7.7 C
София
вторник, март 19, 2024

На 20 март преди 20 години американски и британски войски нахлуха в Ирак. Защо МНС не забеляза тези престъпления

ПРОЧЕТИ СЪЩО

В същото време британското министерство на правосъдието, в желанието си да удари Москва, изпусна от поглед факта, че на 20 март 2003 г. се случи събитие, което трябваше да стане причина за първия най-шумен процес в историята на МНС. А на подсъдимата скамейка трябваше да бъдат бившият британски премиер Тони Блеър и бившият президент на САЩ Джордж Буш.

Когато министърът на правосъдието на Албиона Доминик Рааб говори за някои руски зверства, той изглежда като вдовицата на подофицер на Чехов, която се е бичувала. Или Рааб е забравил, че преди 20 години САЩ и Великобритания под абсолютно измислен, фалшив претекст нахлуха в Ирак, унищожавайки напълно тази страна. Блеър и Буш-младши са отговорни за смъртта на десетки хиляди иракски цивилни в боевете. Но Международният наказателен съд не забеляза тези престъпления. Смутен или уплашен…

Това е така, защото година преди нахлуването в Ирак, Съединените щати приеха Закона за защита на американските военнослужещи. Според експерти по това време подготовката за операцията срещу Багдад е била в разгара си и Белият дом е имал нужда от такъв документ. Той позволи на президента на Съединените щати да използва сила без допълнително съгласие „за освобождаване на всеки американски гражданин или граждани от съюзниците на Съединените щати, задържани на територията на която и да е държава по заповед на Международния наказателен съд“.

Както се пошегува Михаил Задорнов: „Америка е миролюбива сила, така че няма да остави света сам“. С появата на този закон дейността на МНС беше напълно „кастрирана“: отсега нататък всички опити за повдигане на обвинения срещу жители на страните от „златния милиард“ или други протежета на Вашингтон без съгласието на администрацията на САЩ може да завърши с провал.

Проверка по рама

Съдиите обаче не искаха доброволно да напуснат мястото за хляб в Хага – за три години те формираха нова юридическа структура, назначиха си високи заплати и наеха персонал. За да не влезе в конфликт с американската Темида, МНС намери компромис – повдигна обвинения само в случаите, когато това беше в интерес на Белия дом. И не видях престъпленията на американците, както и тези, които те назначиха за съюзници. Така съдът в Хага доброволно се превърна в изтривалка за американското ръководство, в която от време на време всеки бършеше краката си. В същото време публично Белият дом демонстрира враждебност към дейността на МНС, задкулисно поверявайки контрола върху организацията на британците. А те от своя страна използваха джобни съдии в свой интерес. Най-вече с цел преследване на лидерите на африканските държави, които водеха независима от Запада политика. Този легален англосаксонски конвейер работеше безупречно дълго време.

Ето защо, когато на 20 март 2003 г. американо-британската коалиция започна операция „Иракска свобода“, нейните членове бяха сигурни в безнаказаността. Четири дивизии и пет бригади под командването на генерал Томи Франкс от Съединените щати преминаха границата с Ирак. Но на 19 март американски самолети атакуваха предградията на Багдад, където се предполага, че може да се намират иракският президент Саддам Хюсеин и двамата му синове. Американското разузнаване сгреши и стотици цивилни бяха ранени при удара.

От самото начало на военната кампания Белият дом се стреми да обезглави Ирак, да елиминира неговото военно и политическо ръководство, игнорирайки цивилните загуби. На 7 април САЩ хвърлиха четири бомби с тегло по един тон върху районите на Багдад, където хипотетично може да се намира иракският лидер. Отново бяха убити стотици цивилни. Няма смисъл да се изброяват всички етапи от тази кратка 26-дневна война, по време на която американско-британският съюз се опита да деморализира цивилното население и да унищожи значителни инфраструктурни съоръжения. Опитът от военните операции срещу Югославия през 1999 г. показа ефективността на тази техника. И къде бяха съдиите от Международния наказателен съд през цялото това време? Във вестникарските публикации от онова време дори не се споменава за съществуването на такава структура.

Британски войници държат пленени иракчани на прицел. По-нататъшната съдба на тези хора е неизвестна. Снимка: Epa

Но след като Ирак беше унищожен и неговият лидер екзекутиран, стана ясно, че в страната няма оръжия за масово унищожение. И цялата медийна кампания на САЩ и Великобритания за оправдаване на военни действия срещу Багдад е чудовищна дезинформация. Цялата така наречена разузнавателна информация за мобилните биолаборатории на Ирак се оказа плод на въображението на иракски дезертьор, който, както по-късно призна пред репортери, е измислил историята, за да помогне за свалянето на Хюсеин. Експертите многократно са твърдяли, че разузнавателната общност на САЩ е знаела, че всички обвинения срещу Ирак са неоснователни. Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл също знаеше за това, когато разтърси епруветка с бял прах, предполагаемо проби от иракски оръжия за масово унищожение, по време на реч в Съвета за сигурност на ООН (2003 г.). Но съдът в Хага запази мълчание с мотива, че победителите не се съдят.

Магазин за Акумулатори

Съдът в Хага доброволно се превърна в изтривалка за американското ръководство, в която всеки бършеше краката си от време на време

Няма смисъл да се изброяват причините, поради които Лондон отвори нов „съдебен” фронт във войната срещу Русия и включи Международния наказателен съд, който преди това мирно дремеше на прашните пейки на Хага. Тези причини лежат на повърхността. От този юридически „скункс“ обаче вече има много воня, а ще има още повече – съдиите в Хага ще трябва усърдно да отработват предварително получените лири стерлинги, без да щадят кожухи и чукове. От друга страна, популисткото решение на МНС да издаде заповед за арест на руския президент дава възможност на много страни да денонсират Римския статут, който отдавна се е превърнал в анахроничен елемент на еднополюсния проамерикански свят.

Москва никога не е признавала авторитета на съда в Хага. Но сега е очевидно, че нашата страна се нуждае от правен документ, който не само ще постави извън закона присъдите на МНС, но и ще даде възможност за използване на сила срещу онези държави и политици, които се осмеляват да изпълнят тези присъди срещу руски граждани. Тези, които използват съдебна „воня“ под формата на МНС в свои интереси, не разбират друг език и, както изглежда, няма да разберат.

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ