
Има съобщения за странни светещи символи, появяващи се вътре в огледалата, което кара някои да вярват, че тези устройства са проводници към по-високоизмерни сфери.
Извън лабораториите са регистрирани и други необичайни явления. Съобщава се, че по време на огледалните експерименти, многократно са забелязвани да кръжат НЛО над изследователските съоръжения. Някои изследователи спекулират, че тези огледала действат като маяци, привличайки вниманието на неизвестен интелект.
Дали тези събития са случайни или наистина свързани с огледалата, остава спорно.
Докато мейнстрийм физиката до голяма степен пренебрегва теориите на Козирев, някои учени се опитват да обяснят откритията му, използвайки концепцията за торсионните полета – хипотетични енергийни полета, за които се смята, че съществуват отвъд електромагнетизма и гравитацията. Според тази теория торсионните полета могат да предават мигновено информация на огромни разстояния, което потенциално обяснява подобрените телепатични способности, докладвани в експериментите с Огледалото на Козирев.
Трофимов и Казначеев предполагат, че електромагнитното поле на Земята действа като филтър, ограничавайки човешкото възприятие до фиксиран, линеен изглед на времето. Когато това поле е отслабено, хората могат да получат достъп до мигновена информационна мрежа, която свързва всички точки във времето и пространството, като пътуват до определени географски места, като Арктика или чрез използване на специализирани екраниращи устройства като Огледалата на Козирев.
Ако е вярно …? Възможно ли е съвременната технология, с постоянните си електромагнитни смущения от мобилни телефони, Wi-Fi и сателити, да потиска естествените ни психически способности? Живеем ли в реалност, в която целият ни когнитивен потенциал остава скрит зад бариера от изкуствен шум?
Десетилетия след първите експерименти, Огледалата на Козирев остават енигма. Дали те са истински инструмент за разширяване на човешкото съзнание или преживяванията, които произвеждат, са чисто психологически? Натъкнали ли сме се на забравен принцип на времето и енергията, или тези огледала просто отразяват надеждите и очакванията на тези, които влизат в тях?
Традиционните учени отхвърлят твърденията около Огледалата на Козирев, позовавайки се на липсата на строги контролни експерименти и рецензирани проучвания. Въпреки това, скорошното откритие на отраженията на времето в квантовата механика, където вълните могат да обърнат последователността си, когато средата се измества рязко, предполага, че нашето разбиране за времето далеч не е пълно.
Може би Козирев е изпреварил времето си. Дали неговите теории един ден ще бъдат потвърдени от съвременната физика или ще останат неразгадана мистерия? Те продължават да поставят под въпрос нашето фундаментално разбиране за реалността.
И може би ключът към отключването на самото време е бил скрит на видно място през цялото време …
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
