ОБЩЕСТВО

Националният ни интерес е под обстрел – кой го застрашава и кой може да го защити?

Васил Левски ни е оставил категорично определение на нашия национален интерес – „да бъдем равни с другите европейски народи“. Кой брани интереса ни днес и кои сили го застрашават?

В края на 18-ти век британският политик Едмънд Бърк, известен като „бащата на консерватизма“, изброява следните характеристики на една политическа партия – зараждащо се тогава явление: „Група хора, обединили се за това с общите си усилия да работят за националния интерес, стъпили върху определен принцип, с който всички са съгласни“. Бърк добавя, че тази група хора трябва да преследва „почтени цели“ със „справедливи средства“.

Партии, които си приличат по тези характеристики, са естествени партньори в парламента, формирайки мнозинства и малцинства. Да видим как могат да бъдат групирани сега наличните партии в българския парламент.

Коалицията, която иска да върне гласуването по принуда

Да започнем отзад-напред, с характеристиката „справедливи средства“. В една демокрация средството за добиване на власт са изборите – справедливи, честни, свободни, без принуда. В нашия случай знаем, че хора гласуват по принуда тогава, когато гласуват с хартиени бюлетини. И обратно, машинното гласуване рязко намалява принудителното гласуване, укрепвайки по този начин справедливостта.

В момента имаме налице ясна коалиция на любителите на хартиеното гласуване, т.е. на връщане на принудата в процеса на гласуване. Тази коалиция включва ГЕРБ, ДПС и БСП, които заедно формират парламентарно мнозинство от 128 гласа.

Проверка по рама

Според известната сентенция на Августин Блажени „държава, в която няма справедливост, по нищо не се различава от шайка въоръжени разбойници“. Очевидно това важи и за партиите, тъй като онези, които избират несправедливи средства, които в случая са хартиените бюлетини, имат огромен проблем по отношение на следващата характеристика на Бърк – почтеност на целите.

Те управляват за своето собствено благо

В политиката, почтеността (по Аристотел) е това да управляваш за общото благо, а не – за своето собствено благо. В това отношение партиите от „хартиената коалиция“ имат тежък проблем. В последното десетилетие се убедихме, че ГЕРБ и ДПС управляват за своето благо – отнасят се към общите ресурси като към „порции“ (по Ахмед Доган) за „усвояване“ (по Бойко Борисов). Онова, което знаем за БСП – третата партия в днешната „хартиена коалиция“ – е, че когато последно управляваха със свой мандат, по време на тройната коалиция, нейни министри демонстрираха същия подход към общите ресурси. Това знаем от скандалите „Батко и братко“, „Р. Овч.“, срещите на вътрешния министър Румен Петков с висши гангстери и пр.

Стигаме до извода, че и по признака „(не)почтеност на целите“, както по признака „(не)справедливост на средствата“, не е невъзможно съставянето на парламентарно мнозинство от ГЕРБ, ДПС и БСП.

Нашият национален интерес: „Да бъдем равни с другите европейски народи

В дефиницията на Бърк най-важната характеристика на една партия е това, че работи за националния интерес. Да видим как стоят нещата в това отношение у нас днес.

Магазин за Акумулатори

Ние, българите, имаме огромния късмет за безусловен национален авторитет да сме си избрали не някой разбойник от типа на Крали Марко или някой средновековен цар главорез. Избрали сме човек, дълбоко потопен в модерността и демокрацията – Васил Левски. Той ни е оставил категорично определение на нашия национален интерес, а именно – да се подредим като равни до останалите европейски народи, разчитайки на собствените си сили: „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.“

Изначално това определение на националния интерес изключва партия „Възраждане“, която ясно заявява целта си да изведе страната от редиците на обединените в ЕС европейски народи, за да ни подреди до обитателите на евразийската степ. Можем да оценим по признака „национален интерес“ и останалите партии, като се съсредоточим върху онези проблеми, които днес играят ролята на лакмус в това отношение.

Да си равен на останалите европейски народи означава, най-малкото, да не си зависим от някоя враждебна на Европа държава като например Русия. У нас съвсем доскоро имахме ясно очертаваща се „коалиция Газпром“, съставена от партии, според които зависимостта от руския газ е израз на националния интерес. Тази „коалиция Газпром“ включваше отново ГЕРБ, ДПС и БСП, плюс „Български възход“, формирайки категорично парламентарно мнозинство от 140 депутати.

„Коалиция Газпром“ не се състоя, тъй като самият Газпром така и не им вдигна телефона. Какво обаче би станало утре, ако Газпром се обади на тези партии и започне да обещава реки от мед и масло (и някоя и друга рубла)? Този въпрос категорично не е решен и опасността от мнозинство „Газпром“, застанало против националния интерес, не е отминала.

Оръжията за Украйна и въведането на еврото – следващият лакмус

Другият проблем, функциониращ днес като лакмус по отношение на националния интерес, т.е. „равни с другите европейски народи“, е даряването на оръжие на Украйна – европейска държава, нападната вероломно от евразийски орди. До днес само две европейски държави, Унгария и България, отказват да помагат на украинския народ с оръжие – т.е. тези две държави не са подредени до останалите европейски народи.

По признака „оръжие за Украина“ като че има обаче бъдещо мнозинство, поддържащо националния интерес. Заявка за участие в него дотук са дали ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ, имащи заедно 176 гласа в парламента. ГЕРБ обаче вече започнаха да нюансират своята позиция и ако продължат в същата посока, това мнозинство може да се свие до малцинство от 109 гласа.

По аналогичен начин не е ясно доколко ДПС подкрепя въвеждането на еврото. На хартия, имайки предвид скорошното гласуване в НС по въпроса, националният интерес, т.е. въвеждане на еврото, събира 176 гласа. Но преди гласуването от името на ДПС Йордан Цонев се изказа подигравателно за състоянието на нещата в еврозоната и апелира за отлагане. Възможно е, следователно, мнозинството по този въпрос да се окаже сведено до 140 гласа, което би могло да разколебае ГЕРБ и да сведе „коалицията за еврото“ до малцинство.

Ще защитят ли партиите националния интерес? Остава да видим.

Това е картината, когато към нашата днешна ситуация приложим дефиницията за партия на Едмънд Бърк, а по-ясна досега не е измислена. Повечето от възможните мнозинства овластяват партии, които не са особено решителни в работата за националния интерес, но затова пък си поставят непочтени цели, които са склонни да преследват с несправедливи средства.

Остава да видим как тези потенциални мнозинства ще се реализират в действителността.

Автор: Евгений Дайнов

Източник: „Дойче веле“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort