Смъртта на група туристи в Урал, наречено Инцидента при прохода Дятлов, се превръща в мистерията на века. Но по времето на СССР има и други хора, които умират при подобни обстоятелства, а информацията за тях не е толкова широко разпространена.
По-долу ще прочетете за други подобни мистериозни инциденти.
Групата на Орлов в Забайкалие – четирима загинали
Групата не е туристическа и включва учени. Двамата млади 25-годишни биолози – Михаил Орлов и Сергей Конкин, са завършили университета в Нижни Новгород, и са „влюбени“ в сибирската тайга. Учените са придружени от служител на природния резерват Сохондински – 28-годишният Игор Бахолдин и съпругата му – 27-годишната Татяна Терехова.
Двойката е местна и познава добре тайгата. Те живеят и работят в района на Ингода, и решават да участват в експедицията. Смятат, че ще се върнат навреме, за да отпразнуват Нова година със сина си.
На 24 декември 1981 г. Игор Бахолдин съобщава по радиото, че групата се придвижва към зимните хижи на Биркихт. Това е последното му съобщение. Маршрутът не е труден – 16 километра по утъпкана ски писта, температурата е подходяща (през деня -17°C, през нощта -22, -23°C), с красива природа.
Единствената трудност по маршрута са планините Биркихтин-Янг, които, подобно на уралската Планина на мъртвите, имат лоша репутация. Евенките, коренно население на Източен Сибир, вярват, че „там живее зъл дух“.
Ден по-рано друга група учени тръгва по същия маршрут със същата задача – запис на животински следи, и благополучно достига до зимната хижа. Не се притесняват за групата на Орлов – хората са млади, атлетични и никой няма хронични заболявания.
Но, нито на 24 декември, нито на 25 декември, групата на Орлов не се появява в зимните хижи на Биркихт, където ги чакат колегите им от първата група. На 27 декември са обявени за изчезнали, а издирването започва на 28 декември. На 29 декември спасителите откриват, че на прохода Биркихтин-Янг, близо до извора Аршан, четиримата от групата на Орлов са напуснали планирания път и са тръгнали през пресния сняг.
След като обикалят ски пистата и района, търсачите откриват заседнали в снега ски, незареден пистолет, забит в снега с дулото нагоре, разпръснати раници и телата на Конкин, Терехова и Бахолдин.
Конкин лежи на метър и половина от раниците, Терехова – на метър и половина от него, а Бахолдин е открит на 26 метра надолу по склона. Тялото на Конкин е напълно облечено, на Татяна липсват шапката и едната ръкавица, а Бахолдин е с вдигнат пуловера над корема.
Всички са в една и съща позиция – по гръб, с отметнати назад глави, отворени очи, протегнати встрани ръце – поза, нетипична за замръзващ човек. Лицата им са яркочервени, а кожата им е като изгорена. Следи от опити да се предпазят от студа няма, а в раниците им са останалите топли дрехи.
Михаил Орлов е намерен на 3 януари 1982 г. Тялото му е на седемстотин метра от другите. Той замръзва до смърт, свит е и със заровено лице в снега. Експертизата показва, че от четиримата само той е пил малка доза алкохол в деня на смъртта им, но толкова малко, че не би могло да повлияе на поведението или гибелта му.
Часовниците на Терехова и Бахолдин са спрели в 17:27 ч., часовникът на Конкин спира час по-късно – в 18:27 ч., а часовникът на Орлов – в 19:59 ч. От мястото на смъртта на групата до зимната хижа са само два километра, т. е. 10 минути каране на ски.
Докато интервюира местните жители, следователят научава, че те смятат мястото за опасно. Казват, че в района се случват някои мистериозни явления – хората започват трудно да дишат, губят съзнание.
Четете още: КГБ, ЦРУ или НЛО: мистерията с мъртъвците от Дятлов
Така и не е установена причината за смъртта на тримата членове на групата, както и обстоятелствата. Патологът записва „хипотермия“. Следствието смята, че Орлов е единственият, който се е борил докрай за живота си. Останалите просто са нямали време да направят нещо и все още не се знае какво ги е убило …
Групата на Романов в Полярен Урал – седем загинали
Групата на Олег Романов се състои от седем скиори и туристи, които през февруари 1982 г. тръгват към Медвежия поток в Полярен Урал. Те изчезват на 6 февруари, а започват да ги търсят на 19 февруари. Открити са едва на 8 юли, след дълго издирване.
Оказва се, че групата на Романов се е отклонила от маршрута и напуска 129-ия километър от жп гарата до прохода Ледопадни. Неспособни да го преодолеят, туристите се спускат малко по склона до Медвежия поток и разпъват две палатки под навяващия сняг, изкопавайки дупки в снега.
Там са открити: седем трупа с наранявания, подобни на групата на Дятлов. Часовниците на загиналите показват 1:10 ч. след полунощ. Официално всички са „загинали под снеговалежа“. Има и много неофициални версии – от тестове на вакуумни бомби до НЛО. Истинската причина остава загадка …
Групата на Кузнецов на Колския полуостров – десет загинали
Трагедията се случва през месец януари 1973 г. в тундрата Ловозеро на Колския полуостров. На 25 януари група от десет скиори от Самара напуска село Илма по маршрут от II категория на трудност. Само един от тях е нов. Групата е водена от опитния турист Михаил Кузнецов. Те имат намерение да минат през прохода Елморайок, да стигнат до Сейдозеро, да се изкачат на платото и да продължат маршрута през планините.
Първите мъртви са открити случайно – група туристи, напускайки Илма няколко дни по-късно, забелязват ръка, стърчаща от снега на планинския склон близо до Чивруайския проход. Това е тялото на лидера на групата – Кузнецов. До него са намерени телата на още четирима туристи. Издирването на останалите петима продължава 4 месеца.
По-късно ентусиасти възпроизвеждат случилото се. Те смятат, че най-вероятно през първия ден скиорите прекосяват прохода Елморайок и прекарват нощта на едноименната река. На следващия ден изминават 20 километра до Чивруайския проход и привечер се изкачват.
Но, за съжаление, изгубват пътя, излизат на платото Манепах и спират на скалата на река Киткуай, където Кузнецов разделя групата. Той изпраща половината от скиорите на разузнаване и остава с другата половина от хората. Петимата разузнавачи успяват да намерят път надолу и на свой ред също се разделят – двама отиват да информират Кузнецов, а трима слизат. Но всички умират …
По някаква причина скиорите, които остават с Кузнецов, не инсталират палатка, а просто я разпъват, лягат отгоре и замръзват. Двамата, които се завръщат при групата – Александър Новоселов и Лидия Мартина, не успяват да достигнат Кузнецов. На 120 метра от другите вече нямат достатъчно сили. На платото бушува буря, поривите на вятъра достигат 50 м/сек, температурата пада до -30 градуса.
Туристите, които слизат се разпръскват из долината и замръзват, а един от тях – Иля Алтшулер, пада в пропастта. Всичко това се случва на 27 януари между четири и пет часа сутринта.
Изглежда грешките на ръководителя на експедицията са очевидни, но роднините на жертвите все още са измъчвани от съмнения. Защо Кузнецов повежда групата към прохода при влошени метеорологични условия и практически по тъмно? Какво или кой е накарал скиорите първо да тръгнат нагоре по планината, а след това надолу по нея? Защо не са инсталирали палатката?
Към мистерията на историята се добавят слуховете, че наказателното дело за смъртта на туристи е засекретено, както и фактът, че през 2019 г. е убит жителят на Нижни Новгород Виктор Ворошилов, който независимо разследва обстоятелствата на смъртта на групата и, в навечерието на смъртта си, интервюира спасители, участвали в издирването. Той смята, че външни обстоятелства са довели до смъртта на туристите.
Групата на Залесова на Колския полуостров – един загинал
През юни 1983 г. група студенти от Ленинградския педагогически институт под ръководството на Олга Залесова преминават по маршрут от II категория на трудност. Тръгват към прохода Юмджекор, напускат маршрута за прохода Арсеньев, където разпъват палатка на лек наклон.
През нощта лавина пада върху палатката, а туристите са принудени да я срежат и да излязат. Залесова няма време да си обуе обувките и побягва навън по чорапи. Студентът А. Ухорски, който поема ръководството в критична ситуация и прехвърля групата в предварително подготвено иглу, което не след дълго се срутва. Всички отново излизат навън.
Решено е Ухорски да се върне до палатката и да вземе топли дрехи, но в тъмнината му е трудно да ги изрови. Осъзнавайки, че групата бързо ще замръзне от студа и вятъра, Ухорски нарежда на всички да предприемат спускане, но само Залесова се подчинява. Другите двама студенти – Дмитрий Серов и Татяна Гулицкая, избрат да останат там, където са.
При спускането в дефилето на река Малаябелая Ухорски дава ботушите си на Залеская, но в снежната буря двамата се изгубват от поглед. Младият мъж има късмет и долу се натъква на друга група туристи. С тях се връща на мястото, където са нощували, и спасява приятелите си, които са останали там. В същото време Залеская стига склона на планината и в тъмнината пада от скалата. Умира, удряйки си главата.
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
