Подкрепата за Украйна и тази за Русия е почти еднаква сред българското общество, а много хора са безразлични спрямо бушуващата война на километри от границите ни, започната през февруари от Владимир Путин. Ако Руската федерация ни нападне, средностатистическият българин ще си живее така, „както и досега“.
Това са основните изводи в проучване на общественото мнение на „Естат“, проведено в периода 8-28 октомври 2022 г. Изследването е със собствено финансиране. Анкетирани са 1004 пълнолетни български граждани, но прави впечатление, че над 36% от респондентите са във възрастовата група 60+.
Като изводи от обобщените данни могат да се извадят още няколко набиващи се на очи акцента – въпреки видните неуспехи на бойното поле, Русия все още е считана за велика военна сила. При ядрена заплаха повечето хора не знаят откъде да се информират и как точно да действат. Повече българи са против членството на страната ни в НАТО, отколкото тези, подкрепящи Алианса. Според 57% от респондентите НАТО е виновна за началото на войната.
Над 1/3 от анкетираните вярват в конспирацията, че Украйна разработва оръжия за масово унищожение, също толкова твърдят, че украинската територия, исторически погледнато, е руска. Мнозина са негативно настроени към бежанците, търсещи закрила от агресията на Путин и войниците му.
На страната на Русия или на Украйна са българите?
23,1% от анкетираните подкрепят Украйна в конфликта, а почти толкова – 20,7 на сто, са на страната на агресора Русия. Подкрепата за Киев е спаднала с близо 10% от април насам, когато бе проведено предходното проучване. Впечатление прави и броят на незаинтересованите – над 48% не заемат страна, а за „военен неутралитет“ се обявяват 67,5% от българите, според „Естат“.
„Тези данни показват „свикване“ с войната – тя става част от ежедневието, а хората вече приоритизират други проблеми, основно социални и материални“, анализират авторите на изследването.
20% очакват Русия да излезе победител, а 11,4% – Украйна. В проучването дори присъства отговор САЩ – 3 на сто са го отбелязали. Но близо 40% казват, че няма да има победител, а една четвърт от хората не могат да преценят. На Москва не залагат само най-младите и поддръжниците на ГЕРБ, ПП и ДБ.
Как гледаме на украинските бежанци?
Делът на симпатизиращите на бежанците от Украйна намалява с над 12 пункта спрямо април – 25,8% гледат на тях положително. 19 на сто са на другия полюс, а мнозинството или няма отношение, или е безразлично. Положително настроени са главно висшистите, жените, столичаните и привържениците на ПП и ДБ. Против бежанците са предимно мъжете и поддръжниците на БСП и „Възраждане“.
Над 70% не са помагали на бежанци от Украйна и нямат намерение да го правят.
„За“ или „против“ НАТО?
Ако днес се провеждаше референдум „за“ или „против“ членство на България в Алианса, повечето българи щяха да отговорят с „против“, според данните на „Естат“. Това се отнася за 31,1% от анкетираните (спад с 2% спрямо април). Подкрепящите членството ни в НАТО, което гарантира сигурността на страната, са 29,8% – тук има драстичен спад от над 11%. Пак се забелязва безразличието на българите – общо 39% или не могат да преценят, или нямаше да гласуват.
Повече от половината анкетирани смятат, че страната ни трябва да поддържа политика на „снишаване“ и въздържане от активност по отношение на темата НАТО. Също над 50% одобряват позицията на президента Румен Радев, че не се е включил към инициативата на 9 президенти от Централна и Източна Европа, които подкрепиха членството на Украйна в НАТО.
Велика сила ли е Русия?
Според повече от 80% от хората, участващи в изследването, Руската федерация е световна военна сила. Дори има увеличение на привържениците на това твърдение спрямо април – въпреки че Киев не падна „за 3 дни“, крайцерът „Москва“ беше потопен, според различни оценки са убити десетки и дори над 100 хил. руски войници, а Путин претърпя жестоки поражения при контраофанзивите на Украйна в Харков и Херсон.
68% смятат, че Русия е световна икономическа сила, а над половината са на мнение, че приемане на Украйна в НАТО ще значи заплаха за сигурността на държавата на Путин.
Тук впечатление прави отговорът на 56,2% от анкетираните – че Русия и Украйна са еднакво виновни за конфликта. 57,7% смятат, че НАТО е предизвикала войната. 41,2% подкрепят конспирацията, че политическият елит и управлението в Киев са националистически и фашистки. Близо 40 на сто вярват, че украинците са разработвали оръжия за масово унищожение, а над 35% подкрепят опорката на руснаците, че избиването на цивилни украинци е инсценировка на службите на Украйна.
Близо 28% казват, че няма изобщо украинска нация, а 17,7 на сто определят за оправдано използването на ядрено оръжие от Путин, ако сигурността на Руската федерация е застрашена.
„Тезите на руската хибридна интервенция се радват на широко споделяне, при това от страна на хора, които трудно могат да бъдат причислени към симпатизантите на Русия и Путин. Изглежда, че общественото мнение у нас започва да репродуцира опорните точки на Кремъл“, обобщават от „Естат“.
Страхуваме ли се от ядрена заплаха?
Близо 40% изобщо не се страхуват, че Русия може да окупира България, а на другия полюс са 13,5% от респондентите. Подобно е съотношението по въпроса за ракетни и бомбени удари на Руската федерация срещу страната ни, която е член на НАТО. Над 1/4 от хората се страхуват от глобален конфликт между Русия и Алианса и трета световна война, а 33% – от употреба на ядрено оръжие.
„На фона на твърденията на политиците и експертите, че страната ни не е пряко заплашена от военно отношение, страховете на българите нарастват значително. На практика, около три четвърти от населението се опасява в една или друга степен от изброените заплахи“, констатират от „Естат“.
Тук прави впечатление, че 43,8% от анкетираните твърдят, че при удари срещу България или военни действия на територията ни ще продължат да живеят, както досега. Дори има увеличение на този процент спрямо април – с над 5%.
Близо 37% от хората не знаят откъде да се информират в случай на употреба на ядрено оръжие срещу България, съседна страна или при радиоактивно замърсяване. Над половината от българите не знаят къде може да се укрият, как да се евакуират организирано и откъде да получат индивидиуални средства за защита. „Нивото на информираност за реакция при кризи е на критично ниско равнище“, обобщават авторите на проучването.
„Данните показват динамика и ясни тенденции в обществените нагласи. Ако ситуацията във вътрешен и международен план се запази и през следващите месеци, вероятно очертаните в изследването трендове ще се задълбочат“, обобщават авторите на проучването.
Източник: Actualno.com
